Закапаха едри капки,
летат, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни!

Хр.Ботев

Чл. 14, ал. 1 на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) гласи, че "...МФ съставя бюд­жетна прогноза ... за дина­миката на БВП, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дей­ността на държавните, об­щинските и частните стопански субекти (к.ГМ)". Чл.14, ал. 3 изисква МС да прие­ме и "... разходни тавани (к.ГМ) за след­ва­щи­те три години по бюджетите на първо­степенните разпоредители с бюджетни кре­ди­ти".

В проекта за държавен бюджет (ДБ) за 2009 г. посочените изисквания на чл.14 от ЗУДБ се игнорират без никакво обяс­не­ние. МС решава какви закони да спазва и какво от законите да спаз­ва (показателен е например нищо незначещият чл.3, ал.3 от ЗУДБ, според който "излишъкът по държавния бюд­жет се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни непредвидени разходи"). Поправката на чл.14, ал. 3 е от 2006 г. и в съответствие с нея в последните две години МФ подготвя бюджетни прогнози за 2007 г. и 2008 г. (макар и далеч не в изискуемия формат), но световната финансова криза "издухва" прогнозата за 2009 г.

Изискването за разработване на бюджетна прогноза не е екзотична приумица. Нормално е при формирането на ДБ за конкрет­ната година МС да се при­плъзне към конюнктурно използване на управленските си ре­сурси. Особено релеф­но се проявява подобен сценарий при изборна година, каквато е 2009 г. За избяг­ване на злоупотреба с националните бюджетни възможности ЗУДБ пред­по­лага правителст­вено ангажиране с продължението на за­ложените политики в бъдеще и по-специално - се стреми да оси­гури провеждане на кон­кретни национални политики поне в средно­срочен план и да про­тиводейства на конюнктурното заиграване.

Задача на макроикономическото проектиране е и своеобразното "опипване" на икономиката, оценката на потенциалните напрежения и неравновесия с оглед на­­соч­ва­не към адекватни управленски въздействия. То е средство за самообучение и разбиране на случващото се в икономиката.

В конкретния случай параванът на финансовата криза се използва за удобно прикриване и размиване на средносрочния поглед.

В проекта за ДБ за 2009 г. е приложена тригодишна прогноза само за пет макро­иконо­ми­чес­ки показателя: (1) БВП; (2) Инфла­ция; (3) Валутен курс; (4) Текуща сметка на пла­тежния баланс; (5) Преки чуждестранни инвестиции. Най-лошото е, когато дори и към проекцията на този силно ограничен кръг от показатели се подхожда формално.

На Таблица 1 е представена прогнозата на правителството за два основни по­ка­за­­теля - текущата сметка на платежния баланс (ПБ) и преките чуждестранни инвес­ти­ции (ПЧИ). За 2004-2007 г. отрицател­на­та текуща смет­ка на ПБ се покрива изцяло (и с из­лишък) от постъпилите в страната ПЧИ. Чувст­вителен е и емитираният частен вън­шен дълг, така че фи­нансовата смет­ка на ПБ (заедно с капитало­ва­та сметка) пре­вишава съ­ществено теку­ща­та сметка на ПБ и брутните валут­ни резерви (БВР) систе­ма­тично нарастват - от 6,8 млрд.EUR през 2004 г. на 11,9 млрд.EUR през 2007 г. За пър­вите десет месеца на 2008 г. се отбелязва ново повишение - до 14,2 млрд.EUR.

Таблица 1

Текуща сметка на платежния баланс и преки чуждестранни инвестиции (отчет и правителствена прогноза)

(млрд.EUR)

Източник: Доклад към проекта за ДБ на РБ за 2009 г., Таблица № 1, 24 стр.; БНБ

При прогнозираните съотношения в Таблица 1 уверението на правителството, че ще "... запази съществуващия паричен и валутен режим ..." и че "... в средносрочен план не се очаква салдото по платежния баланс на страната да окаже натиск върху валутните резерви" (14 и 27 стр. от Доклад към проекта за ДБ на РБ за 2009 г.) остава с нищо неподкрепена декларация.

Според правителствената прогноза за 2008-2011 г. ПЧИ ще покриват примерно 72% от дефицита на текущата сметка на ПБ, т.е. средногодишен дефицит от 2,3 млрд.EUR остава недофинансиран. Правителството не дава отговор на въпроса как ще се финансира този дефицит. Дори ако отчетем пълно усвояване на предвидената фи­нан­сова подкрепа от ЕС за 2009 г. (примерно един милиард EUR, табл.11, 90 стр. от Док­ла­да), кое­то звучи илюзорно, остават недофинансирани 1,3 млрд.EUR. За 2009 г. е пред­видено положително нетно външно финансиране, свързано с усвояване на дър­жав­ни инвести­ционни заеми (53 стр. от Доклада) в размер на около 200 млн.EUR, но дори и тогава дупката от един милиард EUR в ПБ остава. При това ще се фиксира и неизбежно номинално изтичане на чуждестранни валутни ресурси през финансовата сметка на ПБ.

Съществуват два варианта. Първият е свързан с финансиране от БВР, което ще подмие основите на паричния съвет. Толкова повече, ако този вид фи­нан­сиране про­дъл­жава в средносрочна перспектива. Вторият предполага допълни­тел­ни чужде­стран­ни валутни постъпления по линия на финансовата сметка на ПБ, които (след като не са ПЧИ) следва да бъдат емисии на частен външен дълг. Подобен вариант противоречи на цялостната философия, върху която е изграден про­ек­та за ДБ, и поставя нов въпрос: Ако действително се очаква да постъпят такива мащаб­ни валутни ресурси по фи­нан­со­вата сметка, защо тогава темповете на прираст на БВП се съкращават така драстично?

Всичко приведено по-горе подбива доверието към макроикономическото управ­ление на страната. Светът приказва за финансова криза и правителството реагира на­по­соки с идеята да не би да изпадне от общия хор. Не е допустимо използването на све­товната финансова конюнктура за набързо и мъгляво скалъпване на таблици от числа. Отговор­но­то и ангажирано управление предполага изграждането на значително по-ясна и отчет­лива представа за предстоя­ще­то бъдеще, а не просто хаотично нахвърляне на стандартни словестни формули. Все пак, ста­ва въпрос за управлението на нашата родна страна, а не просто за финалното за­кърп­ване на ня­ка­къв си мандат, на някаква си политическа (??) коалиция.

Абе изобщо, криза!

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo