Петкан Илиев

Петкан Илиев е завършил в УНСС – специалност “Макроикономика”. Главен асистент в катедра “Икономикс” на УНСС. Специализира в Полша (1988), Русия (1989), САЩ – Минесота (1992), Украйна - (2000), Франция - (2001) и др.. Чете лекции по “Микроикономика”, “Макроикономика”, “Макроикономически анализи” и “Икономика на публичния сектор” в УНСС и НБУ. Има над петдесет научни публикации на български, руски и английски език и над сто и петдесет публикации в периодичния печат.Експерт в областите: публичен сектор, антимонополната политика и защита на конкуренцията, трудова емиграция, скрита икономика, контрабанда и корупция.

Къде обаче е истината за ценовия шок?

Под предлог, че цените на суровия петрол са нараснали значително, винаги може да се очакват манипулации с относителните цени между дизела и бензина. И това се случи преди 2 месеца - дизелът надскочи цената дори на скъпия А-98. Поносимостта на цените на горивата от редовия български данъкоплатец е вече на предела на финансовите му възможности. Те застигат и в някои случаи задминават европейските. Но все пак той може да избира между няколко вида бензини, като най-нискооктановия А-95 с около 7-8% по-евтин от дизела. Плавните покачвания с 1-2 стотинки и временните празнични намаления /спомняме си миналата година това за националния празник 3 март/, само притъпяват и отклоняват вниманието на родните автомобилисти от общата тенденция. Изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обясним от пазарна гледна точка, тъй като през пролетта е налице сезонен финансов импулс от страна на потребителите на дизел в селското стопанство, поради старта на пролетната сеитба и обработка на почвата, на превозвачите поради началото на курортния сезон и пр.

Подобна тенденция обаче не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива "използват" за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон /октомври-ноември/, който до известна степен съвпада с есенната сеитба и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин. Подобни фактори, например преди 2,5 години /октомври 2005 г./ доведоха до ситуация, при която цената на дизела в САЩ беше с 10,5% по-висока от тази на бензина. Тогава анализаторите обясниха това от една страна със завършването на активната фаза на автомобилния сезон в САЩ и намаляването на потреблението на бензин, а от друга - с наближаването на отоплителния сезон, когато нараства търсенето на тежките дестилати - дизел и мазут.     

Естествено зад подобна тенденция се крие "извиване на ръцете на потребителя" от страна на монополиста. Спомняме си преди повече от 2 години "битката" за бензина и газта, която бе по-скоро битка за пазара, а не срещу акциза. "Нефтохим" е монополист на пазара на бензин и дизелово гориво, но държи едва 30% от пазара на пропан-бутан. Обратно, газоразпространителителите и по-точно, вносителите на газ са монополистите на този пазар. Всеки иска ценово да спечели обеднелия български потребител. Последният обаче изобщо не се интересува дали в цената има включен акциз и пр. данъци и такси или не, дали те влизат в бюджета или не! Важното е цената да е ниска. А това може да е резултат не само от намалените или увеличени акцизи, а и въпрос на конкуренция или монопол! Тогава спечелиха газовиците и то два пъти. Веднъж от премахването на акциза върху газта за битови нужди и втори път - поради възможността газта за промишлени нужди да минава като битова, макар и с цената на митнически измами. На практика, сред всички внасяни горива, най-голямо значение за бюджета има пропан-бутана, докато постъпленията от дизеловото гориво са 2-3 пъти по-малки, а за безоловния бензин и леките масла още по-малки. Тоест винаги по-високите цени водят до повече стимули за неплащането на държавните вземания /акцизи, ДДС и такси/, с други думи гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата. Според министър Мутафчиев, почти всички бензиностанции у нас поддържат еднакви цени, но това не било в резултат на монополно договаряне, а по-скоро заради нарушена конкурентоспособност.

Това обаче веднага поставя въпроса с калкулирането на т.нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което вече не е така. Изчисленията показват, че при цена на суровият петрол от 26 долара за барел дизелът трябва да е с цена 0,31$ за литър, а на бензина 0,32$ за литър с включен ДДС /без акциз/. При сегашните цени на петрола цената отива съответно на приблизително 1,24$ за дизела и 1,28$ за бензина.

Дали обаче "провокациите" с по-високите цени на дизела в сравнение с бензина не са "съгласувана" практика на монополист и държава, защото те са добре дошли за управляващото мнозинство! Сезонно по-високите цени на дизела свързани с повишеното му търсене са "желани", тъй като имат по-скоро положителен, отколкото негативен ефект за бюджета. Според експертите на GTZ всяко допълните повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкара допълнително в българската хазна 386 млн. долара.

Повишените акцизи на горивата от началото на годината, рекордните ценови равнища на суровия петрол (ако се запазят в рамките на 120-140 долара  за барел през годината) и извиването на ръцете на потребителя от страна на монополиста-производител ще надуят инфлацията с 2-3%. 

В крайна сметка монопол се бори от антимонополните органи /КЗК/ и потребителските организации! И едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ, данъците прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления.

Етикети: горива 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo