Разбира се, аргументът „твърде голям, за да фалира" (too big to fail) сам по себе си е абсурден. Дали едно предприятие е с 500 работници или с 6000 не би трябвало да води до различно третиране. В крайна сметка, „върховенство на закона" и „равенство пред закона" означава именно това - ако една голяма фирма не си плаща данъците трябва да бъде сполетяна от същата съдба, която ще сполети една малка фирма, която не си плаща данъците.

Конкретният въпрос, който искам да засегна в този текст, обаче е друг - наистина ли Кремиковци създава 2% от брутния вътрешен продукт на България. Толкова ефективни ли са 6-те хиляди работници в комбината, че да успяват да произведат една петдесета от цялата икономика?

Ако погледнем финансовия отчет на Кремиковци за 2006 година забелязваме, че приходите на комбината през годината са 1.08 милиарда лева. През 2006 брутният вътрешен продукт на страната е 49.09 милиарда лева. Някой ще си помисли, че сметките се връзват: наистина 1.08 милиарда приходи на Кремиковци са малко над 2% от БВП. Но, има един голям проблем - приходите на едно предприятие не показват неговия дял в брутния вътрешен продукт. Защото БВП не измерва приходи.

Ако една компания закупи суровини за 1000 лева и с тях произведе стоки, които продаде за 1100 лева, добавената стойност на тази компания е сто лева - това е приносът на компанията към БВП. Защото БВП измерва не приходите, а добавената стойност.

Добавената стойност е разликата между приходите от продажби на стоки и разходите за суровини и материали за производството на тези стоки. Ако погледнем от друга гледна точка, добавената стойност на практика е равна на печалбите на съответната компания плюс разходите за труд (заплати, осигуровки).

Колко е добавената стойност при Кремиковци?

- Комбинатът има разходи от 1.36 милиарда лева и загуба от почти 280 милиона лева.

- Разходите за труд са почти 116 милиона лева.

Ако съберем печалбата от минус 280 милиона лева с разходите за труд от 116 милиона получаваме добавена стойност за Кремиковци, която е отрицателна. С други думи, нашата груба сметка показва, че комбинатът има отрицателен принос към БВП.

С това не искам да кажа, че винаги в бъдещето приносът ще остане отрицателен. Но през последните години той е такъв. Което означава, че твърдението, че Кремиковци създава 2% от БВП е невярно. За момента, това не се случва.

Възниква интересен въпрос - как може да се работи при толкова големи загуби? Има няколко възможни отговора:

1. финансира се с дългове, но се вярва, че загубата е временна и ще се покрие в бъдещето

2. предприятието се декапитализира (продават се активи, за да продължи работата)

3. не се плащат данъци, осигуровки, задължения към доставчици (на ток, газ и пр.)

Каквото и да се случва, не е толкова важно. Частните предприятия затова са частни, за да могат сами да вземат решения. Държавата, обаче, затова е държава, за да си събира парите от некоректните длъжници. А не да измисля странни обяснения как нередовните платци били толкова важни за икономиката, че не бива да спират работа. В случая с Кремиковци дори това не е вярно.

Етикети: кремиковци 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo