Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Фискалният резерв  (ФР) вече почти по традиция следва циклична динами­ка в рамките на годината - през първите 10-11 месеца нараства, а през последните два месеца (особено и най-вече през декември) намалява. Обяснението е в предпаз­ливото поведение на Министерството на финансите, което е заинтересовано преди всичко от осигуряване на своето собствено спокойствие. Намаляването на ФР в края на годината е следствие от вътрешно преразпределение на финансови ресурси, които следва да се усвоят в ударни срокове. Тази година (2008 г.) обаче се откроява по своята фискална специфика.

ФР през годината нараства последователно от 7,5 млрд.лв в края на пред­ход­ната 2007 г. до 12,0 млрд.лв. в края на месец октомври, в следващия месец отбеляз­ва относително малък спад (11,6 млрд.лв.), за да се спре на кота 8,4 млрд.лв. в края на 2008 г., т.е. за последния месец на годината правителството съумява да изхарчи 3,2 млрд.лв. от ФР. Сумата не е малка (повече от 17% от годишните приходи и по­мощи в Републиканския бюджет), а срокът на неговото "усвояване" е завиден.

Аналогична динамика поддържа и излишъкът по консолидираната фискална програма. Към края на октомври 2008 г. той се оценява на 5,0 млрд.лв., следващият месец спада на 4,6 млрд.лв., за да се закове на 2,0 млрд.лв. в края на годината, което прави 3,0% от прогнозирания БВП (междувременно мимоходом коригиран на 66,5 млрд.лв. при предвидени 61,7 млрд.лв. в Закона), т.е. точно (!) толкова, колкото е предвидено по Закона.

Преобладаващата част от ФР правителството поддържа в БНБ (по закон, ка­то част от изискванията за функционирането на паричния съвет), по-специално в позицията "Депозити на правителствени и бюджетни организации" в пасивите на баланса на у-ние "Емисионно" на БНБ. Примерно 10-15% от ФР се поддържат в търговските банки и обслужват текущо бюджетните организации.

Средствата от ФР, които се съхраняват в БНБ, са покрити от брутните валутни резерви (БВР) на страната и осигуряват безпроблемното обслужване на държавния външен дълг (ДВД). Вътрешното (национално) преразпределение на средствата от ФР променя структурата на пасивите на баланса на у-ние "Емисионно", но не се отразява на ве­личината на активите му (БВР). Обратно, външните финансови операции на прави­телството се отразяват на величината на БВР, но не се отразяват на вътрешното па­рично предлагане.

Така например през декември 2007 г. ФР намалява с 2 млрд.лв. спрямо пред­ходния месец, докато за същия месец БВР намаляват с 0,2 млрд.лв. През 2006 г. съ­ответните суми са 845 млн.лв. и 98 млн.лв, а през 2005 г. - 840 млн.лв. и 384 млн.лв. Промените в БВР следват своя собствена логика, но външната инвестици­онна (дългова) активност на правителството корелира положително с динамиката на БВР.

През 2008 г. нещата изглеждат значително по-различни. През декември ФР намалява с 3,2 млрд.лв., а БВР намаляват с 3,1 млрд.лв., т.е. цялото намаление на БВР се свързва плътно с намалението на ФР. Иначе казано, правителството е из­раз­ходвало за външни плащания (изнесло от страната) повече от 3 млрд.лв. и те са до­вели до реципрочна редукция на БВР. Ако намалението на БВР бе следствие от из­тичане на чуждестранна валута поради отсъствие на доверие и др.под., тогава па­рите в обращение би следвало да намалеят, но те се увеличават с 809 млн.лв. Ло­гич­ният въпрос е къде и за какво са изразходвани тези повече от 3 млрд.лв. в рам­ките на последния месец на годината?

 Естествената връзка, която може да се направи, е с ДВД. Но ДВД следва ус­тойчива и лесно обяснима динамика. В съответствие с официалното издание "Дър­жавен дълг" на МФ ДВД е 3397 млн.EUR през ноември и 3270 млн.EUR в края на годината, т.е. през декември намалява примерно с 250 млн.лв. - твърде малка сума в сравнение с 3,2 млрд.лв. намаление на ФР.

Би било удачно правителството да използва световната конюнктура и да реа­лизира печеливша сделка с ДВД, по-специално с нашите глобални облигации. Върлуващата в света финансова криза помете и котировките на нашите глобални облигации (Фигура 1). Поради изключително високата им купонна доходност (8,25% за глобалните облигации, деноминирани в USD), техните котировки под­държаха високи равнища на международния финансов пазар.

Една добре организи­рана интервенция на финансовите пазари би могла отчасти да компенсира коло­сал­ната финансова загуба, нанесена на страната с емисиите на глобални обли­гации през 2002 г., от правителството на С.Сакскобургготски и неговия Министър на фи­нансите М.Велчев. Страната разполага с необходимите ФР и БВР за да осъ­ществи подобна операция, а и подобен акт би съдействал за подобряване на финан­совия имидж на страната на международната финансова арена. Същевременно щя­ха да се съкратят и ежегодни лихвени плащания от Държавния бюджет в следва­щи­те седем години от по 200 млн.EUR.

Редно е Министърът на финансите и Управителят на БНБ (или двамата за­ед­но) да информират обществеността за корелирания спад на ФР, от една страна, и на БВР, от друга, през последния месец на 2008 г. В противен случай се подхранват съмнения, които не са в интерес на вътрешното социално-икономическо спо­койст­вие.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo