Какво става с фискалния резерв?
Последна редакция: 09.02.2009, 18:56
Публикуване: 09.02.2009, 16:43
Гарабед Минасян
Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.
Фискалният резерв (ФР) вече почти по традиция следва циклична динамика в рамките на годината - през първите 10-11 месеца нараства, а през последните два месеца (особено и най-вече през декември) намалява. Обяснението е в предпазливото поведение на Министерството на финансите, което е заинтересовано преди всичко от осигуряване на своето собствено спокойствие. Намаляването на ФР в края на годината е следствие от вътрешно преразпределение на финансови ресурси, които следва да се усвоят в ударни срокове. Тази година (2008 г.) обаче се откроява по своята фискална специфика.
ФР през годината нараства последователно от 7,5 млрд.лв в края на предходната 2007 г. до 12,0 млрд.лв. в края на месец октомври, в следващия месец отбелязва относително малък спад (11,6 млрд.лв.), за да се спре на кота 8,4 млрд.лв. в края на 2008 г., т.е. за последния месец на годината правителството съумява да изхарчи 3,2 млрд.лв. от ФР. Сумата не е малка (повече от 17% от годишните приходи и помощи в Републиканския бюджет), а срокът на неговото "усвояване" е завиден.
Аналогична динамика поддържа и излишъкът по консолидираната фискална програма. Към края на октомври 2008 г. той се оценява на 5,0 млрд.лв., следващият месец спада на 4,6 млрд.лв., за да се закове на 2,0 млрд.лв. в края на годината, което прави 3,0% от прогнозирания БВП (междувременно мимоходом коригиран на 66,5 млрд.лв. при предвидени 61,7 млрд.лв. в Закона), т.е. точно (!) толкова, колкото е предвидено по Закона.
Преобладаващата част от ФР правителството поддържа в БНБ (по закон, като част от изискванията за функционирането на паричния съвет), по-специално в позицията "Депозити на правителствени и бюджетни организации" в пасивите на баланса на у-ние "Емисионно" на БНБ. Примерно 10-15% от ФР се поддържат в търговските банки и обслужват текущо бюджетните организации.
Средствата от ФР, които се съхраняват в БНБ, са покрити от брутните валутни резерви (БВР) на страната и осигуряват безпроблемното обслужване на държавния външен дълг (ДВД). Вътрешното (национално) преразпределение на средствата от ФР променя структурата на пасивите на баланса на у-ние "Емисионно", но не се отразява на величината на активите му (БВР). Обратно, външните финансови операции на правителството се отразяват на величината на БВР, но не се отразяват на вътрешното парично предлагане.
Така например през декември 2007 г. ФР намалява с 2 млрд.лв. спрямо предходния месец, докато за същия месец БВР намаляват с 0,2 млрд.лв. През 2006 г. съответните суми са 845 млн.лв. и 98 млн.лв, а през 2005 г. - 840 млн.лв. и 384 млн.лв. Промените в БВР следват своя собствена логика, но външната инвестиционна (дългова) активност на правителството корелира положително с динамиката на БВР.
През 2008 г. нещата изглеждат значително по-различни. През декември ФР намалява с 3,2 млрд.лв., а БВР намаляват с 3,1 млрд.лв., т.е. цялото намаление на БВР се свързва плътно с намалението на ФР. Иначе казано, правителството е изразходвало за външни плащания (изнесло от страната) повече от 3 млрд.лв. и те са довели до реципрочна редукция на БВР. Ако намалението на БВР бе следствие от изтичане на чуждестранна валута поради отсъствие на доверие и др.под., тогава парите в обращение би следвало да намалеят, но те се увеличават с 809 млн.лв. Логичният въпрос е къде и за какво са изразходвани тези повече от 3 млрд.лв. в рамките на последния месец на годината?
Естествената връзка, която може да се направи, е с ДВД. Но ДВД следва устойчива и лесно обяснима динамика. В съответствие с официалното издание "Държавен дълг" на МФ ДВД е 3397 млн.EUR през ноември и 3270 млн.EUR в края на годината, т.е. през декември намалява примерно с 250 млн.лв. - твърде малка сума в сравнение с 3,2 млрд.лв. намаление на ФР.
Би било удачно правителството да използва световната конюнктура и да реализира печеливша сделка с ДВД, по-специално с нашите глобални облигации. Върлуващата в света финансова криза помете и котировките на нашите глобални облигации (Фигура 1). Поради изключително високата им купонна доходност (8,25% за глобалните облигации, деноминирани в USD), техните котировки поддържаха високи равнища на международния финансов пазар. 
Една добре организирана интервенция на финансовите пазари би могла отчасти да компенсира колосалната финансова загуба, нанесена на страната с емисиите на глобални облигации през 2002 г., от правителството на С.Сакскобургготски и неговия Министър на финансите М.Велчев. Страната разполага с необходимите ФР и БВР за да осъществи подобна операция, а и подобен акт би съдействал за подобряване на финансовия имидж на страната на международната финансова арена. Същевременно щяха да се съкратят и ежегодни лихвени плащания от Държавния бюджет в следващите седем години от по 200 млн.EUR.

Редно е Министърът на финансите и Управителят на БНБ (или двамата заедно) да информират обществеността за корелирания спад на ФР, от една страна, и на БВР, от друга, през последния месец на 2008 г. В противен случай се подхранват съмнения, които не са в интерес на вътрешното социално-икономическо спокойствие.
403 Forbidden
няма пари от външни инвестицйи , емигрантите са без работа и не пращат вече, проститутките нищо не вкарват в бюджета ...как ще отцеле тази държава с 40% пенсионери...нямам идеа.
За разлика от валутните и финансовите пазари, в реалната икономика има силни инерционни процеси и трендовете не се обръщат толкова лесно. Затова ПЧИ у нас продължават, макар и в намелени обеми, а данните за 4-то тримесечие /на сайта на БНБ/ за отпуснати кредити показват, че – противно на това което четем по вестниците – значителни кредити се взимат все още както от бизнеса, така и от домакинствата. Забележете, това е повече от година след като кредитите почти пресъхнаха в САЩ и Великобритания и силно намаляха в Западна Европа, банки-гиганти фалираха и други бяха национализирани. На фона на всичко това, ако българските банки са за фалит те би трябвало поне първо да спрат да кредитират. Тримесечните им отчети, публикувани в Бюлетина на БНБ, също засега не дават основание за тревога. Ако погледнем и структурата на отпуснатите кредити ще видим, че много малко от тях са в чужда валута /за разлика от Унгария и Полша/ за да натоварят валутния резерв при хипотетичен фалит.
Казвам хипотетичен, защото фалит на голяма търговска банка би създал верижна паника, която наистина ще завлече държавата – чрез клаузата за гарантиране на депозитите. Просто държавата не би могла да организира бързо и изгодно продажбата на такъв голям вътрешен дълг. Само че преди това да се случи у нас, на огневата линия за фалити са Унгария, Полша, Латвия, Литва, Румъния, а вече и Чехия, приблизително в този ред. Не споменах Украйна, чийто фалит ЕС също не може да си позволи, а тя вероятно ще е първата. Такива грандиозни катаклизми биха съборили курса на еврото и дори биха застрашили самото му съществуване. Не случайно Австрия, като най-уязвима страна, вече лобира за спасителни акции спрямо отколешните им "отличници".
Къде сме ние в тази задаваща се буря за Източна Европа и ще оцелеем ли? Аз съм все още силен оптимист. Търговският дефицит е проблем – с това се съгласих и преди. Но нека изчакаме 1-2 тримесечия да видим как ще се ребалансират вноса и износа, след като Кремиковци вече не работи цяло тримесечие. Уникредит също са оптимистични че притокът на ПЧИ няма да секне, а тази година имаме за усвояване и много повече европейски пари. Нека не забравяме че за 2007 бяхме на първо място в света по открити нови работни места от ПЧИ в услугите на глава от населението – това също е инерционен процес който трудно се обръща, а условията за нас са благоприятни.
В своя критичен анализ Рубини допълва, че най-големият проблем за България е дефицитът по текущата сметка, който за изминалата година се е покачил до 8,3 милиарда евро, като в сравнение за 2007 година е бил 6,3 милиарда евро. А това ще рече 24,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което за Европейския съюз (ЕС) е минусов рекорд. А за следващата година анализаторите на Уникредит очакват нов негативен рекорд за Европа.
Дефицитът по текущата сметка е ахилесовата пета, защото трябва да бъде рефинансиран. Ако това не случи, възниква натиск върху валутата. През 2008 година чуждестранните инвестиции в България са спаднали с 20% до 5,43 милиарда евро и по този начин те покриват от дефицита на търговския баланс само на 65,6%, докато през 2007 година покриването е било на 103%.
Според други, ако се насложат фалити на банки / високо отрицателно външнотърговско салдо / намалени валутни резерви на БНБ , валутния борд можел да падне за месец. Просто защото БНБ няма да има възможност да подържа валутен резерв, обезпечаващ левовете в обращение.
МВФ предупреди неотдавна че спадът на ПЧИ в резултат на кризата ще е безпрецедентен: през 2008 общият им обем в целия свят е бил над 900 млрд долара, а през 2009 се очаква да слезе до около 120 млрд (цитирам по памет). Това пресушаване на потоците започна от есента – когато всички твърди пари разпръснати из планетата започнаха да се прибират към центъра за да плащат борчовете на безпаметно харчещи консуматори – а на такъв фон нашите само 5-10% спад на ПЧИ са направо подвиг, засега.
Вероятно гледате таблицата „Макроикономически индикатори” на сайта на БНБ, секция „Статистика” (откъдето са цитираните в поста Ви данни). Обаче повечето цифрови редове там (сега до ноември 200
Проблем наистина е големият превес на вноса над износа, който се пренася и върху платежния баланс и прави прословутия дефицит по текущата сметка. За него много западни драскачи ни обвиниха в хедонизъм – угаждали сме си били в удоволствията повече отколкото можем да си позволим.
Но хайде сега да разгледаме този внос. Малко по-надолу пак там са данните „Външна търговия” - отворете таблицата за вноса по търговски региони и начин на използване. Поиграйте си с цифрите. Ще откриете, че вноса за потребление е обикновено 3-4-5 пъти по-малък от вноса за производство: инвестиционни стоки, суровини и енергия (част от нея също за потребление). Най-голям е вноса на инвестиционни стоки от ЕС и Америка – а това си е чиста проба симптом на растежа през който са минали всички азиатски тигри, Чили и Ирландия в периодите си на скок. Тези инвестиции след време дават мощен тласък на износа. Кризата е нашата поличба, но във всеки случай тя ще стопи търговския дефицит – разбира се за сметка на растежа, временно.
Втори (по-малък и последен) проблем е големият частен дълг. Той е дело на чуждите банки у нас и ще стане проблем за правителството само ако техните централи-майки започнат верижно да фалират -- най-вече тези в Гърция, която е слаба финансова брънка в европейската верига. Малко вероятно, но извън нас. Дори в този случай, обърнете внимание че освен фискалния резерв, според Маастрихт правителството има право да емитира държавен дълг до 60% от БВП – сега той е само 12% и това е друга бленувана цифра за повечето задъхващи се на червената линия европейски правителства. Въобще не споменах че имаме право и на 3% бюджетен дефицит – правило, което много в еврозоната вече щедро нарушават – а ние засега сме с 3% излишък.
Заплаха за валутния борд? Статистически незначима, ако човек седне да „квантифицира” всички фактори. Най-голяма опасност е вирусът на паниката, който може да ни прихване от вече сгромолясващите се „централно”-европейски валути към които са ни учили да гледаме със страхопочитание.
Къде са декемврийските пари от резерва аз също питам, пита и проф. Минасян в статията. Но горните цифри за стопанисването на държавата досега и към момента казват, че отговор трябва да има. Обратното ще се плати на изборите.
Money.bg
След като мислите, че у нас се "стопанисва добре", кажете къде са парите от фискалния резерв. Какъв вид харчене е това?
В полза на прогреса, бихте ли обяснили на нас, неуките, къде греши професора? Не се е чуло за такъв огромен срив на ПЧИ през 2008, но дори и да го има - как липсата на частни инвестиции от чужбина се компенсира тихомълком с държавни пари в платежния баланс за 2008 (който едва ли все още някой е видял)?
Артемида,
Приликата ни с Аржентина е само дотолкова, че у нас вече има клубове по Аржентинско танго, а там има потомци на стара българска емиграция от 1930 които учат ръченици и хора. По отношение на бюджетна дисциплина Аржентина е пословично разпасана, а ние си приличаме повече с Чили, където нещата се стопанисват добре. Затова и зададох горния въпрос.
Проф. Минасян не е случаен човек: той беше 2 мандата член на Управиелния Съвет на БНБ (съвмество с научната си работа в БАН) и навремето беше публична тайна че от целия УС той единствен ходеше на работа в БНБ всеки ден. Тоест, той познава движението на държавните пари много отвътре в кухнята. Ако той се съмнява за какво са похарчени тези 2-3 милиарда с които е намалял валутния резерв, нещата са сериозни - още повече в предизборна година когато се очаква сегашното управление да загуби властта.
Не се опитвам да правя внушения, но подробно обяснение от МФ и БНБ е повече от наложително, а дори за г-н Станишев това би трябвало да е приоритет.

Коментари (14) Най-старите отгоре
Вашият коментар