ЛИЦА

Жером Кервиел

31-годишният Жером Кервиел, започва работа като дилър на европейските капиталови пазари в Societe Generale, през 2005 г. Преди това, той прекарва пет години като чиновник в бек-офиса на инвестиционния отдел, където разучва техническите параметри на извършваната работа. Миналият месец, той стана световно известен, след разкриването на огромните загуби, реализирани от неговите измамни търговски практики. Кервиел беше един от малкото финансови експерти, които се издигат до поста дилър на финансовите пазари, без да е завършил някое от елитните парижки университети. За съжаление, след неговата история, вратата за „провинциалистите” отново ще бъде затворена.

„Той идваше, за да изпие една бира и никога не е обичал да се показва пред останалите посетители, като пие шампанско например", коментира сервитьорът. „По никакъв начин човек не можеше да предположи, че Кервиел отговаря за подобни грандиозни суми пари", продължава той.

Всички, които са познавали малко или много финансовия специалист, го описват по същия начин: скромен, интровертен и винаги сам. Под тази маска обаче, се крие едно амбициозно момче, което се опитва да докаже, че не отстъпва по нищо на нафуканите представители от парижкия елит, управляващи финансовия сектор в града. Повече от две години, Кервиел се е занимавал с изключително сложни и обхватни търговски схеми, за да инвестира милиарди евро на борсите в Европа.

Още през 2005 г., младият дилър започва да използва непозволени, но високодоходни системи, за да печели умопомрачителни суми за работодателите си. Към декември 2007 г. обаче, сметките започват да не излизат, заради разпрострялата се криза на финансовите пазари, дошла отвъд океана. До онзи момент, Кервиел е бил реализирал около €1.5 млрд. под формата на скрити печалби за банката си. Тази сума представлява около половината от всички приходи на инвестиционния отдел. Инвеститорът започва да се притеснява от прекалено добрите си резултати и обявява пред ръководителите си печалба за периода от едва €55 млн. За негово съжаление обаче, измамата започва да става все по-трудна за прикриване.

През януари, Кервиел решава да направи последния си голям удар, който би му спечелил уважение и най-вече тлъст бонус от шефовете. В началото на месеца той открива няколко позиции на обща стойност €50 млрд., което е повече от пазарната капитализация на цялата банка. В продължение на две седмици, дилърът се опитва да излезе на печалба, но в крайна сметка губи всичко реализирано от него и приключва с нетна загуба от €1.5 млрд.

Когато шефовете на Societe Generale разбират за случая, те дълго време не могат да повярват, че цялата финансова машинация е дело на един единствен човек. Според очевидец, събралите се в заседателната зала директори са били стъписани от контраста между невзрачната личност на Кервиел и огромните последици от действията му. Шефът на инвестиционния отдел Жан-Пиер Мустие е прекарал няколко часа в разпити на своя служител Кервиел, когато в крайна сметка „лъсва" общата загуба от €4.9 млрд. и незаконните практики по търговия с прекалено големи суми.

Банковата криза стартира с едно телефонно обаждане на 18 януари, в което господин Мустие съобщава на служителите по сигурността, че се е натъкнал на непокрита търговска сделка за €30 млрд., като залогът е бил направен в полза на германския индекс DAX. Измамата лесно е открита, тъй като в Германия сделката се обслужва от малката компания Baader, което изглежда съмнително. Когато шефовете на Кервиел първоначално го питат за подробности около сделката, той отвръща, че е направил грешка попълвайки името на немския партньор, който всъщност е Deutsche Bank. Проверка в късния следобед, разкрива смразяващата реалност, а именно, че германската банка не е приемала подобна поръчка от Societe Generale. 

През следващите пет дни, Мустие свиква експертна група за разследване, която се натъква на цялата измамна схема ръководена от младия дилър. Те веднага затварят всички позиции, като така реализират рекордна загуба в историята на инвестиционното банкиране и съсипват репутацията на банката пред клиентите и конкурентите й.

Директорът на банката Даниел Бутон, първоначално описва случая като незначителен инцидент, за който е допринесъл техен служител вмъкнал се нелегално в компютърната система. По-обстойна проверка на случая обаче, показва че в Societe Generale е имало голяма дупка в сигурността на търговската платформа, която е давала достъп до огромни парични обеми на абсолютно всеки инвестиционен експерт, без оглед на заеманата му позиция. Нещо още по-страшно, шефовете на Кервиел са пренебрегнали няколкото предупредителни сигнала, за инвеститор опериращ с прекалено големи суми на финансовите пазари, което е грубо нарушение според правилата на банката.

31-годишният Жером Кервиел завършва висшето си образование с отличие и приема работата в Societe Generale с голям ентусиазъм. Колегите му го описват като затворен, добре облечен млад експерт, който прекарвал почти цялото си време пред четирите монитора и двата телефона на бюрото си. През уикендите и по празниците, той винаги пътувал до провинцията при майка си, която наскоро се е била пенсионирала. Бащата на Кервиел почива през 2006 г.

Младият банков служител, се присъединява към редиците на Societe Generale през 2000 г., като младши експерт в инвестиционния отдел на банката. Тогава стартовата му заплата е изключително ниска за финансовия бранш, а именно €35 000 годишно. С дипломата си от не толкова елитните университети в Нант и Лион, той е далече от високообразования инвеститорски елит на банката. Въпреки това, неговата болезнена амбициозност, му спечелва по-примамливата позиция на асистент-дилър, а три години по-късно става един от малкото щастливци, на които им се поверяват за управление, безчетните богатства на банката.

Позицията на Кервиел в банката е била такава, че не му е позволявала да работи с големи суми и да прави рискови инвестиции на европейските капиталови пазари. Работата му е била да купува индексни фючърси (да залага на посоката на пазара), като е трябвало да хеждира цялата си позиция, така че при грешка да се върне на нула. С две думи, ако си е вършил работата правилно, поетият риск би бил изключително малък.  

В момента, в който му се позволява да работи редом с останалите инвестиционни експерти, Кервиел веднага започва да търгува със суми доста над позволените тавани През 2005 г., още не навършил 30 години, банкерът успява да спечели за работодателите си близо €500 000, тъй като продава акции на Allianz минути преди бомбените атентати в лондонското метро. След тази своя първа печеливша сделка, Кервиел си повярва, че е открил начин да изкарва ужасно много пари като търгува отделни акции и дори екзотични опции.  Така той продължава да прави непокрити търговски сделки, като в началото се справя доста успешно.

Но как банковите служители по сигурността, не успяват да хванат Кервиел цели две години? Колегите му разясняват, че търговската системи може лесно да бъде манипулирана, като просто прикриеш нетната си експозиция с фалшиви хеджинг позиции. До тук добре, обаче защо никой не се е усъмнил в думите на младия специалист, когато на всеки въпрос за необичайни действия с платформата, той се е оправдавал със свой технически грешки. На всичкото отгоре, Societe Generale не са сменяли паролата на централния си търговски модул веднъж месечно, каквато е практиката на големите банки.

От друга страна, контролните органи може и съвсем умишлено да са си затваряли очите за търговските манипулации на Кервиел, който успява през 2006 г., да увеличи нетната печалба на целия инвестиционен сектор до €2.34 млрд. от скромните €706 млн. през 1999 г. Благодарение на огромната печалба, отделът в който работи французина, става най-големия и уважаван в цялата финансова структура. Това поставя добра основа за развитието на среда доминирана от алчност и арогантност, в която служителите правят всичко възможно, за да поддържат нивото на печалба високо, а с това и своите бонуси.

Максим Легранд, който е бивш служител по сигурността в инвестиционния отдел, описва ситуацията в банката като изключително тревожна. Шефовете в Societe Generale не са наказвали онези дилъри, които търгуват със суми много по-големи от позволеното ниво, а самите служители са изпитвали неприязън към провежданите ревизии от инспекторите по сигурността. От банката побързаха да отрекат обвиненията. „Във френските банки, контролът е на изключително ниско ниво в сравнение с англо-саксонските фирми", коментира друг служител напуснал през 2002 г.

Според собствените признания на Кервиел, неговата измамна активност се е основавала на изключително прости методи, с които е заблуждавал висшестоящите кадри. Той дори разпраща фалшиви e-mail съобщения, за да прикрива дейността си. „Техниката, която използвах, не беше изобщо сложна за разгадаване, но явно служителите по сигурността не са си вършели работата", коментира самия Кервиел. „Нямаше нищо свръх конспиративно в действията ми", завършва той.

Следва продължение...

За написването на статията са използвани материали от Financial Times и Bloomberg.

Етикети: кервиел  лица 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo