Много думи се написаха за проектозакона за културното наследство, събраха се много мнения, много спорове предизвика идеята за закон, регламентиращ правата и задълженията на държавата, общините и частните собственици относно всичко, което има културно - историческа ценност.

Тук, като метафорична запетая в сагата, разговарях с един от вносителите на законопроекта, Любен Дилов - син. Попитах го какво му е скандалното на този проектозакон. Ето какво каза той :

Любен Дилов - син:
Този проектозакон не е скандален. Скандално е това, че старият закон през последните 20 години не работи. Това е много по-скандално, отколкото каквото и ново да има в закона. Аз съм вносител на закона и съм участвал в тежки разправии с противниците му. Правих го защото имах надеждата, че между първо и второ четене  ще бъдат направени някои промени. И наистина доста проблеми бяха оправени, но и доста останаха.

Фундаментално различие от предишния закон  е това, че новият закон определя  паметниците на културата с национално значение с един единствен статут - публична държавна собственост, което поражда чисто правна колизия, защото в други свои текстове законът непрекъснато задължава общини, частни организации или физически лица, да имат по някакъв начин отношение към нещо, което е публична държавна собственост - да инвестират, да го развиват, което е правен парадокс - nonsense.

И затова е нашето настояване, моето и на Бойко Ватев, който е противник на закона, аз съм все пак негов защитник, този закон да премине през правна комисия изцяло. Нещо, което е в правомощията на председателя на парламента или пък в залата да се гласува тази процедура. Надяваме се депутатите да подкрепят предложението, защото има и други парламентарни групи, които не са доволни.

Например ДПС - те са склонни да ме подкрепят, и да изпратим този закон в правна комисия. Те са недоволни от един текст, който позволява на министъра да решава сам, в техните храмове, които са и национални паметници на културата, да може да се служи. И до някъде имат основание да го искат. В страната има няколко мюсюлмански храма, които са затворени, защото са национални паметници на културата  - Самоковската джамия или джамията в Стара Загора.

Ако съществува обаче и частна държавна собственост, нещо което новият закон предвижда, това дава доста по-голяма свобода на музеите да местят неща от различните фондове.

След като повече от 40 години не променян закона, страшно много хора искат да разкажат себе си в този закон. Първоначално имаше едно много добро решение да бъдат направени няколко различни закона - един за музеите, един за акционерната дейност и антиквариата, един за археология, един за архитектурните паметници и резервати, т.е. три - четири закона, което е похват в някои държави.

Новият закон позволява да се разменят предмети между музеите или части колекции, защо не. Музеите са претъпкани с неща, които отдавна са изследвани и нямат друга стойност, освен вторична на пазара на антики, който насърчава иманярите.

Когато имаш контролируем пазар на антики това е доста по-сериозно средство срещу черния пазар отколкото всякакви други репресии. В момента законът е доста по-репресивен, отколкото трябва.

Юристите трябва да се съобразяват и с това, че тази постановка предполага, ако намериш  някакъв археологичен артефакт да се постараеш да го унищожиш незабавно, защото той ще провали инвестиционните ти намерения така, както се случва през последните 20 години в Созопол и Несебър.

Има и други абсурди в закона. Един текст, който е много харесван от археолозите, но е много притеснителен, макар че аз не мога да се произнеса категорично по него. Той казва следното: Всяко нещо, което намериш независимо къде, до изясняване на неговата характеристика има статут на национална ценност, т.е. публична държавна собственост.

Тъй като Любен Дилов - син е един от вносителите на този законопроект смятам, че неговата страна трябва да бъде внимателно изслушана, за да бъде по-обективна преценката ни. Помолих го да ми каже поне една положителна страна на закона.

Любен Дилов - син:
Много положителни страни има. Не си права. С новия закон случаят Кибела* се разрешава автоматично, защото държавата влиза веднага в разпореждане, прави инвестиции и след това компенсира собствениците на имота.

Новият закон определя статута на копия, реплики. Подрежда се инспекторатът, т.е. хората които се занимават с това да следят и да пазят. Чрез закона се правят промени в НК, които определят иманярството като организирана престъпност, защото то е организирана престъпност.

Освобождава монетите от статута им на „много ценни за държавата", освен единични случаи, които са описани. Картините също са извадени от този статут. С новия закон много се облекчава режима за износ.

Европа и светът не познаваха фантастичните български художници заради тежкия режим на износ през последните 50 години. От това пострадаха пряко българските художници и въобще българското изкуство.

Новият закон позволява много по-лесен режим за износ. Пак си има регистрация, пак се знае какво се изнася, но се позволява това спокойно да се прави и е редно да е така, защото България е малка за големите художници, които има.

Законът е като машината, той се появява на определен етап от общественото съзнание. С този закон се страхувам, че може да стане така, ако не стане жертва на чисто политически сблъсъци и просто да не бъде приет.

Законът има хубави страни, да не бързаме да го обругаваме, но има и няколко много тежки противоречия в самата му философия, което налага именно мислене на прависти. Аз като вносител знам, че съм на края си. Аз съм на ръба на своята компетентност. Не е редно да вземам решение за нещо, което очевидно не съм учил.

Тук има колизии с Конституцията, която определя, че всички форми на собственост са равни. Има колизии с НК, има колизии, според мен, с функционирането на ЗУТ (Закон за устройство на територията) и е редно да отиде в правна комисия, още повече, че този закон освен всичко останало прави промени и в още 10-12 други закона с преходни и заключителни разпоредби. Чилова беше решила да прати в правна комисия само промените в НК.

Една голяма част от критиките в този закон са не по линия на собствеността, а защото в него има страшно много липси. Нематериалното културно наследство изобщо не е добре представено и е ощетено. В него е поставен големият въпрос да има ли Закон за българския език, защото най-голямата ни културно-историческа ценност е езикът, музиката.

Този закон, макар и с несъвършенства, е по-добър от предишния, но ако не се направят промените, ще се обезсмисли - става дума за частната държавна собственост.

*уникален храм на Кибела в Балчик бе разкрит при изкоп за жилищна сграда преди няколко години. Сега храмът е оставен да се руши на открито, тъй като не могат да се уредят въпросите около собствеността на терена