Стоманеният комбинат се задъхваше без налични пари. Приватизираха го през 1999 г., продавайки 71% от дяловете на малко известния бизнесмен Валентин Захариев - срещу $1 и обещания за рехабилитация на завода.

Правителството твърди, че Захариев не е изпълнил задълженията си да инвестира в компанията и губи години, съдейки го в бавните съдилища на страната. Профсъюзите твърдят, че Захариев е използвал средствата, източвани от Кремиковци, за да купува други комбинати за стомана в Сърбия и Косово.

В интервю Захариев отхвърля и двете обвинения и не се съгласява с претенциите на правителството. През 2005 г. той продаде Кремиковци на Прамод Митал за $110 млн. Тогава заводът бе в остра нужда от голяма инвестиция за модернизиране на оборудването, за да стане икономически жизнен и да отговори на стандартите на ЕС за замърсяване. Мъглата, която излиза от завода, често скрива гледката на планините, издигащи се около София.

През 2006 г. заводът тегли заем в размер на €325 млн. на международния облигационен пазар - по високата лихва от 12%. Но получените фондове не са довели до по-съществени подобрения в завода. „Никой не знае къде отидоха повечето пари", заявява Тренчев от профсъюзите. Същото казва асоциацията на притежателите на облигациите в Кремиковци, водена от хедж фондовете QVT Financial, Mars Capital Group и York Capital Management.

Говорител на компанията на Прамод Митал, Global Steel Holding, казва че фондовете са използвани за рефинансиране на други дългове - включително и към Митал. Това „намалило" фондовете за инвестиции в завода, признава говорителят.

През последните години „малкият" Митал се опитва да изгради световна стоманена група, купувайки заводи в отдалечени и понякога размирни места: Нигерия, Босна, Филипините и Либия, освен България. Въпреки това неговата компания остава далеч по-малка от огромната стоманена империя, контролирана от по-стария брат Лакшми Митал.

Миналия август Прамод Митал назначи като главен изпълнителен директор една противоречива фигура, бившия български политик Александър Томов, който трябваше да спре кървенето на завода. „Томов беше водещ служител през комунистическата ера, чиито по-скорошни роли включват заместник премиер, лидер на четири различни политически партии, председател на водещия български футболен клуб ЦСКА" - обобщава WSJ.

Във всичките си роли той отнася огромни критики. През юни полицията трябваше да пази Томов от атаката на гневни фенове на ЦСКА. Клубът загуби лиценза си да играе в Шампионската лига след обвинения за неплатени данъци и задължения. Прокурорите миналия месец обвиниха Томов за милиони евро, които според тях той е трансферирал от умиращия за пари Кремиковци към футболния клуб - и след това към офшорна компания, контролирана от самия Томов.

Междувременно профсъюзите и притежателите на облигации критикуваха Томов за поредица от продажби на активи на Кремиковци, основно парцели земя на територията на огромния комбинат - според профсъюзите за частица от реалната им стойност. Един от контрактите, подписан от Томов през октомври (видян от журналиста на The Wall Street Journal), е за продажбата на 1.7 милиона квадратни метра за €6.3 млн., тоест по цена €3.7 за кв.м. Околните терени се продават на цена между €40 до €130 за кв.м.

На Томов е забранено да напуска страната, тъй като е обвинен в присвояване. Местоположението му се пази в тайна, отчасти заради бесните футболни фенове. В интервю той е отхвърлил всякакви злоупотреби като президент на ЦСКА и главен изпълнителен директор на Кремиковци. Според него, продажбата на активи е позволена от надзорния борд на компанията, на който борд Прамод Митал е председател.

Бързата разпродажба на активи е била единственото спасително средство за компанията, включително за да може да се заплати на притежателите на облигации с падеж ноември 2007 г. Проблемът на компанията оставал липсата на инвестиции и Митал не е осигурил достатъчно фондове, счита Томов.

Говорител на Митал твърди, че „по принцип" е съгласен с продажбата на активи, но Томов е бил нает да намери достатъчно пари за завода - вместо това ситуацията се е влошила. Говорителят обвинява за „перманентната липса на пари" в завода „скритите задължения", оставени от предишния собственик.

Захариев отрича да е скрил дългове, когато е продавал завода. „Опитват се да намерят извинения за собствения си провал", твърди той.

Томов, с разрешението на Миттал, започва да търси нов собственик, който да инвестира повече. Така той се обръща към Жеваго: банкер, политик и промишленик, близък на украинския премиер Юлия Тимошенко. Според Томов, 90% от продажбата е била договорена - но Прамод Митал спира сделката.

Според говорителя на Митал, в преговорите с Жеваго е останало неясно кой ще плати дълговете на завода и кой ще осигури нужните инвестиции. През февруари Томов бе освободен като главен изпълнителен директор. Митал е назначил Merrill Lynch да търсят потенциални купувачи, сред които се оказва ArcelorMittal.

Тази година финансите на Кремиковци са в още по-лошо състояние. Компанията на няколко пъти не успя да намери пари за заплати, суровини, енергия, железопътен транспорт. В този труден за завода момент групи престъпници плячкосват обекта. В рапорт на бившия шеф по сигурността в Кремиковци са изброени случаи на липси на суровини и оборудване, както и няколко опита за подкупване на охраната и отправяне на заплахи.

През май Кремиковци банкрутира по изплащането на облигационните си задължения, според Джъстин Холънд, вицепрезидент на инвестиционната банка Houlihan Lokey Howard & Zukin, представляваща кредиторите, притежаващи близо половината от боновете. От емисията през 2006 г. боновете са загубили почти 70% от стойността си. Холънд е отказал да коментира кога неговите клиенти са купили тези облигации.

Но банкерът изтъква, че международните притежатели на бонове на Кремиковци са загрижени: защо процедурата по несъстоятелност миналата седмица се е гледала при закрити врати и дори големите кредитори не са можели да видят документите? По този начин може да се оказва натиск от политици или бъдещи собственици върху съдиите и да се сключи сделка, която ще ощети притежателите на облигации. „Искаме да се убедим, че няма нередно въздействие, приложено за да натежи в ситуацията", заявява Холънд.

Миналата седмица собствениците на облигации излязоха със становище, според което Кремиковци е показателен пример за загрижеността на ЕС за неефективността и не надеждността на българските съдилища. Говорител на съда е отговорил, че не може да коментира по висящото дело, но счита, че обвиненията за политическо въздействие в съда „не са" верни.