Напрежението между обхванатата от ценови натиск германска икономика и изоставащите в икономически план южноевропейски държави, може скоро да доведе до по-тежко разделение и компрометиране на идеята за общ монетарен съюз в Европа.

Според днешния анализ на Ави Тьомкин в сп. Forbes, еврото има потенциал да просъществува още не повече от три години, след което страните от Еврозоната ще се върнат към все още обичаните от населението си валути. Финансовата криза в САЩ само ускорява този процес, след като масово инвеститорите напускат доларово деноминираните си активи и се прехвърлят към еврото. Така европейската валута вече се търгува в непоносимо високите нива от $1.59, а прогнозите са скоро да бъде преминато и психологическото ниво от $1.60 за евро.

Страни като Испания и Италия може да са първите, които ще искат да напуснат Еврозоната, заради провежданата от ЕЦБ пролихвена политика и неравните условия, при които са поставени отделните страни членки. Стане ли това обаче, неминуемо ще видим не само песети и лирети, но и дойче марки и френски франкове.

Какво обаче ще даде достатъчно силен мотив на страните да зарежат големия си валутен експеримент наречен „евро"? В момента не е тайна за никого, че в Еврозоната се оформят два големи лагера на държави с различни проблеми. Германският блок от една страна (включващ Германия, Австрия, Люксембург и Холандия) страда от прекалено висока инфлация, а от друга Латинския блок (Франция, Италия и Испания) оплакващи се от нисък икономически растеж. Германците, които все още помнят как една хиперинфлация в първата половина на 20-ти век докара на власт Нацистката партия, днес остават фокусирани единствено над фискалната и монетарна дисциплина.

Въпреки че основната инфлация (без храна и горива) в Еврозоната е само 2.4%, германците продължават да настояват за високи лихвени нива от ЕЦБ. В пълна противоположност са страните от Латинския блок, които екстремно се нуждаят от по-ниска лихва, за да подкрепят икономиките си. Така в Европа отново се получава разделение, но този път не на политическа, а на финансова основа.

Влошаващите се перспективи пред испанския имотен пазар най-силно илюстрират проблемите на Латинския блок. Години наред строителството в Испания изпреварваше по общ обем това в Германия, Италия и Франция взети заедно. Сега обаче нещата започват да се обръщат, а испанската централна банка нито може да понижи лихвеното ниво, за да подкрепи бизнеса, нито пък може да девалвира валутата си. Единственото, което може да направи е да се моли на ЕЦБ да свали общата лихвена ставка, което обаче едва ли ще стане заради силното германско лоби в банката.

Проблемът вече ескалира до най-високо държавно ниво, а премиерите на отделните страни членки публично си отправят нападки. „Уморени сме да се борим с твърдоглавието на някой централни банкери, които не могат да разберат, че да воюваш с несъществуваща инфлация, когато редица европейски икономики потъват, е престъпление", коментирал е в типично свой стил френският президент Никола Саркози. Французинът е отговорил по този начин на самодоволните коментари направени от германския финансов министър Пиър Щайнбрюк, който нон-стоп повтаря, че е за скъпото евро.

Италианският вестник Il Sole стигна още по-далеч, като пусна на първа страница заглавието „Обявяване на война". „Италия вече не може да поддържа силния си икономически растеж", коментирал е финансовия министър на страната, който е бил част от групата политици основали Еврозоната.

Идеята за обща европейска валута от самото начало има своите противници, които не са съгласни да има обединение на толкова много различни икономики в единна монетарна система. Преследвани от призрака на разделението от Втората световна война, европейските лидери от поколението на Хелмут Кол и Франсоа Митеран побързаха да обединят държавите от Стария континент под общ икономически и финансов съюз. Според много анализатори, Еврозоната никога не е съществувала дефакто, а е просто понятие, което се използва в средите на бюрократите и политиците.

„Нереално е да се смята, че толкова много различни култури, езици и икономически системи могат да се управляват от една централна банка и една валута", коментира европейски икономист.

Сега, когато разделението става още по-видно, противниците на общия монетарен съюз като че ли стават повече. „Смятаме, че еврото няма да просъществува още дълго в сегашния си вид, освен ако не се направят някой радикални политически реформи", коментирал е президентът на паневропейската бизнес асоциация BusinessEurope.

Заедно с резките разпродажби на валута, които ще предвещаят загърбването на еврото, другите пазари също ще бъдат засегнати. Разликата в доходността на германските и „латинските" облигации ще скочи рязко, което ще налее по-големи инвестиции в страните с по-високо лихвено ниво.

Как обаче инвеститорите да се предпазят и какви ще са последиците за Европа? Първо доларът може отново да стане най-предпочитаната световна валута и второ разпродажбата на испански и италиански активи и пренасочването на парите към Германия ще доведе до още по-сериозно разделение в Европа. Политическите напрежение в момента може да ускорят този процес.

Сега, когато испанските избори са вече в историята, а Сапатеро отново е начело на държавата, политическият елит няма причина да се спотайва и да не говори открито за проблемите на страната. Другият коз на Латинския блок Силвио Берлускони, започнал преди дни третия си мандат като премиер на Италия, вече се включи активно към идеята за загърбване на европейската валута, която той обича да нарича „катастрофална". Нека не забравяме, че третото действащо лице Никола Саркози поема председателството на ЕС това лято.

Ако си мислете, че при тази опозиция германците ще се загрижат да спасяват еврото, дълбоко грешите, завършва днешния си коментар Тьомкин. Според последните проучвания на Dresdner Bank, около 62% от германците подкрепят идеята за връщането на дойче марките. Изглежда, че желанието им е на път да се осъществи.