България се отказва от участие в проекта „Бургас-Александруполис" обяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков след правителственото заседание, предаде репортер на News.bg.

Той съобщи, че Министерският съвет е взел решение да бъдат изпратени официални писма на другите двама участници в проекта - Гърция и Русия и че текстът е одобрен.

Българското предложение е Тристранното междуправителствено споразумение за изграждането на нефтопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие. Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок, както гласи клауза по договора.

Според Дянков няма опасност на България да бъдат наложени санкции. Действията за оттеглянето ни от проекта са консултирали международни правни кантори, отбеляза той.

Финансовият министър подчерта и, че повече България няма да плаща вноски за участието си в проекта, като добави, че това правителство не е плащало, а предишното също не е платило последните две вноски.

Като причина за българското оттегляне Дянков посочи невъзможността да се осъществи проектно финансиране.

Заради ангажиментите по договора България ще предложи да се увеличи участието си в дружеството с до 12.8 млн. лв. Това са вноски, които сме дължали 2009, 2010 и 2011 година, досега не сме плащали. По този начин изчистваме всичките си задължения към проектната компания и от тук нататък не дължим никакви пари, обяви финансовият министър.

Икономическият министър Трайчо Трайков категорично заяви, че за оттеглянето България не може да бъде упрекната в неизпълнение на задължения.

Според анализите, петролопроводът не може да бъде реализиран при условията в сключеното споразумение. Става дума за финансовите параметри, уточни Симеон Дянков.

Работата по проекта за нефтопровода дълго време се усложнява от позицията на България. От „Транснефт" многократно са се оплаквали, че българската страна не изпълнява финансовите си задължения по проекта. В медиите нееднократно са се появявали неофициални информации за прекратяване на проекта, които обаче по-късно биват опровергавани от акционерите. От „Транснефт" пък многократно поясняваха, че ще направят всичко възможно разходите да бъдат минимализирани.

Решението на правителството е политическо, а не икономическо, въпреки това трябва да го приемем, коментира излизането на страната ни от проекта "Бургас-Александруполис" бившият член на управителния съвет на международната проектна компания Пламен Русев пред БНР.

Решението на правителството да прекрати българското участие в проекта за нефтопровода "Бургас-Александруполис" е правилно, тъй като очакваните приходи за страната ни от този проект са пресилени. Това коментира експертът от Българския енергиен форум Христо Казанджиев пред БНР.

"Разумно би било държавата да се оттегли от проекта като инвеститор, но да предостави възможност на другите инвеститори да го изградят като им възстановят всички разходи направени от нея, да си продаде своето дялово участие", подчерта Казанджие.

През 2007 г. Русия, Гърция и България се споразумяха за изграждане на "Бургас-Александруполис". Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Тръбопроводът с капацитет от 35 милиона тона петрол годишно с възможно увеличение до 50 милиона тона трябваше да бъде построен от пристанището Бургас на Черно море до гръцкото Александруполис на Егейско море.