В доклад на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов до Министерски съвет се разкрива историята на българската ракия. Страната ни ще поиска официално от Брюксел да признаят гроздовата ракия като наша марка.

В доклада се посочва, че производството на вино и ракия е традиционно по българските земи още от дълбока древност. Името „ракия" в българския език идва от арабското "arak". Историческите данни сочат, че от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през XІІІ-XІV век, т. е. много по-рано от завладяването на българските земи от Османската империя.

Правдоподобността на направения извод относно познаването и употребата на ракията на Балканския полуостров изобщо и в частност по българските земи към времето на идването на османите на Полуострова, се потвърждават от един турски документ от същото това време -последната четвърт на XIV век. Този документ е доклада на командващия турската войска, обсаждаща София през 1382 г. - Лала Шахин. В този доклад относно виното и ракията се казва следното: „Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия". Следователно началото на спиртоваренето по нашите земи трябва да се приеме някъде към края на XII или началото на XIII в.

По време на османското владичество правенето на ракия по българските земи не само не се преустановява, но се развива като занаят и се превръща в част от нашата традиция. Върлата, люта силна ракия е важен елемент от фолклора ни. През втората половина на XIV и началото на XV в., вече по нашите земи се е прилагало и повторното дестилиране на ракиите с оглед да се получи подобрение на тяхното качество. Постепенно през вековете виното и ракията се превръща в част от народопсихологията на българина. Освобождението от османско владичество дава тласък за развитие на промишленото производство на вина и ракии, пише в доклада.

Спецификата на традиционната българска спиртна напитка „гроздова ракия" се дължи на дестилационни казани с периодично действие, дестилационни инсталация с непрекъснато фракционно действие. Апаратите за дестилация използвани в кооперативните изби в началото на ХХ век се наричали „аламбици".

Потомствените бъчвари по българските земи установяват, че най-подходяща за изработване на съдове за винарството и ракиджийството е дървесината на дъба. За направа на най-добрите бъчви се използва странджански дъб. Това е дърво, расло „на камък". Порите му са тесни и загубите от изпарение на дестилат през дъските и бъчвите са по-малки. Обикновено в тези бъчви ракията се държи най-много 6 месеца, защото процесите на съзряване и стареене тях протичат бързо и дългото съприкосновение с дървесината може да доведе до лош резултат - груби, прекалено тръпчиви, горчиви напитки.

През 20-те години на XХ век е прието, че може ракията да се подслади за оправяне на вкуса, но се допуска добавянето максимално на 5 грама за литър захари - производствена манипулация, която не се практикува за качествените ракии. През този период се прилагат и бистрене с яйчен белтък и филтриране. Появяват се първите филтри, работещи под вакуум.

След 1950 г. кооперациите са одържавени. Създаден е със закон от 1947 г. държавен спиртен монопол, който се трансформира в държавно стопанско предприятие ДСО „Винпром". Следват редица обновления и модернизации на съществуващите изби и строителство на нови модерни винзаводи с възможност за производство на големи обеми вина, спирт и високо-алкохолни напитки. Преработват се рекордни количества грозде с цел производство на качествени вина и ракии.  След национализацията на промишлеността и кооперирането на селското стопанство, за сравнително кратък период (1955-1965 г.) са обновени над 95 % от лозовите насаждения- постижение непознато за нито една лозарска страна в света. Внедряват се промишлени технологии и високо стъбленото широко-редово отглеждане на лозята.

Един от най-важните фактори за получаване на традиционното високо качество на Гроздова ракия е начинът на провеждане на дестилацията, който от своя страна се определя от вида на дестилационните съоръжения. По времето на ДСО „Винпром" те биват унифицирани. Създават се български системи за дестилация на виноматериали в поток.

След промените през 1989 г. производството на вино и ракии подобно на цялата българска икономика започва да се развива на пазарен принцип. Големите винзаводи са приватизирани. Възстановяват се съществуващи, но западнали изби. Създават се и множество нови, атрактивни винарски изби. Оформя се тенденция за изграждане на малки обекти, които са разположени, ако не в лозята, то в непосредствена близост до тях. Постройките са с впечатляваща архитектура, често нямаща нищо общо с еднотипните изби от началото на XX век. Произвеждат се малки обеми продукция, като се цели достигане на най-високо качество. Развива се е и печеливш винен туризъм, пише още в доклада.