По едно и също време зимата и кризата сковаха държавата. Циганското лято си замина значително по-бързо от слънчевите прогнози на оптимистите, които ни управляват и тайно се надяват световната финансова буря да достигне границата чак напролет, когато хората се хванат за зелено. Но реалността е доста по-жестока от розовите сънища. Всекидневно хиляди европейци остават без работа, българските фирми една подир друга съобщават за предстоящи съкращения и растяща безработица. Първа жертва падна бизнесът с недвижимите имоти. Започват да се случват прогнозите на световните анализатори, че следващите удари ще са върху туристическия бранш. Което е логично - хората ще ограничат харчовете си в изчакване на по-добри времена. 

По време на туристическото изложение, което само преди дни събра бранша в Лондон, стана ясно, че досега с около 20% е намалял потокът на западноевропейски туристи към Средна и Южна Америка, Канарските острови и други по-далечни дестинации. Вместо да пръскат пари за презокеански полети, дали тези хора няма да предпочетат скромна България, която е известна с хубаво вино и слънце дори когато падне тежък сняг по пистите? „Около Коледа и Нова година хотелите ще се понапълнят, но после ще започне истинската криза. Като гледам резервациите, струва ми се, че спадът тази зима спрямо миналата ще е сериозен.

Очаквам от втората половина на януари ситуацията да се влоши още повече, каза за „Икономически живот" Илиян Иванов, председател на Националния хотелиерски мениджмънт клуб (НХМК). И макар че досега никой не е правил проучване до каква степен ще бъдат запълнени през зимата българските курорти, Иванов смята, че някои хотели с по-лошо обслужване и неуредена инфраструктура ще останат почти празни. В някои курорти, вероятно зимните, туристите ще се окажат двойно по-малко от миналата година, смята председателят на НХМК. Той твърди, че индийци, руснаци, гърци са основните посетители, направили резервации за празниците, защото кризата още не е достигнала държавите им. Заради проблемите с руските визи обаче има опасност и този доста платежоспособен пазар да се свие.

По българските ски писти все още ще се срещат ирландци и англичани, но германците, австрийците, италианците и французите ще са малко, защото те предпочитат да карат ски в собствените си курорти. Гърците харесват Банско и тази година съседите ни няма да нарушат предколедната си традиция да се поглезят в зимния курорт. Една добра идея е

да си върнем загубените пазари
в Централна и Източна Европа, защото преди 20-25 години в снежните месеци идваха поляци, унгарци, литовци и латвийци, а страната ни е подходяща за масови туристи.

За съжаление не можем да се преборим за индивидуалните посетители, от които се печели най-много, казва Илиан Иванов. Виненият туризъм е отличен вариант, но в момента няма българска изба, която предлага луксозната услуга. Само качествено вино не е достатъчно, а условията на малките български изби са доста примитивни и те не могат да привлекат елитни гости. Да изградиш бутикова винарна, която е по вкуса на претенциозните туристи, са нужни поне две години. Едва през последния месец се заговори, че държавата ще подкрепя винения туризъм.

За съжаление България предлага основно летен и зимен туризъм, а в момента може да се печели от културно-занимателен, защото в този сегмент не се наблюдава спад, каза Байко Байков от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АББТА). Съществуват цели туристически общности, които  имат предпочитание към определени продукти, например пътешествията с каравани.

Но България няма възможност да се възползва и от тази мода, защото не разполага с условия да развива подобни продукти. Стратегията за туризма е обсъждана и приета, когато страната ни изглеждаше доста далече от финансовата буря. Особено в момент на криза е абсурдно държавата да остави бранша сам да се оправя. Трябва да се разработят различни сценарии и цялата администрация да бъде ангажирана, защото туризмът е отрасъл, който би могъл да носи пари, но в същото време е чувствителен на промени в икономическата ситуация.

Някои се спасяват с реклама, ДАТ прави... томболи
Администрацията би могла да прави маркетинг и реклама, но точно за това в момента се отделят минимални средства. Парите за реклама, заделени в Бюджет 2009, са толкова,  колкото през тази година, което означава, че в условията на невиждана икономическа криза държавата не поема никакви ангажименти към отрасъла, казва Байков.

Един генерал, когато отива на война, не казва какви жертви ще даде, а какви битки ще води. Така Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) отговаря на въпроса колко туристи ще заобиколят този сезон България. Собственикът на малък бутиков хотел в полите на Витоша твърди, че най-важното за туризма е рекламата. Само преди дни правителството на Хърватска е увеличило рекламния бюджет за туризма с 50% заради кризата. Навсякъде  в София могат да се видят билбордове, които подканят българските граждани да пътуват в Гърция. Съседите ни са започнали масова реклама на туристическите си обекти пак с тази цел, да тушират ефектите от световната криза. Българската държава засега запазва необяснима дистанция, възмущава се Рагин.

На световния туристически пазар няма паника, каза председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова, която участва в първото заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по туризма (ДОККТ). Усеща се, разбира се, кризата, но се обсъжда предимно как ще се действа след нея, обясни тя. Всяка една от страните според своите финансови възможности ще инвестира допълнително средства за реклама.

По време на Лондонското туристическо изложение ДАТ представи новата си концепция. Например 1000 едноседмични карти за ски съоръжения у нас ще бъдат подарени на туристи от Англия, Ирландия и Русия, които за пръв път са предпочели дестинацията. В ПР кампанията са включени още томболи и награди. 70% от средствата за промоционалната кампания ще поеме държавната агенция, останалите 30% ще са грижа на бизнеса.

Каквито и томболи обаче да организира ДАТ, това няма как да скрие факта, че в Бюджет 2009 за сектора са отделени малко повече от 6 млн. лв. Само за сравнение - Турция ще инвестира $320 млн. в промотиране на туризма си. Държавата отделя $120 млн., останалите пари дава бизнесът.

Проектозакон скара депутати и браншовици
За да сложат най-после ред в бранша, депутатите приеха на първо четене шестнадесетите поред промени в Закона за туризма, внесени от председателя на ПГ на НДСВ Пламен Моллов. На три категории се разделят туристическите агенции. Категория А ще са онези, които извършват международен и вътрешен туризъм, категория В ще получават агенциите, които се занимават с вътрешен туризъм, а категория С ще са турагентите.

Хората, които отдават под наем апартаменти на туристи, ще искат писменото съгласие на всички съкооператори. Отпада категоризацията на заведенията извън хотелските комплекси.

Браншовиците обаче смятат, че това поставя хотелиерите и ресторантьорите в неравностойно положение. Друга промяна предвижда да бъде създадена туристическа камара. Не сме против самата камара, а срещу идеята да бъде създадена със закон, коментира Илиан Иванов, председател на НХМК. Приетите на първо четене промени в Закона за туризма ще бъдат преразгледани, защото голяма част от браншовите организации са недоволни.

В декларация, подписана от Съюза на инвеститорите в туризма, Националния хотелиерски мениджмънт клуб, АБТТА, БАТА, Българския съюз по балнеология и СПА, Асоциацията за устойчиво развитие на планинските курорти, Софийското конгресно бюро, Софийския туристически район, Софийския туристически клъстър, Софийския съвет по туризъм и Българската туристическа камара, се казва, че вносителят на промените Пламен Моллов е заблудил депутатите, че промените са одобрени от браншовите организации. Тяхното мнение е, че поредното прекрояване на закона е вредно за сектора.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo