И докато основните финансови институции всеки ден променят прогнозите си, в малка България продължава голямото говорене на тема има ли почва кризата у нас. Първи през седмицата се обадиха от Института по икономика към БАН. Кризата била непозната и по тази причина все още учените не могат точно да оценят последиците.

„Сигурно е обаче, че повечето от отраслите ще усетят сътресенията", прогнозира директорът на института ст. н. с. Митко Димитров и затова предлага на правителството внимателно и заедно с ЕС да следи развитието на финансовата криза. Засега икономистите от БАН продължават да твърдят, че България няма да изпадне в рецесия, а ще има макар и минимален, но все пак положителен ръст на икономиката. Учените очакват повече хора да останат без работа догодина, но не мислят, че безработицата в страната ще надхвърли 10%.

Следващите месеци ще са огромен икономически и политически тест и кръстопът за България, смята икономистът проф. Димитър Иванов, който заедно с представители на политически партии, банки и работодателски организации участва в организираната от Столична община дискусия "Глобалната финансова криза и българската антикризисна стратегия". Професорът, който беше икономически съветник на президента Първанов, е категоричен, че тази криза готви свръх негативен икономически шок за всички изгряващи икономики, сред които е и България.

Най-силно ще пострадат строителството, недвижимите имоти, финансите и туризмът, но затова пък тези четири сектора формират 60% от БВП на страната. Българското правителство няма как да спре кризата на границата, но от управлението зависи дали щетите ще бъдат ограничени. Една от мерките, които предлага професорът, е да се стимулира потребителското търсене. Необходимо е също да се подкрепи кредитната система и да се разсрочат ипотечните кредити на семействата. Правителството трябва да напише спасителен план и там да бъдат събрани всички антикризисни мерки, обобщава препоръките си проф. Димитър Иванов.

Бюджет 2009, който депутатите гласуваха на първо четене, обаче не предлага антикризисни мерки, смята икономическият секретар на ГЕРБ Стоян Мавродиев, защото сметките са правени на принципа „копи пейст" спрямо миналогодишните. Експертът обвини правителството за провалените 220 млн. евро по програма ФАР и прогнозира, че замразените 340 млн. евро също ще бъдат загубени. Страната все пак ще има шанс да използва еврофондовете, ако управлението на оперативните програми бъде отнето от държавната администрация и се повери на външни независими консултанти. Мавродиев прогнозира безработицата догодина да достигне 15 на сто и смята, че в един такъв момент трябва да бъде стимулиран бизнесът. Незабавно да се намали данъчно-осигурителната тежест до 10 процента, налогът върху доходите на едноличните търговци да падне от 15 на 10 на сто, нула да стане данъкът върху реинвестираната печалба, а дивидентите да бъдат напълно освободени от облагане.

Съветникът от ДСБ в СОС Димитър Бъчваров пък смята, че в тези мътни води България се превръща в място, особено подходящо за пране на пари. Ако човек прочете внимателно Бюджет 2009,  ще забележи, че приходите от ДОД са правени на база на увеличение на заетостта с 38 хиляди души, а това е  далече от сегашната ситуация, обръща внимание експертът на ДСБ, според когото много странни звучат идеите за изграждане на бизнес паркове и други подобни инвестиционни обекти.

Депутатът от "Коалиция за България" Янаки Стоилов признава, че няколко хиляди са останали без работа в последните месеци и вече усещат тежестта на кризата. Стоилов смята, че през следващата година инфлацията ще продължи да бъде едноцифрена, но безработицата ще е двуцифрено число. Социалистът също е на мнение, че правителството трябва да предложи извънредна програма, с която да посрещне  кризата.

Изчисленията на Българската стопанска камара (БСК) показват, че 12.6% от износа на страната са горива, но техните цени от $120 за барел през миналата година паднаха до $47 за барел сега. Цените на черните метали, които съставляват 10% от експорта, в момента са 55% от миналогодишните. В страната има свръхзапаси от зърно, чиито международни цени са се сринали. „Само тези три експортни продукта да се вземат, пак става ясно, че сериозно ще намалят приходите в бюджета", обърна внимание председателят на БСК Божидар Данев.

Той прогнозира, че най-големият проблем ще е дефицитът по текущата сметка, който ще достигне опасните 28% от БВП. Но бизнесът продължава да е притискан от администрацията, твърди Данев и обяснява, че 1.4 млрд. лева всекидневно стоят замразени, защото данъчната администрация възстановява ДДС понякога след две години. „Това е абсурдно положение по време на криза", възмущава се Божидар Данев и категорично настоява този косвен налог да се връща в рамките на две седмици.

Дали управляващите ще се вслушат в различните мнения и предложения на учени, политици, банкери и представители на браншови организации засега само те си знаят. За останалата част от българското общество обаче е ясно, че ако до три седмици, когато започват дългите празнични софри, няма обявен план за отпор срещу кризата, общо националната трапеза догодина ще е опасно празна.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo