След като през изминалата седмица цените на пшеницата се задържаха на рекордно високи нива,  портфейлите на шофьорите зареждащи гориво все така притеснително отъняваха, а тези на потребителите в супермаркетите бутащи препълнени колички дружно им подражаваха, коментира Economist.

Има връзка между високата цена на бушелите и барелите с петрол. Цената на селскостопансите суровини, като например петрол и метали, рязко скочи през последните няколко години. Не само пшеницата, но и цените на царевицата, ориза и овеса се повишиха тройно от 2005 год. насам. А в глобален план цените на тестените продукти растат толкова динамичмно, че се появи нов термин за такъв тип повишение: агфлация.

Последният удар на пазара дойде след като стана ясно, че Канада, която е вторият в света износител на пшеница, ще реализира пет пъти по-малко реколта тази година заради лошите атмосферни условия. Това накара страни като Япония и Тайван, които разчитат на вноса на пшеница, да атакуват пазара, за да подсилят резервите си.

Но търсенето на зърно не нараства само заради консумацията или употребата му за фураж. То пълни и резервоарите на колите. В Америка, спрямо 2000 год., сега се употребява 3 пъти повече царевица за производството на етанол като производителите на биогориво са усвоили близо 5% от националните царевични запаси за дестилация. Търсенето на зелено гориво пък от друга страна повишава търсенето на царевични посеви. Фермерите не могат да насмогнат на развиващата се индустрия с биогорива. И за да могат да реализират повече продукция се отказват от пшеницата и соята, намаляйки предлагането, което директно вдига цените на тези две растения.

Нарастващият просперитет на по-бедните държави, като например Индия и Китай, също е причина за повишаване на цените и поклаждане на паниката на пазара. Най-логично в такава ситуация е фермерите да увеличат продукцията чрез увеличаване на посевната територия. Така и стана. Международният съвет по зърното прогнозира, че през идната година продукцията на зърно ще се увеличи с 90 млн. тона стигайки да 1660 млн. тона. Независимо от това, търсенето отново ще надскочи предлагането. Дефицитът от близо 7 млн.тона няма как да бъде преодолян.

И разбира веднага е налице  ефектът на доминото. С нарастването на цените на зърното се покачват и цените на други селскостопански продукти, които са пряко свързани с неговото потребление. Тъй като разходите за отглеждане на пилета и добитък нарастват растат и цените на яйцата, пилешкото и другите меса. Дори и да се направят повече посеви това няма да окаже влияние върху цените. Тъй като субсиидите са главно за продукцията на биогорива и е твърде вероятно държавата да загребе още по-надълбоко в пшеничния резерв, за да може да напълни до край дестилационните си кули.

Агфлацията носи главоболия и на Централните банки. В повечето страни, показателите за основна инфлация, които банките следят при взимане на важни решения относно монетарната политика, изключват цените на храните и енергията. А те са твърде динамични и податливи на резки промени в предлагането. Докато централните банки си стремят да наложат контрол върху търсенето, те не реагират на колебания причинени от нестабилното предлагане.

Но в много страни храните се включват в индекса на потребителските цени. В Америка, например, храната формира близо 14% от индекса, в Китай 33%, а в Индия 46 на сто. В страни като тези е очевидно, че растящите цени на храната надуват общата инфлация. С други думи, ако цените на храните се задържат високи и потребителите харчат по-малко за останалите стоки, може да пострадат и други сектори на икономиката.