Две от най-големите банки на Уолстрийт се подготвят да обезценят десетки милиарди долари, инвестирани в американския ипотечен пазар. The Independent съобщава и за парична инжекция в размер на $18 млрд. във финансовия сектор на САЩ от инвеститори от нововъзникващите пазари.

Банките Merrill Lynch и Citigroup стартират кампания „чисто досие", с която те предвиждат най-сетне да теглят чертата под продължаващата вече шест месеца кредитна криза, която също така бе и криза на доверието. Обаче разкриването на картите ще доведе драматични промени в американския финансов свят.

Тази седмица и двете банки ще обявят финансовите си резултати за 2007. Техните консултанти работеха усилено през уикенда, за да договорят спасителното финансиране - след което финансиране значителни дялове от банките ще преминат в ръцете на правителствата на Кувейт, Китай и други, както и при богати частни инвеститори.

Merrill и Citigroup бяха сред най-сериозно засегнатите компании от кризата на ликвидността. Несигурността на информацията кой колко е загубил се натрупа като снежна топка, но новоназначените лидери и на двете мегаорганизации са твърдо решени да започнат новата 2008 колкото се може по-начисто.

Джон Тейн, бившият ръководител на борсата NYSE, пое кормилото на Merrill през ноември. Очаква се следващият четвъртък той да обезцени активи от ипотечни ценни книжа в размер на $15 млрд. В края на третото тримесечие Merrill Lynch вече регистрира почти осем милиарда „отписвания".

Миналият месец Citigroup назначи Викрам Пандит за нов изпълнителен директор на мястото на Чък Принс. Банкерът с индийско потекло сигурно също ще трябва да обяви за $15 млрд. обезценки на активи.

Обща практика е след назначавания на нови директори да се съобщава за по-ниски предварителни финансови резултати спрямо минали периоди, така че да се създаде колкото се може по-чисто пространство за бъдещ ръст. Само че подобна стратегия в банковия сектор среща затруднения, тъй като банковите институции се нуждаят от запазването на достатъчна капиталова база, за да могат да продължат да увеличават кредитните си операции.

Даже Merrill и Citigroup не могат да си позволят да обезценят с лека ръка милиарди долари активи, тоест губят се и някакви налични пари. Двете американски банки вероятно още тази седмица ще съобщят за значителни парични инжекции от нови инвеститори.

Експерти изчисляват, че Merrill може би обезценява всеки долар от активите си, вложени в колатерализиран дълг или вторични ипотеки, до $0.40. На някой това може да изглежда агресивно, но някои компании възприемат още по-агресивен подход в желанието си да излязат на чисто. Например Morgan Stanley оставя едва $0.25 от всеки долар, вложен в подобни ценни книжа. Изводът на експерта, направил изчисленията пред „Индипендънт", е че много институции ще се нуждаят от увеличение на капитала.

Слуховете на Уолстрийт говорят, че Merrill Lynch ще направи нещо подобно, привличайки между $3 и $4 млрд. от правителствата на Близкия Изток чрез т.нар. суверенни инвестиционни фондове, където през последните години се трупат приходите от петрола. Сингапурският правителствен фонд Temasek вече е закупил дял между 5 и 10% от компанията срещу $5 млрд.

Говори се, че в Citigroup се готви даже и по-амбициозен пан за рекапитализация. Кувейтският правителствен фонд с най-голям акционер саудитският принц Алвалед бин Талал е готов да се включи в числото на тези, които ще инвестират $14 млрд. Най-големият единичен инвеститор ще е китайското правителство, което вложи наскоро $1 млрд. в Bear Stearns освен петте милиарда в Morgan Stanley.

Доскоро американските политици се изказваха положително за суверенните инвестиционни фондове, тъй като финансовата криза и преодоляването й са приоритет. Обаче размерът на сделките, които ще бъдат обявени в настъпващата седмица се очаква да е толкова голям, че да възобнови дебата за дългосрочната мъдрост на това да се дава на чужди правителства значителен финансов лост в американската финансова система.