Доверието на българските потребители през юли бележи спад до ниво от 38.5 %, показаха данни на НСИ, публикувани днес. Понижението спрямо април е 2.7%, като нивото на доверие наподобява резултатите от зимата на 2006 година и лятото 2007 година. Най-високо е било доверието на потребителите преди седем години (2001 година), когато и очакванията за подобряване на финансовото състояние на потребителите бяха по-големи.

Спад в доверието на потребителя има и при градското, и при селското население в България. Като цяло юлската анкета регистрира видимо повишаване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с изразените мнения три месеца по-рано.

Показателят на доверие на потребителите е средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак.

От данните на НСИ се вижда, че песимизмът у потребителите присъства както при оценките за настоящото развитие на икономическата ситуация, така и при очакванията им за следващите дванадесет месеца.

Оценката на българските потребители за инфлацията през последните дванадесет месеца има по-висока стойност (плюс 2.8 пункта) в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано, като стойността на балансовия показател е 86.6% и е само с 1.9 пункта под регистрирания максимум през януари 1997 година.

Оценката на финансовото състояние на домакинствата спрямо предходните дванайсет месеца бележи също спад до 39.2 %, като това е вторият толкова дълбок спад от юли 2003 година. Най-високо е било оценено финансовото състояние в средата на 2005 година.

Лоши са и показателите, оценяващи очакванията за финансовото състояние на домакинствата за следващите дванайсет месеца. 31.7 % е спадът по този показател, като това е най-ниското му ниво до момента. С основание може да се заключи, че за лошата перспектива вина носят както докладът на ЕК за усвояването на евросубсидиите, така и непрекъснато увеличаващата се инфлация.

Тези данни обясняват донякъде и данните за потребителските очаквания за общата икономическа ситуация през следващите 12 месеца, които съвсем естествено, са също най-ниските до момента - 30.4 %.

Единствените данни за увеличение са тези за инфлацията, която от средата на 2003 година бележи непрекъснат възход до 86.6% за юли 2008 година. Единственият отчетен спад на инфлацията е отчетен в средата на 2001 и 2003 година.

Инфлационните очаквания за следващите 12 месеца също бележат увеличение до ниво от 62.8%, което е относително плавно увеличение от средата на 2006 година. Най-драматични са били инфлационните очаквания през втората половина на 2001 година, както и началото на 2005 година.

Ако се разсъждава върху изготвената от НСИ графика, най-високо е било потребителското доверие в България през 2001 година. Тогава двуполюсният политически модел бе променен от партията на Симеон Сакскобургготски и вероятно непознатото управление в съчетание с обещанията за по-добър живот са повишили увереността на потребителите.

От данните става ясно, че точно във времето, когато България бе приета за страна-членка в ЕС, позитивизмът на българите е намалял.

Единствено очакванията за безработицата за следващите 12 месеца остават стабилни. С много малки изменения, в положителна посока, до ниво от 12.6%, са се променили нагласите от средата на миналата година до сега. Важно е да се отбележи, че през миналата година очакванията на българите за безработицата са били най-неблагоприятни.