Бомба избухна в Бейрут, Израел уби 19 палестинци в Газа, а Буш провежда мирна мисия в Саудитска Арабия (и сключва сделка с оръжия за $20 млрд. с репресивния режим): водещ материал на The Independent.

Сред копринени чаршафи, в спалнята с облицовани с коприна стени в двореца на краля на Саудитска Арабия Абдула, тази сутрин Буш се събуди с намерението да срещне очи в очи Близкия Изток. Едно място, което е чуждо на политиките на администрацията на американския президент, където звучи странно прокарваната пред емирите и олигарсите от Персийския залив линия: вашият главен враг е не Израел, а Иран.

Президентът на САЩ вчера седеше уютно върху трон до прекалено дружеския монарх, Буш получи даже и златния „Орден за заслуги", макар да не бе посочено с коя точно своя заслуга Буш си заслужи царския дар. Може би заслугата е доставката на оръжия за милиарди, които ще бъдат използвани срещу хипотетичните врагове на Саудитския режим.

През последните седем дни Президентът е на туристическа обиколка в Близкия Изток. Странно е да се види как този нелеп човек подскача ръка под ръка с Краля на Саудитска Арабия в нещо подобно на танц, пречкайки се в масивния му извит меч. Така ли трябва да се държи един американски Президент? Определено жителите на Близкия Изток ще си зададат този въпрос, гледайки позорното изпълнение. Революцията в Иран от 1979 г. беляза началото на мюсюлманската Студена война, но това ли е начинът, по който Буш възнамерява да се бори за сърцето на исляма?

На здрачаване снощи в Бейрут избухна масивна автомобилна бомба до джип, превозващ служители на американското посолство, четирима ливанци бяха убити, лошо е ранен шофьорът на американската кола. Докато Буш релаксираше в ранчото на Саудитския крал, израелски войници убиха 19 палестинци в ивицата Газа, повечето от тях бяха членове на Хамас, единият от тях е син на Махмуд Захар, лидер на движението. Той заяви, че Израел не би атакувал, ако не бе насърчен за това от Джордж Буш.

Трудно може по-нагледно да се обрисува разликата между реалността и света на мечтите на правителството на САЩ. Буш обеща на палестинците „безопасна и трайна държава" в края на миналата година, на Израел - „сигурност", след което пристигна в Персийския залив да плаши крале и богаташи в прогизналите от петрол царства с опасността от Иранска агресия. Както обикновено Буш пристигна въоръжен с огромните продажби на оръжия, за да се опазят тези изключително недемократични и полицейски режими от потенциално по-мощна страна в „оста на злото".

Това е убедителен пример за връщането към „политиката на страха", която Вашингтон редовно прилага към лидерите от Персийския залив. Той се съгласи да осигури на Саудитска Арабия оръжия за най-малко 80 млн. долара, която сума може да нарасне до над 20 млрд. долара в сделката, обявена през миналата година. Всичкото въоръжение за властелина на Саудитска Арабия би трябвало да го предпази от териториалните претенции на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Както обикновено Вашингтон обеща на Израел запазването на „качествения връх" на усъвършенстваното въоръжение - просто така, в случай, че Саудитите, които никога не са ходили на война освен със Саддам Хюсеин след инвазията през 1990 в Кувейт, решат да предприемат самоубийствена атака срещу единствения истински съюзник на САЩ в Близкия Изток.

Разбира се цялата пукотевица не бе представена на арабите точно по този начин. Буш показно целуваше по бузите крал Абдула и му държеше топло ръцете, щастливо забравил как в мюсюлманската държава една жена бе наскоро „помилвана" след обвинението в разврат заради това, че е била седем пъти изнасилена в пустинята извън столицата Рияд. Саудитите, няма нужда и да се казва, добре осъзнават, че управлението на Буш приключва с хаос в Пакистан, унищожително партизанско движение срещу силите на Запада в Афганистан, страшни битки в ивицата Газа, почти гражданска война в Ливан и адско бедствие в Ирак.

Обичащият лукса американски президент има близки връзки със Саудитския режим - толкова близки, че въпреки повечето атентатори в престъплението срещу човечеството на 9/11 да идваха от Саудитска Арабия, след атаката срещу небостъргачите на младите принцове бе позволено незабавно да отлетят за родината си. Двете посещения на крал Абдула до ранчото на Буш в Тексас очевидно бяха достатъчни да осигурят на президента нощ сред коприна в двореца-ферма на Саудитския крал.

За арабските лидери посланието на Буш е уморително познато. През 1980, когато администрацията на Рейгън подкрепи инвазията на Саддам Хюсеин в Иран, Вашингтон отдели много време да предупреждава страните от Персийския залив за опасността, идваща от Иран. След като Саддам навлезе в Кувейт, акцентът на Америка се смени: сега Ирак бе най-голямата заплаха за кралствата. След като емирството бе освободено, на петролните монарси отново бе казано, че основен враг става Иран.

Арабите обаче повече не се връзват на тази история „добро срещу лошо", както и на обещанията да се създаде палестинска държава до края на годината, ден преди Израел да оповести пред света, че ще има още повече жилища за еврейски заселници на арабска територия.

За да се разбере природата на това необичайно взаимоотношение с монарсите от Персийския залив, нужно е да си спомним, че откакто бащата на Президента обеща свободен от оръжия оазис на мира в Персийския залив, Вашингтон, в компания с Великобритания, Франция и Русия, само налива оръжия в региона.

Статистиката говори: само през 1998 и 1999 Персийският залив е отделил за въоръжение цели 40 млрд. паунда. Между 1997 и 2005 шейховете на ОАЕ сключиха със Запада договори за доставка на оръжия за 9 млрд. паунда. Между 1991 и 1993, когато Ирак бе „врагът", US Military Training Mission получи поръчки за военни доставки за Саудитска Арабия за 14 млрд. паунда и нови оръжия от САЩ за 12 млрд. паунда. По него време Саудитска Арабия вече разполагаше с 72 американски бомбардировача F-15 и с 114 британски Tornado.

Колко малко неща са се променили за последните 17 години. На 17 май 1991 Джордж Буш - баща каза, че „сега има действителни причини да сме оптимисти" за мира в Близкия Изток. „Ще продължим да работим в мирния процес. Няма да го оставим".

Джеймс Бейкър, тогава държавен секретар, предупреди на 23 май 1991, че продължаващото изграждане на еврейски селища на палестинска територия наранява бъдещето на мира в Близкия Изток, същото каза сегашният държавен секретар миналата седмица. По него време Дик Чейни обещаваше на Израел, че САЩ ще бранят тяхната „сигурност".

Западът може да има къса памет. Арабите, които живеят на парчето земя наречено Близък Изток и не са глупави, помнят дълго. Те разбират много добре какво цели Джордж У. Буш. След като призова за „демокрация" в региона - тази политика осигури изборната подкрепа на шиитите в Ирак, на Хамас в Газа, даде политическа сила на Мюсюлманското братство в Египет - се проясни, че нещо не е наред с приоритетите на Буш. Вместо да се бори за „Новия Близък Изток", Буш от копринените си чаршафи в двореца на Саудитския крал преследва връщане към „Стария Близък Изток", място на тайна политика, камери за мъчения и диктаторски „умерени" президенти и монарси. Кой от деспотите на Персийския залив ще е против?