От спирането на руските нефтени доставки страда цяла Европа. По-скоро Европа се страхува. Защото нефтени запаси в Европа има - в Полша  за 80 дни напред, в Унгария за 90 дни, в богатата Германия за 130 дни. До три месеца ситуацията трябва да бъде уредена, надяват се централноевропейските макроикономисти.

След Полша, също и Чехия и Словакия съобщиха, че доставките на руски нефт по тръбопровода „Дружба" са секнали. Словашкото министерство на икономиката е съобщило, че в понеделник вечерта в 20:00 часа местно време нефтопроводът „Дружба" е бил спрян на украинско - словашката граница.

Нефтът спря и за Чехия. Властите на страната вече взеха решение да разконсервират стратегическите запаси на гориво в страната, които възлизат на 52 - 55 хил.т - информира Lenta.Ru. Тези запаси са формирани от словашки компании и са достатъчни за поддържане на работното налягане в нефтопровода в течение на 5 - 7 дена. Ако дотогава Русия и Беларус не успеят да се споразумеят, ще се отворят стратегическите запаси на Чехия, които ще стигнат за  3 месеца.

Да припомним развитието на ситуацията. Русия обяви, че от 1 януари 2007 г. нефтът, който се отправя за преработка в белоруските НПК за по-нататъшен експорт, ще се облага с мито (около $180 за тон). Това не се хареса на белорусите. Те предложиха да си поделят приходите от митото върху нефта - първо поравно, после желаеха само 40%.

Когато Русия не реагира, Беларус въведе „свое собствено" мито за транзита на руски нефт през територията на страната в размер на $45 за тон на 100 км. А после нефтът изчезна.

Кой спря нефта? В понеделник вечерта доставките на руски нефт по северния участък на нефтопровода към Полша и Германия секнаха. Решението за спирането на доставките е било взето от руската компания Транснефт в отговор на незаконното според руснаците отнемане на значителни нефтени обеми, което Беларус практикува в замяна на неплащането от руска страна на транзитното мито.

Логиката на Беларус е противоречива. Тя не може да се откаже - като това стори Азербайджан - от руския нефт. А новите цени на нефта след началото на 2007 не са по техния вкус. И политиците на Беларус чрез петролното си дружество Белнефтехим решиха да плащат част от задълженията си към Русия, пипайки без да питат от руския нефт. Руснаците установиха това на 6-ти януари, намалиха транзитния поток с размер, равен на установените липси.

Беларуските власти в лицето на митническата служба извикаха в съда Семен Вайнщок, солидният шеф на Транснефт - той разбира се не се появи и продължи да намалява налягането в тръбата, докато през нощта на 7 срещу 8 януари дружеският нефт за Европа пресъхна.

Но да спрем дотук в пътуването назад във времето няма да е достатъчно. Защото още през май миналата година президентът на Русия нареди да се преразгледат принципите на търговско - икономическите отношения с Беларус. На Деня на Победата, 9-ти май 2006, Путин забрани дотирането на беларуската икономика. Ставаше дума за това, че Беларус, която получава нефт на преференциални цени, фактически се занимава с реекспорт.

През 2006 година през Беларус са минали 90 млн.т. нефт. Мито - независимо от размера - върху това количество е огромна сума. Но има нещо повече - проблемът за обединението между двете съседни славянски държави. Русия иска Беларус в своя състав, а Беларус иска съюз на две независими държави. И в тази политическа борба енергийните ресурси са един твърде тежък аргумент.

От една страна стоят властовите претенции на Русия в периметъра на бившия Източен блок, от друга страна неумелия още държавен мениджмънт на младото самоуправление на Беларус. За Запада има два изхода от тесния проход - да внася нефт чрез танкери или да премине към алтернативни енергоизточници.

Какво се случва в момента? Ангела Меркел ще посети Путин на 21 януари в Москва. Междувременно сериозно се обмисля масирано преминаване на енергетиката на ФРГ към АЕЦ. Говори се, че е време да се прекрати зависимостта от енергийните ресурси на Русия.

Нефтените пазари вчера бяха доста нервни и информацията за кризата повиши цените на суровия петрол с близо долар, след като от началото на годината благодарение на глобалното затопляне понижението бе с 5 долара до почти $55 за барел.

А днес в Москва пристигна белоруска делегация, водена от вице-премиера Андрей Кобяков. Какво ще се договорят двете Русии не е ясно, но изглежда, че аргументите на "малката" са по-малки и Беларус освен че няма да постигне целите си да се освободи от сянката на Русия, ще загуби и онези най-малко $3.5 милиарда, които получаваше досега от петролния транзит.