Да се изостави принципът „колко повече, толкова по-добре" и да се премине към „повече, но и по-качествено", призоваха учени от БАН, университетски преподаватели, общественици и специалисти в областта на историко-демографската проблематика.

Институтът за изследване на населението и човека към БАН организира двудневен форум, озаглавен „Демографската ситуация и развитието на България". Форумът събра 153 участници от 44 различни институции, които в продължение на два дни работиха в 8 работни групи.

Да се стимулира раждането на повече деца в семейството, но като се има предвид реализацията на родителите към по-високо образование, препоръчват учените.
Необходимо е надграждането на втора система за стимулиране на раждаемостта, при която родителите със стремеж и постигане на по-високо образование да получават много по-високи поощрения при раждане на по-голям брой деца, категорични са специалистите в сферата на демографията.

Те предлагат да се преустанови изплащането на социални помощи „на калпак", като се въведе диференциран подход, съобразен с линията на бедност, минималния гарантиран доход и други показатели.

От голямо значение е въвеждането на цялостен подход за подкрепа на семействата и децата чрез обвързване на социалните помощи със социалните услуги и с цялостна оценка на грижите за детето, е не само на семейните доходи.

Необходимо е и засилване на контрола върху получаването на детски надбавки, тъй като според статистиката едва 0.5% от семействата са лишени от такива заради отказ от посещаване на училище, докато реалният процент на отпадналите от образователната система е далеч по-голям.

Изводът от крайния доклад на работната група „Исторически аспекти на демографското развитие по българските земи" е, че в голяма степен апокалиптичните прогнози за демографската ситуация у нас са несъстоятелни. Проблемите са факт, но политици и медии честно ги преекспонират, стана ясно от обобщенията на участниците във форума.

„Проучването на демографската история на България показва несъстоятелността на появяващите се в публичното пространство през последните години твърдения за надвиснала опасност за „стопяване" и дори „изчезване" на българите като етническа общност и заместването им от малцинствени групи", обобщи модераторът на групата доц. д-р Венцислав Мучинов.

Доц. д-р Татяна Коцева коментира пред журналисти, че в групата „Раждаемост и семейна политика" е работено само с официалните данни от Националния статистически институт. Те обаче не отчитат различните коефициенти на раждаемост при различните етнически групи у нас, тъй като всички са български граждани, призна тя.

Тезата за несъстоятелността на апокалиптичните прогнози застъпи и директорът на Института за изследване на населението и човека към БАН доц. д-р Антоанета Христова. Според нея от икономическата ситуация и демографските проблеми са засегнати всички етнически групи, а не само българската.
Работим с обективните данни, които имаме към днешна дата, на база на които се опитваме да предложим адекватни решения, коментира тя признавайки, че има определени липси по отношение на изследванията, с които Институтът работи.

Според първото официално преброяване в Княжество България през 1887 година българският етнос в страна наброява 2 326 250 душ, което представлява 73.7% от общото население в страната, като делът на малцинствените групи тогава е 26.3%.
Това не пречи в следващите десетилетия България да преживее значителен обществено-икономически и културен възход, посочват учените.

Според последното преброяване от 2011 година, българската етническа група обхваща 5 664 624 души или 84.4% от българите, подчертават учените.