"Държавни юзди за медиите слага кабинетът" е заглавиe от в. "Труд"
Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено", което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.
Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда" са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд" разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък", казаха от „Дондуков"1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.
Прочети още от в. "Труд"

"ЕЦБ започва да печата пари", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
През 2012 г., в най-острата фаза на дълговата криза в еврозоната, Марио Драги произнесе паметната фраза за това, че управляваната от него Европейска централна банка (ЕЦБ) ще направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото. И две години по-късно макар и не в толкова драматична обстановка най-накрая на него му се наложи да извади най-мащабното оръжие на институцията - печатане на пари.

В четвъртък ЕЦБ обяви дългоочакваното си решение да реализира масивна програма за изкупуване на активи на вторичния пазар, с която да стимулира слабия икономически растеж в еврозоната и да се противопостави на риска региона да изпадне в дефлационна спирала. Икономическият термин за това е quantitaive easing, което е почти равносилно на печатането на пари. Драги заяви, че ще се изкупуват деноминирани в евро ценни книжа от частния и публичния сектор на обща стойност до 60 млрд. евро месечно.

Предвижда се покупките да започнат през март и да продължат поне до края на септември 2016 г. Което простата сметка показва, че е инжекция на ликвидност за над 1 трлн. евро - повече от предварителните очаквания и далеч над сумата около 500 млрд. евро, която според анализатори вече е отчетена от финансовите пазари.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Гръцки милионери пред Борисов: Местим бизнеса си у вас" четем на първа страница във в. "Монитор"
Гръцкият бизнес смята да пренасочи вълна от инвестиции към България. Това съобщиха вчера от „Дондуков" 1 след среща на 120 собственици и мениджъри на гръцки компании с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие Лиляна Павлова, на финансите Владислав Горанов и на икономиката Божидар Лукарски. Те са разговаряли два часа в бившия хотел „Шератон" в столицата, като срещата е била по искане на гръцките бизнесмени.
Заради икономическата криза и опасенията, че крайнолявата формация
СИРИЗА ще спечели с голяма преднина парламентарните избори в южната ни съседка в неделя, част от бизнесмените били готови да изнесат дори целия си бизнес у нас. По въпроса за СИРИЗА премиерът Борисов заел дипломатична позиция и заявил, че ще уважи волята на гръцкия народ и ще работи с бъдещото правителство, каквото и да е то, разкриха участници в срещата пред „Монитор".
Изпълнителният директор на Гръцкия бизнес съвет в България Минко Герджиков коментира, че някои компании от южната ни съседка изцяло са прехвърлили дейността си у нас още при стъпването си на пазара през 1998 - 2000 г.
На срещата министрите са давали разяснения по въпроси за банковата стабилност
у нас, политиката на страната за влизането в еврозоната, както и за възможностите за облекчаване на режима на инвестиции. Екипът на Борисов е представил и икономическата програма на правителството. Присъствали са мениджъри на фирми, регистрирани у нас, с гръцки капитал в размер на над 3,5 млрд. евро.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"България губи най-много от контрабанда на цигари в целия ЕС" е водещo заглавиe на в. "Сега"
България губи най-много приходи заради контрабанда на цигари от всички страни в ЕС, сочи проучване на Industry Watch, разпространено вчера. По този показател България "изпреварва" значително всички останали страни членки. Като относителен принос за бюджета загубите за България са 3 пъти по-високи, отколкото в Румъния и Полша, 10 пъти над тези за Германия и около 16 пъти повече от Холандия. Това е така, защото изпълнението на бюджета ни е най-силно зависимо от облагането на тютюневите изделия. Общият принос на тези стоки в България възлиза на над 10% от данъчните постъпления. По този показател България се нарежда на първо място в ЕС, изпреварвайки Румъния, където данъците от тютюневи изделия са 6.6% от всички постъпления, и Ирландия, където тези данъци са 5.3%. Във Великобритания пък облагането на тютюневите изделия носи 2.7% от данъчните приходи, а в Германия - 1.7%.

Резултатите отчитат и факта, че България е сред страните с най-висок дял на потребление на нелегални тютюневи изделия в целия ЕС. Според актуални данни от изследването Project Star страната ни заема 7-о място с 16% дял на контрабандните цигари, като има равен резултат с Франция и Великобритания и "изостава" само от Ирландия, Естония, Литва и Латвия.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Димитър Костов е кандидатът за надзорник над банките", пише в. "Капитал Daily"
Подуправителят на БНБ Димитър Костов най-вероятно ще оглави "Банков надзор", научи "Капитал" от представители на различни политически партии, включително управляващите. Той ще замени на поста освободения от парламента в сряда Цветан Гунев, който пое надзора над банковата дейност през юни 2013 г., но заради КТБ от средата на юни 2014 г. фактически не изпълнява правомощията си.

Името на Костов вече се споменава като най-вероятна номинация в парламента, като на заседание на групата на БСП в четвъртък депутатите от партията са получили "предварителната информация", че предстои кандидатурата му да бъде внесена следващата седмица, пише "Дневник". Информацията съобщи в профила си във "Фейсбук" и депутата от БСП Георги Кадиев, който пише, че ГЕРБ ще номинира Костов на мястото на Гунев. "Когато има какво да се каже, ще го кажем", коментира за "Капитал Daily" говорителят на БНБ Александър Урумов, запитан кога централната банка ще внесе номинация за наследник на отстранения подуправител на "Банков надзор".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Магистрала "Тракия" изпадна от плановете за ремонт", пише в. "Сега"
Магистрала "Тракия" изпадна от плановете за ремонт през тази година. Държавата не е предвидила пари за ремонт на старите участъци между София и Пловдив, които са в аварийно състояние. Най-доброто, на което пътуващите може да се надяват, е кърпене до "поносимо преминаване по тях". Това съобщи вчера шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров по време на отчета на Оперативна програма "Транспорт". Ремонтът на проблемните участъци бе отложен и миналата година отново заради недостиг на средства. Сега надеждите са финансовото министерство да задели средства при първа възможност, ако има свободен ресурс.

България е на последно място по отделени средства за железниците в европейските страни, каза транспортният министър Ивайло Московски. Дори и съседна Сърбия, която не е в Европейския съюз и има по-малка от нашата жп мрежа, всяка година осигурявала 40 млн. лв. повече за този вид транспорт. "Невъзможно е при сегашното финансиране да се постигнат прилични резултати", призна министърът. У нас за жп транспорта се заделят около 240 млн. лв. годишно. В Австрия, където има едва 100 км повече релси, се дават 6.8 млрд. лв. В Унгария, Чехия, Словакия, Словения и Хърватия също заделят в пъти повече средства от България, подчерта министърът.
Прочети още от в. "Сега"

"Пускат отново 33 от спрените влакове", четем във в. "Монитор"
От 1 февруари се ревизира графикът за движение на 38-те спрени пътнически влака и 33 от тях ще бъдат пуснати отново, съобщиха от Министерството на транспорта. Това става по нареждане на министъра Ивайло Московски.
От спрените тренове 30 ще се движат по пълния си маршрут
а 3 от тях - по част от направлението. От 10 отменени влака по част от маршрута ще бъдат напълно възстановени 8. По технически причини и съгласуване с местните власти няма да се движат само пет. Влаковете ще бъдат включени в графика за движение от 1 февруари 2015 г.
Ръководството на държавния жп превозвач продължава със срещите по места с кметовете, за да се изготви график за движение, който да отговаря на конкретните нужди на хората.
„От проведените досега разговори с общините стана ясно, че те вече не искат да връщаме всички спрени на 12 януари влакове", каза за „Монитор" изпълнителният директор на „Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров. „Пускат се отново
най-натоварените влакове, превозващи работници и ученици
Композициите с ефективност от по 4%, в които се возят по няколко души, няма да бъдат възстановявани", каза още той.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Бягайте от еврото като от ебола", пише в. „24 часа"
Каква бе най-масовата репресия при късния комунизъм? Глобяваха 20 стотинки за стар виц. Затова страната не страдаше от дефицит за нови вицове.
Но щом комунизмът падна, старите вицове ни заляха. Ето на, онзи ден финансовият министър Владислав Горанов пак постави високата национална цел да вкара България в еврозоната. Точно същия виц разказа и Симеон Дянков още през 2009 г. и още тогава не беше оригинален. Дайте 20 стотинки, г-н Горанов!
Глобете ме и мен, но не мога да не кажа, че да влезеш сега в еврозоната, е като да си купиш фабрика на 8 септември 1944 година. И да се запишеш легионер. Защото, докато ни пуснат в чакалнята - я евро, я камиларят. Ако държавата иска да си постави разумна цел, то е да помисли още отсега как да спаси тези 15 милиарда евро, които се водят във валутния резерв. Повече не казвам, Комисията по финансов надзор дебне.
При предишния щурм към еврото Министерството на финансите взе енергични нашенски мерки - то ловко си подправи счетоводството. Прехвърли едни държавни плащания от 2009 г. към 2010 г. и така свали бюджетния дефицит под 1 на сто. Гениален ход, обаче го хванаха. Дебнещите брюкселски бюрократи удариха Дянков през пръстите и истинският дефицит лъсна на ниво 3,9 на сто. С това и еврозоната умря скоропостижно като национална цел.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Сметната палата ще одитира фирмите над 50% държавно участие", пише в. "Стандарт"
Сметната палата ще извършва одити на търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, независимо от това какъв е размерът му. Това реши парламентът с приетите окончателно текстове от новия Закон за Сметната палата.
Спорове възникнаха в пленарна зала след предложението на БСП да бъдат одитирани не само търговски дружества с 50 процента държавно участие, а и търговските дружества с участие в капитала с над 1 милион лева
Възможността да се одитират дружества, в които държавата има мажоритарно участие, предложиха от "БСП лява България". Според проф. Румен Гечев има риск средствата по европейски програми в общините да останат без контрол и даде пример:
А какво ще стане с дружества, в каквито ние имаме държавно участие, което е примерно 500 милиона лева или 2 милиарда лева по големи инвестиционни проекти и делът на държавата е под 50 процента, но е 100 милиона лева, 300 милиона лева, 2 милиарда лева. По силата на предложения от управляващите промени в Закона се предлага ние да не одитираме 1 милиард лева, а да одитираме 51 хиляди лева.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Китай ще поиска да изгони САЩ от Азия" пише в. „Труд"
Aко Китай продължи да се развива със същите бързи темпове, той може да започне да използва своята икономическа мощ и с военна цел. В резултат на това КНР ще укрепи своето влияние в Азия. Въпреки това САЩ не желаят да разделят с КНР своята сфера на влияние в региона." Това е тезата на професора по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред японското издание "Никей". Ето и аргументацията му:
"Пекин убеждава съседните страни, че нямат причини да се вълнуват, защото развитето на Китай е мирно. Но действията му създават точно обратното впечатление. Той се опитва да завземе архипелага Сенкаку, да присъедини Тайван и да установи контрол в Южнокитайско море. За Китай идеалният сценарий е той да се превърне в най-силната държава в Азия, а САЩ да се изтеглят от региона. Това не е желанието на Япония и САЩ. По всичко личи, че конфликтът в сферата на сигурността между Китай и подкрепяната от САЩ Япония ще се ожесточи. Трудно е да предскажем дали нещата ще стигнат до сблъсък, но съществува голяма опасност от възникване на напрежение във връзка със Сенкаку, Тайван и Южнокитайско море", продължава проф. Миършаймър.
Прочети още от в. „Труд"

„Как руската политика следва цените на петрола", пише в. „24 часа"
От какво зависи политиката на Русия? В значителна степен - от цената на нефта. Колкото са по-ниски цените, колкото по-малко валута идва от продажби на суровини и горива, толкова е по-миролюбива политиката на съветското, съответно на руското ръководство, пише Григорий Явлински в "Независимая газета". Според него, щом нараснат цените на петрола - перчене и самовлюбеност безкрай. Политиката - и външната, и вътрешната, става агресивна и авантюристична. Зависимостта е толкова примитивна и очевидна, че даже е удивително.
Същата връзка описва в свой материал и "Економист" и го илюстрира с подробна графика.
Явлински също онагледява тезата си с графика (виж горе) как се е променяла цената на петрола от 1970 до 2014 г. За сравнимост цените са в долари от 70-те години, коригирани според инфлацията. Ето как "Независимая газета" описва паралелното движение на цени и политика.
1. В началото на 70-те петролът е много евтин, Съветският съюз загърбва конфронтацията със Запада и провъзгласява "разведряване на международното напрежение".
2. През втората половина на 70-те петролните цени растат, "разведряването" приключва, започва съветската интервенция в Афганистан през 1979 г. и свалянето на южнокорейския "Боинг" през 1983 г.
Прочети още от в. „24 часа"