„Бойко към своите: Не пушете, говорете", четем от първата страница на „Стандарт"
Не пушете, а говорете. Това е новата директива, която премиерът Бойко Борисов отправи към министрите и депутатите си. Той забрани цигарите във ведомствата и нареди на подчинените си да разясняват реформите по телевизиите.

Преди началото на новата сесия на парламента Генерала посетил сбирка на депутатите от мнозинството в Кремиковци, където похвалил работливите и смъмрил мълчаливите.

"Искам да сте по-активни, да взимате участие, а не само да седите. Не искам да чувам повече, че в ГЕРБ има "риби". Спорете, четете, ако искате и за ланския сняг говорете, но всички се изказвайте. Защото сте силни и можещи, не се дръжте като уплашени", скарал се премиерът на народните избраници, които не се изказват редовно от трибуната. Съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев допълнил Борисов, като призовал депутатите да не взимат думата по всички въпроси, а да се изказват по теми, с които са запознати. След това се опитал да защити по-мълчаливите си колеги пред премиера, като обяснил, че те взимат активно участие в заседанията на комисиите. "Трябва да кажат нещо, дори да е политическа реплика, а не само да стоят", размахал пръст обаче Бойко Борисов. Заради директивата от ГЕРБ възнамеряват да наложат нов метод на работа. Всеки шеф или заместник в комисия ще информира колегите си за законопроектите, така че от трибуната да участват активно в дебатите. "Ако трябва, дори на по-стеснителните колеги ще им пишем изказванията по законопроектите", предложил още Велчев. Нова директива премиерът вчера даде и на министрите си, стана ясно от стенограмата от заседанието на кабинета. "Мълчанието ви се услажда на опозицията, защото те са нагли", скарал се Генерала на министрите. Борисов започнал с вицепремиера Симеон Дянков, който не контрирал атаките на червената депутатка Корнелия Нинова. "Просто трябваше да попиташ: "Вас защо ви свалиха от заместник-министър? Да не би да е заради Пловдивския панаир, да не би да сте участвали, да ги извадите от забранителния списък?", заявил премиерът.
Още от статията на „Стандарт"

„ДПС пред драматичен избор", съобщава от първата си страница „Дневник"
Касим Дал постави ДПС на кръстопът и пред драматичен избор - да предпочете неговата линия или да остане с Ахмед Доган, но в изолация. Единственият политик в партията, чието влияние наблюдатели съизмерват с това на несменяемия лидер, вчера напусна оперативното ръководство.

Заедно с оставката си от Централното оперативно бюро (ЦОБ), Дал изпрати и обръщение до местните структури с остри критики лично към Доган, когото смята отговорен за изчезването на "каузата ДПС" и заместването й с лични каузи за бързо материално обогатяване.

Макар първо да изразиха изненада от новината, от оперативното ръководство на партията побързаха да заподозрат Дал, че подмолно иска да прави паралелни организации. "Отдавна вървяха приказки, че Касим Дал обикаля по структурите, обявява как ще създава нови паралелни партийни структури и търси хора, които са недоволни. Но аз до този момент смятах, че са слухове и интриги. Оказва се, че може би не съм бил съвсем прав", беше първият коментар на говорителя Камен Костадинов.

"Искам до вас да достигне ясното послание, че тези и всички мои бъдещи действия не може и не бива да са повод за разцепление или противопоставяне в партията", обръща се Касим Дал към хората из страната. Заявява също, че никога не е имал и няма амбиции към лидерското място.

Обяснява постъпката си с това, че вече не може да мълчи и е крайно време за дебат за бъдещето на ДПС, което е в "тежък вътрешнопартиен колапс и небивала изолация". Такъв дебат той се надявал да има в Централния съвет на формацията, но Доган не свикал такова заседание последната година.

Малко преди нова година близки до Дал неофициално говореха, че той има намерение да излезе от оперативното ръководство, тъй като от години е в противоречие с хората, които в момента са в ЦОБ  - Лютви Местан, Емел Етем, Христо Бисеров, Камен Костадинов.
Още от статията на „Дневник"

„Депутат получава „Верту", олеква с 800 лв. месечно", съобщава от първата си страница „Монитор"
Заплатите на депутати, които се правят на ощипани и не декларират, че са получили подаръци на стойност над 100 лв., ще се стопяват с до 35%, равняващи се понастоящем на близо 800 лв. Драстичната мярка е залегнала в прясно изготвен от парламентаристи от ГЕРБ проект на закон за етично поведение на народния представител, с който се сдоби „Монитор". Текстовете в него са разписани по заръка на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, на чието бюро отлежават в момента. В края на миналата година тя взе присърце идеята да се изготвят дисциплиниращи норми, които да направят по-прозрачни действията на законотворците. Парламентарната шефка се ангажира с приемането на такива текстове след скандала с депутатите, които в работно време се втурнаха да получават телефони „Верту" за по 6 бона.

Попадналите в журналистическия капан тогава избраници не стига, че не получиха обещаните им телефони, но и представителите от ГЕРБ бяха порязани с половин заплата заради прегрешението им. С част от парите по-късно беше организирано коледно тържество за деца, лишени от родителски грижи във правителствената ВИП зала на софийското летище.

Етичните правила в проектозакона, върху който най-усърдно е работила шефката на комисията по европейските въпроси в НС Моника Панайотова, са заимствани от депутатски норми за поведение, които вече са приложени в държави, като Великобритания, Полша, Холандия, Малта, Канада и САЩ. Част от текстовете са заимствани и от кодекса за поведение на еврокомисарите.

Според тях депутатите, освен че ще трябва да декларират всеки армаган за над 100 лв., с изключение на протоколните подаръци, но ще са длъжни да отчитат пред комисията за борба с корупцията и парламентарна етика в НС и всяко пътуване в чужбина, което не са платили изцяло от джоба си или не е покрито от бюджета на най-висшата институция в държавата.
Още от статията на „Монитор"

„Брюксел иска от страните членки икономии и ръст на пенсионната възраст", разкрива от първата си страница „Сега"
ЕК призова всички страни членки на ЕС да "засилят бюджетните икономии и да увеличат пенсионната възраст", обяви европейският комисар по икономическите въпроси Оли Рен, цитиран от световните агенции. Той подчерта, че основна задача за страните от ЕС е връщането към изискванията от Пакта за стабилност и растеж, който ограничава бюджетния дефицит до 3% от БВП. Рен също така подчерта необходимостта от повишаване на пенсионната възраст в страните от ЕС с цел намаляване на социалната тежест върху националните бюджети. Средната пенсионна възраст в ЕС сега е 61.4 г.

Междувременно групата на либералите в Европейския парламент (ЕП) призова за намаляване на разходите за Общата земеделска политика на ЕС, както и за закриването на няколко институции на ЕС, съобщи електронното издание "ИЮ Обзървър". Тези предложения се съдържат в специално изготвен от либералите списък с мерки за намаляване на разходите, който е свързан с финансовата рамка на ЕС след 2013 г. Пари могат да се спестят, като се направи "основно преструктуриране на част от администрацията на ЕС като Комитета на регионите, ... и закриване на Европейския икономически и социален комитет и др. ", се казва в документа.
Още от статията на „Сега"

„Брюксел вдигна ветеринарните забрани в 6 области на България", е водещото заглавие от първата страница на „Класа"
Отпадат ограничителните мерки заради шапа в областите Варна, Шумен, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали, съобщиха от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) късно снощи. На заседанието си в Брюксел Постоянният комитет по здравеопазване на животните към Европейската комисия е решил под карантина да остане само Бургаска област. Подробности около решението ще бъдат оповестени допълнително, след като бъде издадена заповед на шефа на НВМС д-р Йордан Войнов.

Забранителните заповеди на генералния директор на НВМС блокираха дейността на 92 предприятия, или 25% от сектор месо и месни продукти, алармираха вчера от Асоциацията на месопреработвателите в България /АМБ/. По-рано вчера те настояваха единствено Бургаска област да остане под пълна забрана. Членовете на асоциацията дори заплашиха с колективен иск НВМС.

Няма нови положителни проби за шап до момента. От петък до сега ветеринарните лекари са изследвали над 2800 селскостопански животни в общините Царево, Малко Търново и Средец, съобщиха от НВМС.

Животновъдите, засегнати от разпространението на болестта шап, ще бъдат компенсирани със 100 процента от стойността на убитите животни, като част от средствата ще се осигурят от Европейския съюз, а правителството ще допълни разликата. Това решение бе взето на заседанието на кабинета вчера, стана ясно от изявление на земеделския министър Мирослав Найденов. Освен стойността на животните държавата ще компенсира и загубите от нереализираната продукция за периода на карантината в засегнатите селища, допълни министър Найденов.

Тъй като периодът на карантината за село Кости е три месеца, ние ще ги компенсираме за тази продукция, която ще загубят за тези месеци, каза Найденов и даде пример: "Ако една крава струва 1000 лв., но носи на стопанина си по 300 лв. на месец, той ще получи не 1000 лв., а 1900 лв."
Още от статията на „Класа"

"Хотелиери до стената", информира „Сега"
Родните хотелиери са изправени до стената. Собствениците на туристически обекти масово закъсват с обслужването на кредитите. Докато през последната година съдия-изпълнителите разпродаваха заради дългове към банките предимно малки семейни хотели, сега дойде ред и на луксозните 4 и 5 звезди. Секторът, който изкарва между 12 и 15% от БВП, е изправен пред масов фалит, алармираха хотелиери пред "Стандарт". Професионалните организации вече са решили да поискат среща с Асоциацията на банките, за да помолят за глътка въздух. "Искаме да свалят лихвите по заемите и да ни дадат гратисен период", обясняват от бранша. Банките също нямат интерес да станат собственици на хотелите, защото трудно ще ги продадат. Засега и двете страни са заели изчаквателна позиция, но ситуацията може да се опише като параграф 22. Собствениците масово не обслужват кредитите си, но мълчат от срам и за да не всяват паника на пазара. Банките пък се чудят какво да правят с непродаваемите сгради, защото нямат капацитет и опит да управляват подобен бизнес.

Увеличените разходи също тормозят хотелиерите. Те скачат с над 30% заради нови налози, изчисляват техните счетоводители (виж таблицата). Вместо курортна такса, през тази година ще се плаща на общините туристически данък в размер от 20 ст. до 3 лв. на легло. Сумата, която ще прибират общините, ще нарасне близо 5 пъти. Туристическият бизнес в Смолян и Пампорово вече скочи срещу новия налог, който от 1 февруари влиза в сила. На работна среща общината е предложила разценки от 1 лев на нощувка в Пампорово, 60 ст. за хотелите в града и курортните ядра край Смолян "Райковски ливади" и "Смолянски езера".
Още от статията на „Стандарт"

„Бюджет 2010 завърши с "дупка" от 2.8 млрд. лева", информира „Сега"
България приключва 2010 г. с 2.8 млрд. лв. бюджетен дефицит. Това сочат предварителните данни на Министерството на финансите. От МФ вчера побързаха да се похвалят, че "дупката" е с около 400 млн. лв. по-малка от предела, заложен при лятната актуализация, и че приходите, разчетени тогава, са изпълнени малко над 100%. Не е ясно обаче дали преизпълнението се дължи на криви сметки, на подобрен контрол, на съживяване на икономиката или на ръста на цените, който води по повече данъчни приходи. Вчера НСИ съобщи, че инфлацията за 2010 г. е 4.5% - при положение че в началото на годината правителството прогнозираше поскъпване под 3%.

Според предварителните оценки дефицитът по консолидирания бюджет за 2010 г. е 2.8 млрд. лв., или 3.9% от БВП при заложени при актуализацията 3.26 млрд. лв., или 4.8% от БВП. Това са числата на касова основа, т. е. включват само реално разплатени суми. Евростат обаче работи с т. нар. начислена база, която включва и поетите през годината задължения. По тази методика дефицитът е дори по-малък - 3.6% от БВП.

Освен това правителството е опазило фискалния резерв на ниво 6 млрд. лв. към края на годината, което е далеч от заложения в закона минимум от 4.5 млрд. лв.

Но тези данни за изпълнението на бюджета не са окончателни. В началото на 2010 г. също бе представен обнадеждаващ отчет за 2009, но после числата 4 пъти бяха поправяни и накрая България призна рекордно висок дефицит. Това бе и причината кабинетът да се откаже от бързането си към еврото. В бюджет 2011 г. е записан като цел дефицит от 2.5 % от брутния вътрешен продукт, с което страната ни трябва да се вмести в маастрихтския таван - до 3%.
Още от статията на „Сега"

„Обявяват конкурси по пътни проекти за над €500 млн.", информира „Класа"
През 2011 г. ще се проведат конкурси за строителство на пътища за над 500 млн. евро. За 7 лота се очаква Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) да обяви търгове за изпълнители, пише в програмата на ведомството.

Общо 35 компании са проявили интерес да изграждат пътя от Оризово до Димитровград, който е лот 1 от аутобана, и са купили документация за участие в търга. От тях 19 кандидата са български фирми, а 16 - чужди, съобщиха от пресцентъра на пътната агенция. За лот 2, които обхваща отсечката от Димитровград до Харманли, 10 български компании и 8 чуждестранни фирми са купили книжа за конкурса. Така кандидатите да изграждат аутобана стават 53 досега.

Крайните срокове за закупуване на документация за двата лота обаче още не са изтекли - те са съответно 7 и 25 февруари. Предложенията на строителите за отсечката от Оризово до Димитровград се очакват не по-късно от 17 февруари и до 9 март за лот 2. Едновременно с процедурата за избор на изпълнител в АПИ се провежда и търгът за строителен надзор. Около 209 млн. евро се очаква да струва изграждането на магистрала „Марица". Част от финансирането за обекта (около 160 млн. евро) е осигурено по линия на Оперативна програма „Транспорт", а останалата част - близо 50 млн. евро, се осигурява от държавата. По план 66-те км магистралата трябва да бъдат готови през юни 2013 г.

До края на този месец ще започнат и процедурите по конкурсите за лот 1 (Долна Диканя - Дупница) и лот 4 (Сандански - Кулата) на магистрала „Струма", съобщиха още от пътното ведомство. Очаква се строителните компании изпълнители да станат известни през май.
Още от статията на „Класа"

„100% компенсация на загубите заради шапа", информира „Монитор"
На 100% ще бъдат компенсирани стопаните на умъртвените заради шап животни в бургаското село Кости. Това съобщи вчера земеделският министър Мирослав Найденов след заседанието на правителството. Съгласно европейския регламент обезщетението е до 60 на сто, но има вариант, който позволява изключение.

В този случай отпуснатите средства може да покрият всички загуби на фермерите. Министър Найденов вече е разговарял с еврокомисаря по въпросите на здравеопазването и потребителите Джон Дали да ни бъде осигурен пълният размер на средствата. Въпреки това кабинетът е решил вчера, ако парите не дойдат от Европейската комисия, да бъдат дадени от националния бюджет. Премиерът Бойко Борисов е наредил на финансовия министър да се осигурят необходимите средства.

Фермерите от Кости, което засега е единственото селище, в което е открит шап, ще получат пълни обезщетения и пари за пропуснатите ползи за периода на карантината.

Помощта ще започне да се раздава след като животните бъдат умъртвени, уточни Мирослав Найденов. Предстои да бъдат унищожени 250 овце и кози, 80 свине и 200 крави и биволи. За тях ще бъдат дадени 300 000 лева. Сумата ще достигне 1 млн. лева с допълнителните разходи. При цена на една крава 1000 лева освен тези пари стопанинът ще получи и по още 300 лева за всеки месец пропуснати приходи. Така общата сума става 1900 лева за едър рогат добитък.
Още от статията на „Монитор"

„Икономиката ще тръгне нагоре с качествени проекти за финансиране", казва в интервю за „Дневник" Васко Райчев, председател на "Делойт България"
Г-н Райчев, има ли сигнали за подобряване на икономическата среда и излизане от кризата в България?
- Напоследък се наблюдават все повече положителни тенденции. За съжаление обаче в България винаги има нагласа нещата да се гледат от негативната им страна. Това ни пречи да осъзнаем, че страната има огромен потенциал за растеж във всяко едно отношение и това е, което привличаше и ще продължи да привлича инвеститорски интерес. Той всъщност изобщо не е стихвал и това е положителна тенденция.

Факт е, че България е страната с най-ниски БВП, доходи и покупателна способност в ЕС - това наистина не е приятно, но, от друга страна, съдържа висок потенциал за растеж. Друго изключително предимство у нас е стабилността на банковия сектор. За съжаление мнозина не дооценяват този факт. Даже обратното - има една обществена нагласа за негативно отношение към банките за това, че не кредитират и държат лихвите високи.

Тези нагласи са вредни, защото няма по-добро нещо за икономиката от стабилната и печеливша банкова система. Тази нагласа не е добра и защото в крайна сметка евтините пари причиниха глобалната финансова криза. Te винаги развращават, а скъпите пари те карат да си правиш сметката по-добре.

Скъпите пари гарантират, че всеки, който иска кредит, е готов да поеме своя риск и няма да остави бъдещето си само в ръцете на банките. Затова икономиката ще тръгне по-бързо нагоре, когато има качествени проекти, които банките ще са готови да финансират.

Говорите за потенциал. Не ви ли се струва обаче, че не се възползваме достатъчно от него, тоест той прекалено бързо се изчерпва?
- Така е, но малка икономика като българската е по-уязвима и затова трябва да го приемем като част от реалностите на бизнеса у нас. И ако пак се върна към въпроса за инвеститорския интерес - той не е стихнал.

Просто в момента ликвидността на световните пазари не е толкова голяма както преди кризата - трудно се намират пари и това се отразява много силно на обема на инвестициите. А иначе интересът се поддържа именно от потенциала. Защото през следващите години възвращаемостта на инвестициите в България ще продължи да е над средната за Европа.

Какво може да се направи все пак, за да са по-устойчиви инвестициите в България?
- Една инвестиция трябва да бъде отглеждана. Смята се, че правителствата могат да направят много в това отношение, макар че според мен понякога ролята на държавата се преувеличава. Например не във всяка страна подходът на секторни политики работи и дава добри резултати. За една икономическа среда е най-важното да се осигури стабилност, колкото и тривиално да звучи това.

Когато инвеститорите виждат, че страната е стабилна година след година, когато не прави резки движения, това им дава повече сигурност. И обратно - когато виждат, че правителството предприема едни действия, те не дават резултат и след това се насочва към други - това не дава добри сигнали за сигурност и предвидимост.

Ако сигурността я има, то потенциалът за растеж ще се реализира, защото именно той е основният двигател за инвестиции. Вземете Русия например - интересът към нея не стихва, макар че ако се сблъскате с тяхната администрация, вероятно нашата ще ви се стори далеч по-ефективна. Турция е другият пример за нестихващ инвеститорски интерес, Естония - също. Важното е да има дългосрочна национална стратегия, която да осигурява сигурност и предсказуемост.

Дори да вземем данъците - понякога ефектът от ниското им ниво малко се преувеличава. През последните 1-2 години немалко страни в ЕС и региона вдигнаха както преките, така и косвените данъци. Според едно изследване на "Делойт" обаче се оказва, че това не притеснява толкова инвеститорите, колкото евентуалната обща нестабилност и непредсказуемост.
Още от интервюто на „Дневник"