"Драстичното поскъпване на тока става все по-неизбежно", "БГ икономисти напират за работа в Германия", "Телеком пазарът се стопи с 242 млн. лв. за година"

"Драстичното поскъпване на тока става все по-неизбежно" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Въпреки клетвите на енергийния министър Драгомир Стойнев, че няма да допусне увеличение на тока, поскъпването на електроенергията става все по-неизбежно. Вчера Националната електрическа компания (НЕК) поиска рязко повишение на цената, по която доставя ток на електроразпределителните предприятия (ЕРП) - с безпрецедентните 150%. Тя предлага енергийният регулатор ДКЕВР да одобри скок на цената на услугата "обществена доставка" от 1.32 лв. за мегаватчас сега на 3.31 лв. от 1 юли. В края на миналия месец ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" също настояха за промени в крайните цени на тока с между 7 и 9%.

Не е ясно как точно това би се отразило на цената за крайния потребител, в която има и доста други компоненти. Ясно е обаче, че времето на управляващите за демагогска употреба на енергийните цени вече изтича. Досегашните 3 намаления, които правителствата на Бойко Борисов и Пламен Орешарски изискаха, а уж независимата ДКЕВР наложи през миналата година, очевидно са изстискали до краен предел резервите на фирмите от енергийната верига. В резултат на ценовата преса компании като НЕК натрупаха рекордни задължения и загуби. Според бившия министър на икономиката Делян Добрев НЕК вече има около 2 млрд. лв. дългове и се очаква да приключи 2013 г. с 400 млн. лева загуба. Дори печалбата на АЕЦ "Козлодуй" спадна драстично - през 2013 г. тя е със 74% по-ниска от 2012 г.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"БГ икономисти напират за работа в Германия" четем на първа страница във в. "Монитор"
Все повече български икономисти търсят реализация в Германия, отчитат от Агенцията по заетостта (АЗ).
„Много често ни търсят за свободни места, но няма как да им предложим работа, тъй като и там икономистите не са сред дефицитните професии в Германия", заяви пред „Монитор" EURES мениджърът за работа в Германия към АЗ Славка Радева. Пренасочването на родните икономически кадри към други страни се дължи на факта, че половината от студентите учат икономика и право, а пазарът на труда не може да предложи работа за всички, обясниха от агенцията. Анкетата на сайта на Европейската мрежа за услуги по заетостта показва, че почти половината българските от кандидат-гурбетчии търсят работа в Германия. Всеки пети пък се е ориентирал към работа на Острова. Немските работодатели предлагат препитание за българи предимно в сферата на ресторантьорството и медицината, а в Обединеното кралство се търсят основно медсестри и ИТ специалисти. Един от десет е решил да търси реализация на трудовия пазар в скандинавските страни.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Телеком пазарът се стопи с 242 млн. лв. за година", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Само за година телекомуникационният сектор в България е изгубил около 242.2 млн. лева, а прогнозите не са никак оптимистични. Това стана ясно, след като и трите водещи телекома в страната публикуваха отчетите си за миналата година. Последна във вторник това направи БТК (която за 2013 г. вече е лидер като приходи в индустрията в България).

Ако общо "Мобилтел", БТК и "Глобул" за 2012 г. са имали постъпления от 2.497 млрд. лв., то за 2013 г. сумата за трите оператора вече е 2.255 млрд. лв. Така за поредна година телеком секторът в страната губи и приходи и печалба, като причините са затегнатата европейска и местна регулаторна политика, конкуренцията между операторите и в крайна сметка - спадът в тарифите на едро и дребно.

Къде са абонатите

Основна причина за свиването на индустрията е намалението на тарифите на едро за терминиране на трафик в мобилни мрежи - таксите, които операторите плащат един на друг, когато абонатите им правят повиквания между мрежите. Те бяха понижени рязко на два пъти през последните две години от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съществено влияние оказва и спадът в тарифите на дребно, и то не само при тези в роуминг в рамките на Европейския съюз, но и при тези за национални обаждания. За тази тенденция говори средниятмесеченприход от абонат (ARPU), който намаля през миналата година до около 5 евро средно.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Украинската центрофуга и българското пране", пише в. „24 часа"
Народите в Украйна уж бяха заживели в разбирателство, но ето че пак се скараха. Защо стана така? Отговорът е много исторически, но аз бих се ограничил до думите на Клинтън - "Икономиката, глупако!". Гладният човек по-лесно налита на скандал.
Можем ли от украинския скандал да си направим някои изводи за светлото бъдеще на България? Според мен, да - където неолиберализмът е на власт, народът е винаги гладен и го избива на етнически скандали. И в Украйна, и в България има плосък данък, идеала на всяка олигархия.
Там има и нещо като валутен борд, макар че им се налага често да го редактират. И у нас, и у тях има небивала демографска криза. Ние сме намалели с 2 милиона, Украйна, с около 5, но татарите в Крим се множали неудържмо.
Нашият мегдан е доста по-културен от техния майдан, тъй като по-енергичните млади българи масово емигрират.
А това изпуска революционната пара. Четох едно изследване, според което 90 на сто от украинците мечтаели да работят на Запад.
Ако не дай си боже Брюксел отвори шлюза, 20 милиона украинци веднага ще нахлуят в Стария континент и накрая ще ни изгонят всичките.
Прочети още от в. „24 часа"

"Задълженията на фирмите стигнаха 169 млрд. лева" е заглавиe от в. "Труд"
Слабата инвестиционна активност е намалила задълженията на бизнеса към банки, застрахователни и лизингови компании. Борчовете към доставчици, свързани предприятия, работници и НАП обаче продължават да растат, което показва, че икономическата среда в България все още е неблагоприятна.
Това показва традиционното изследване на Българската стопанска камара (БСК) за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор. Според проучването към края на 2012 г., откогато са данните, общите задължения на бизнеса са били около 169 млрд. лв., или над 2 пъти повече от БВП. Сумата е с 5,6 млрд. лв. по-голяма спрямо 2011 г.
Прочети още от в. "Труд"

"Пет дни парно, ако газът спре", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Ако газовата криза от януари 2009 г. се повтори, абонатите на топлофикациите у нас ще имат парно поне за първите 5 дни. За толкова време предприятията са длъжни да поддържат запаси от мазут, според нормативната уредба. Всички топлофикации, които използват за производството на топлоенергия природен газ, държат такива резерви, показа проверка на "Стандарт". "Топлофикация София" ще издържи без синьо гориво минимум 5 дни, обясниха от дружеството. Освен това компанията има готовност веднага да си достави допълнителни количества мазут. Неприятното в случая е, че това гориво е доста по-скъпо от природния газ, а и замърсява много повече околната среда при изгаряне, допълват от дружеството. Във варненската топлофикация "Далкия" имат готовност за предоставяне на услуги независимо от възможните проблеми с доставките на газ чрез алтернативно гориво - дизел за отопление. Същото е положението и във Враца и Бургас. Рекордьор по издръжливост без газ е "Топлофикация Велико Търново".
Прочети още от в. "Стандарт"

„Жилищното кредитиране през 2014 г. - раздвижване, но леко", пише в. "Капитал Daily"

Леко повишаване на търсенето на жилищни кредити. Задържане на нивото на лихвите или символични намаления в рамките само на промоции, или само за клиенти с добри доходи. Това са прогнозите в банковия сектор за тенденциите в жилищното кредитиране за годината.

Данните на БНБ показват, че миналата година е била най-лошата за този тип кредити от последните пет. Именно през 2013 г. тези заеми в цялата банкова система започнаха да се свиват за първи път, като тази тенденция се запази през цялата година. По думите на банкери и януари е бил такъв, но през февруари е имало раздвижване на пазара. През миналата година най-много банки са отчели намаляване на портфейлите си според отчетите им, публикувани в БНБ.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Кой бие по точки - кабинетът на Орешарски или на Борисов?", пише в. "Сега"

Орешарски срещу Борисов или Чобанов срещу Дянков? Кой е по-добрият?

Да оставим настрана скандалите, празните приказки и взаимните обвинения в некадърност, да погледнем фактите. А фактите не са политическото говорене или решения, а последствията от действията на управляващите. Ето защо ще пропуснем обичайните акценти на такова сравнение, които неизбежно включват назначаването на лицето Делян Пеевски за шеф на българските тайни служби или скандалите с подслушвания, които сринаха авторитета на бившия вътрешен министър Цветанов. Тук не става дума за това кой колко роднини и познати е сложил в администрацията или на колко приятели е дал хубави обществени поръчки, а за това кой управлява по-ефективно.

Да започнем от субективния фактор - мнението на бизнеса за действията на властта

Бизнесът очаква ръст на икономиката и е позитивно настроен към нарастването на заетостта в страната, показва традиционната анкета на Българската стопанска камара, проведена в края на миналата година.
Прочети още от в. "Сега"

"Кои са секторите с най-много ремонти през 2014 година?" пише в. „Труд"
Oбластите с най-голям потенциал в строително-ремонтния сектор през 2014 г. са: ремонт на инфраструктура, ремонт на клонови мрежи на банките, болници и училища. Обектите от търговията на дребно също се очаква да бъдат един от активните клиенти на строително-ремонти работи. Това сочат резултатите от проучването на ИвестоМ.
"В периода на застой на строителните дейности в страната строително-ремонтните работи се превръщат в основен източник на доходи за някои от по-малките играчи. Сертифицирането на фирмите в сектора ще помогне на конкурентоспособността им. Очакваме тази година банките, болниците и училищата да бъдат сред най-ремонтираните обекти. Някои от веригите за модерна търговия също планират строително-ремонти дейности". Това коментира Стоил Стоилов управител на компанията.
Прочети още от в. „Труд"

"Фирмите със 113 млрд. лв. дългове помежду си", четем във в. "Монитор"
Задълженията между фирмите са достигнали 113 млрд. лева през 2012 г., като 40 на сто от тях са просрочени, съобщиха вчера експерти от Българската стопанска камара, които представиха годишния доклад за дълговете на предприятията от нефинансовия сектор у нас. Общият размер на корпоративния дълг към началото на 2013 г. е бил 169 млрд. лева, като от него 67 на сто са междуфирмените задължения. Компаниите дължат милиарди към доставчици, контрагенти и свързани предприятия, уточни Камен Колев, зам.-председател на БСК. През този период на всеки лев собствен капитал са се падали по 1,61 лв. задължения. Дълговете на фирмите към финансовите институции са в размер на 48,5 млрд. лева, за данъци са дължими 4,9 млрд. лева, а към персонала - 2 млрд. лева. Свиват се дългосрочните финансови задължения, като фирмите предпочитат да използват краткосрочни заеми. Освен това банките се „опариха" от големия дял на лошите кредити и вече са по-прецизни към отпускането на заеми.
Най-голям ръст на задълженията има в търговията - 4,08 млрд. лева, и в енергетиката, където натрупаните неплатени дългове достигат 3,23 млрд. лева. Спад пък отчитат при междуфирмената задлъжнялост в химическата индустрия, металургията и машиностроенето, защото цените на стоките, които произвеждат, са с добра конюнктура на международните пазари.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Втората Кримска война, или защо България не трябва да се снишава", пише в. „24 часа"
България има морален дълг да се опита да предотврати избухването на нова Кримска война.
Затова ние трябва да се включим активно в усилията за мирно решаване на украинската криза. Длъжни сме да пратим посредническа мисия, защото сме идеалният посредник. Еднакво близки сме и до руснаците, и украинците, същевременно сме част от ЕС и НАТО.
Не говоря само за официалната държавна позиция - тя е винаги правилна, навременна, сдържана. Такава вероятно е позицията на Португалия или някоя друга страна от Западна Европа. Такъв вид позиция показва тодорживковско снишаване. Да не се бутаме докато атовете се ритат. Истината е, че ние нямаме право да стоим безучастни, и да наблюдаваме какво става и да чакаме някой друг да свърши работата, защото от нова студена война ще пострадаме най-много.
Няма какво да се лъжем - огромна част от българската икономика е в руски ръце. Другата голяма част е на фирми от ЕС. Нова желязна завеса и студена война
ще ни вкара в нов тъп филм
Не искам аз и децата ми да го преживяват отново.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Войната е с газ, а не с танкове", пише в. "Стандарт"
От украинската криза става ясно, че Русия няма да отпусне захвата над нито една от своите бивши републики. Това се видя в Грузия, сега се вижда и в Украйна. В най-лошия случай Москва би създала буферни зони между себе си и тези отделящи се държави. Така стана в Грузия, когато Русия по същия начин влезе, защитавайки руското население, и превзе Северна Осетия. Същото се получава в момента в Крим. За разлика обаче от Грузия за Русия Украйна е от жизненоважно значение. Всички от по-големите газови тръбопроводи минават през Украйна. Така че това не е просто една държава от бившия СССР, а е стратегически и геополитически важна за руската икономическа експанзия. В последно време Русия използва армията си в много краен случай. Тя използва газа, златните ресурси, петрола за политически цели. Нейната инвазия и агресия не е с военни действия, а с икономически. Рисковете за Европа в тази ситуация се крият в това, че Москва може по всяко време да преустанови доставките на газ подобно на газовата криза през 2009 г. Тогава много държави, в това число членки на ЕС, бяха поставени на колене заради руско-украинската война. Сега се върви в тази посока. Има няколко тежки аспекта в настоящия конфликт. Първият е проблеми за доставките за страните от Европа, което би наранило много сериозно икономиките.
Прочети още от в. "Стандарт"