„Дянков гаси $540 000 кредит”, „Дянков: ДДС пада на 18% за всички стоки”, „Бизнесът ще разчита на 500 млн. евро през 2010 г.”, „Дубай шокира света - поиска пауза за външен дълг”

„Дянков гаси $540 000 кредит", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Симеон Дянков кара на малка пица и извън властта. Финансовият министър е затегнал семейния бюджет заради $540 000 ипотечен кредит. Срещу него той се е сдобил с къща от 500 кв. м с двор във Вашингтон.

Дянков броил за апетитния имот 2 150 000 лв. преди 8 г. Въпреки тази придобивка вицето на Бойко Борисов не е сред най-заможните министри в кабинета. Това стана ясно от публикуваните от Сметната палата имотни декларации на хората от властта.

Другият вицепремиер - Цветан Цветанов, пък има 6 апартамента в столицата, къща на село, гори и поляна. МВР шефът има спестени и над 100 бона.

Строителният министър Росен Плевнелиев пък си е купил къщи за 2,4 млн. лвТой притежава имоти на две морета - у нас и в Халкидики, Гърция.
Още по темата от „Стандарт"

„Дянков: ДДС пада на 18% за всички стоки", информира от първата си страница „Пари"
ДДС ще бъде намален за всички стоки, заяви министърът на финансите Симеон Дянков по време на лекция Световната икономическа криза, а сега накъде. По думите му няма да има диференцирани ставки. Да се прави диференцирана ставка сектор по сектор не е добра политика, защото ще доведе до голямо лобиране, а всеки ще заяви, че е важен и уникален, обясни Дянков.

В следващия бюджет след една година ще е възможно понижаване на ДДС, посочи Дянков. Той обясни, че този данък ще бъде намален от сегашните 20 на 18%. В момента България е четвъртата страна от Европа по ниски данъци, посочи министърът. Целта ми е да сме №1 сред европейските страни, допълни той.

Очаквам в период от 5 до 10 години в България да има по-голямо развитие на банковия пазар, заяви Дянков. Другото нещо, което очаква министърът на финансите е понижение на лихвените нива. След известно колебание в следващите месец-два те трябва да почнат да падат доста по-бързо, отколкото в момента, обясни той. Убеден съм, че това ще стане, защото наблюдавам какво се случва в другите държави, заяви Дянков.  Други основания за намаляване на лихвените нива е, че политическия и финансов риск паднат, посочи той. Според него това дава възможност на нашите банки да вземат по-евтин ресурс.
Още от статията на „Пари"

„Бизнесът ще разчита на 500 млн. евро през 2010 г.", съобщава от първата си страница „Класа"
През следващата година малките и средните фирми ще могат да разчитат на близо 500 млн. евро в рамките на Оперативна програма „Конкурентоспособност", съобщи вчера Жулиета Хубенова, съветник на икономическия министър, по време на конференцията "Конкурентоспособност на българската икономика в условията на криза - последствия и перспективи". Форумът е организиран от фондация "Ханс Зайдел" и Института за икономическа политика (ИИП).

Не всички предприятия през 2007 г. бяха подготвени за конкуренцията на единния европейски пазар и програмите на ЕС трябваше да променят ситуацията. Но наред с другите проблеми икономическата криза се отразява все по-сериозно и през първото тримесечие на т. г. компаниите съобщават, че продажбите им са спаднали между 25 и 30%. Единствено в хранително-вкусовия сектор пораженията са по-малки и някои от фирмите вече увеличават продажбите си. Трудният достъп до финансов ресурс допълнително усложнява ситуацията.

ОП "Конкурентоспособност" е създадена, за да повишава иновациите, защото те увеличават добавената стойност, но от 2007 г. до 2009 г. са направени само пет процедури. Догодина трябва да се отворят тринадесет. До момента са подписани договори за 192 млн. евро, а петгодишният бюджет е 1,1 млрд. евро. Хубенова призна, че доверието на бизнеса в тази програма доста е спаднало. От първия ден на новото управление ОП "Конкурентоспособност" е сред най-важните приоритети на икономическото ведомство, защото става дума за сериозен ресурс, който може да промени съдбата на не една и две компании, заяви икономическият министър Трайчо Трайков.

Проблемът на българската икономика е износът. И този проблем не е от днес, за него се говори от 20 години насам, правят се анализи, без обаче да има решение. Остаряла е самата структура на експорта, който е съсредоточен само в един и същи регион - Европейския съюз, липсват и усилия за разширяване, коментира Иванка Петкова, председател на настоятелството на Института за икономическа политика. България е все още на последно място по конкурентоспособност, каза Богдан Мирчев, представител на фондацията "Ханс Зайдел" за България.
Още от статията на „Класа"

„Дубай шокира света - поиска пауза за външен дълг", информира от първата си страница „Дневник"
Дубай шокира вчера инвеститорите и света с искане към външните кредитори най-голямата му държавна инвестиционна компания "Дубай уърлд" (Dubai World) да не погасява международните си заеми в следващите 6 месеца.

Изненадващото съобщение, изпратено късно в сряда вечерта, засяга около 22 млрд. долара, но ако не се намери решение, може да последва спиране на плащанията по 59 млрд. долара. Експозицията само на европейските банки достига 40 млрд. долара. Сред над 70-те кредитори на "Дубай уърлд" са институции като Credit Suisse, HSBC, Barclays...

Основната причина, сочена от анализатори, е бавното адаптиране на най-амбициозното от седемте Обединени арабски емирства (ОАЕ) към спукването на имотния балон и свитата финансова ликвидност в региона на Персийския залив. Държавната инвестиционна компания на Дубай държи три четвърти от взетите от Дубай заеми през последните 4 години. Догодина емирството трябва да върне 13-17 млрд. долара от общо около 80 млрд. долара.

Новината предизвика сериозно понижение на фондовите пазари и разтърси инвеститорското доверие в държавите от Персийския залив. На Запад коментарите се простираха от сензационните "втори "Лемън брадърс" до по-реалистичното обяснение за очаквана корекция на новите борсови балони.

Дали ще има второ избухване на кризата вероятно ще се разбере днес, когато заработи Уолстрийт. Още по-точна оценка може да има чак в понеделник, понеже стъписаните от новината борси в Персийския залив почиват в петък заради хаджа. В четвъртък бе почивен ден в САЩ, в лондонското Сити технически проблем спря за часове търговията и единственото мерило на дубайския шок се оказаха пазарите в Западна Европа. Всичките 17 борси (без Ирландия) бяха на минус и отчитаха най-сериозното понижение от 7 месеца насам.
Още от статията на „Дневник"

„Неграмотността у нас обърка образователните планове на ЕС", съобщава от първата си страница „Сега"
Европа е недоволна от нивото на средното образование във всички страни-членки на съюза. Държавите се провалят по едни от най-ключовите показатели - уменията на учениците да четат и високия процент на отпадащи от училище. И по двата критерия България е на дъното на класациите. Лошото представяне налага целите, които ЕС си поставя в областта на образованието до 2010 г., да бъдат отложени с 10 години, а България ще трябва да положи сериозни усилия, за да ги постигне.

Това става ясно от доклад на Европейската комисия до Европейския парламент за изпълнението на програмата "Образование и обучение 2010". Докладът за напредъка на образователните системи използва статистика от 2000 г. насам и е ключов за приемането на нови цели до 2020 г.

Неумението на децата да четат и да разбират е най-сериозният провал спрямо заявените амбиции на Европа към 2010 г., става ясно от данните. Тук Европа си е поставила за цел броят на учениците с ниски резултати по четене да намалее с 20% от 2000 до 2010 г. Случило се е обаче точно обратното - 15-годишните с ниски резултати на международния тест PISA са се увеличили от 21.3 на 24.1%. За лошите средни резултати вероятно допринасят много слабите постижения на България и Румъния. Те са най-зле представящите се в тази група, като у нас процентът на учениците със сериозни проблеми е нараснал от 40.3% през 2000 г. на 51.1% през 2006-а. При Румъния данните са 41.3% и 53.5%.

 целите за 2020 г. Европа включва и базовите знания на 15-годишните ученици по математика и природни науки. В този срок Брюксел иска броят на слабите ученици по този показател да намалее с 15%. Повече от 50% от българските и румънските осмокласници се представят слабо по математика, а в науките в тази група у нас попадат над 40%.
Още от статията на „Сега"

„Богато правителство управлява България в кризата", разкрива „Сега"
Завидно имотно и финансово състояние демонстрират хората от властта. Това се разбира от декларациите им пред Сметната палата, публикувани вчера на страницата й в интернет.

Девет имота е декларирал вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Четири от тях са съсобствени със съпругата му Десислава, три са само негови, друг е на жена му и още един - на името на дъщеря му Гергана. Два апартамента са придобили семейство Цветанови през м.г. Единият е 80 квадрата, другият е 113 кв. м. И двата имота са с гаражи. Общата им стойност е 250 000 лв.

Безспорен фаворит по богатство обаче е регионалният министър Росен Плевнелиев. Близо 2 млн. лв. той е получил при излизането си от компаниите "Лозен Консулт" и "Линднер". От първата фирма му е била върната вноска от над 1.270 млн. лв., а от втората - над 684 хил. лв. Подсигурил се е и със сериозни спестявания - 6 влога у нас и в чужбина и е спестил почти 200 хил. лв. Плевнелиев има 2 къщи в София, а също в Банско и Созопол. Може да се похвали и с имение в Халкидики от 400 кв.м. Любопитното е, че се е сдобил с имотите си само за периода от 2007 г. досега.

Рекордът по жилища обаче принадлежи на единия от заместниците на Плевнелиев - Георги Прегьов. Само през 2006. и 2007 г. той е купил 22 имота, като е похарчил за това над 500 хил. лв. Прегьов е собственик на 9 апартамента в София, Благоевград, Банско и Сандански. В Благоевград той притежава и 4 магазина, които е придобил през 2006 г.

Вицепремиерът Симеон Дянков разполага с къща с двор за 2 150 000 лв. във Вашингтон, която е закупил през 2001 г. Финансист №1 изплаща ипотечен кредит от 729 000 лв. и има банкови влогове в размер на 280 000 лв. Разполага с акции в пет американски компании, купени за 90 000 лв. Дянков има и 49% участие за близо 108 000 лв. в екопроект "Априлци" (Ловеч).
Още от статията на „Сега"

„Препъникамъни пред еврофондовете", пише икономистът Йосиф Аврамов в „Пари"
Новото правителство дойде с големи обещания, но усвояването на парите от еврофондовете продължава да буксува. Вече четири месеца страната има ново правителство, което дойде с големи обещания, но усвояването на европарите продължава да буксува. Вярно е, че бяха отблокирани неколкодесетки милиона лева по двете предприсъединителни програми ФАР и САПАРД, които изтичат в края на тази година, но в крайна сметка проблемите по 7-те оперативни програми (ОП) на ЕС са твърде остри. Какво трябва да се направи за промяна на положението?

На първо място, Министерството на финансите  трябва да изчисти неразплатените суми в размер на около 1.5 млрд. лв. на фирмите, които са изпълнявали обществени поръчки, в т.ч. и по европроекти. Типичен пример в това отношение е в МОСВ, където са налице спечелени процедури и има подписани договори, но не се възстановяват вноските за участие на фирмите. Задържат се и се харчат чужди пари, което освен всичко друго е и незаконно.

На второ място, да края на годината трябва да бъдат отблокирани парите по основните оперативни програми на ЕС. Новите министри вече четири месеца нямат акредитации на управляващите органи от ЕК в Брюксел. Това пречи за разплащането по реализирани  и пречи на нови проекти. Пример в това отношение е Програмата за развитие на селските райони.

Освен това практиката показва, че трябва да бъде назначен координатор на средствата по европрограмите, различен от министъра на финансите.

Не на последно място, необходима е пълна прозрачност за решенията на правителството по въпросите, свързани с еврофондовете. Например с Постановление 707/31.08.2009 г. на МС са отказани средства по програма Регионално развитие на ЕС с мотива, че държавата няма пари да съфинансира 15% от програмата - т.е. губим доброволно останалите 85%, което е нонсенс.
Още от статията на „Пари"

„Челен сблъсък на Божков с държавата за хазарта", информира „Дневник"
Окончателното увеличение на данъка за хазарта предизвика бурна реакция на бизнесмена Васил Божков, който нападна остро управляващите и поименно финансовия министър Симеон Дянков и бившия премиер Иван Костов. Вчера парламентът единодушно гласува единна ставка от 15% за всички хазартни игри. Досега приходите от тото и лото игрите и залозите за спортни събития - държавното тото, "Лотошанс" на оператора "Евробет" (контролиран от Божков) и букмейкърът "Еврофутбол" (в която Божков е акционер), се облагаха с 10%. Ставката за останалите беше 12%.
Сблъсъкът за хазарта
"Под натиска на един финансов министър, неуравновесен, и на един откровен лъжец и бащата на корупцията в България - Иван Костов, се осъществява геноцид върху българския бизнес", заяви Божков в интервю пред телевизия Pro.Bg, излъчено привечер. Части от него бяха разпространени предварително на медиите. Бизнесменът, който изключително рядко се появява пред медиите, каза още, че управляващите са неграмотни и влияят лошо на премиера Борисов, който явно се съобразява с тях. "Проблемът е, че ще пострада бюджетът. Убиваме кокошката, която снася златни яйца... Сега ще стане престъпност -  като спре легалният хазарт, ще стане нелегален", допълни Божков.

От Министерството на финансите официално отказаха да коментират изказването на бизнесмена, но посочиха, че според последното изследване на "Алфа рисърч" над 80% от българите подкрепят вдигането на данъка върху хазарта (виж стр. 3). Привечер, при откриването на тазгодишното издание на Българския икономически форум, финансовият министър Симеон Дянков си тръгна веднага след речта си, без да даде възможност за журналистически въпроси.

Отговорът на Иван Костов обаче не закъсня. "Това изявление показва до каква степен един човек трябва да е загубил представата за собствената си значимост, за да има самочувствието да се конфронтира с целия парламент. Защото вдигането на акциза на хазарта го гласува парламентът единодушно, а не само аз. В България явно някои не си познават периметъра на значимост. Иначе изявлението е много забавно, подредено е в стил хайку", каза Костов пред журналисти в парламента. Преди около месец съпредседателят на "Синята коалиция" лансира идеята хазартът в България изцяло да се забрани и заяви, че повежда лична битка за тази кауза. Той определи легализирането на хазарта по времето, когато беше премиер, за най-голямата си грешка.

Въпреки че беше единодушно, гласуването на ставката за хазарта в парламента беше предшествано от политически дебати. Първи в нейна подкрепа се изказаха лидерите на "Синята коалиция" Мартин Димитров и Иван Костов. Според Костов приходите от сектора могат да се увеличат от сегашните 117 млн. на 150 млн. лв. Категорична подкрепа за по-високите ставки изказа и съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова. И тя цитира последното проучване на "Алфа рисърч", което агенцията оповести вчера.
Още от статията на „Дневник"

„Зеленият рай струва скъпо", пише икономистът Георги Ангелов в „Стандарт"
Правителството готвело стратегия, която да превърне България в "зелен рай". Екология, алтернативна енергия, органични храни, пестене на електроенергия - всичко това и други подобни ще бъдат в основата на стратегията.

Възниква обаче въпросът кой ще плаща и кой печели? А това е най-важният въпрос в бедна страна като България.

Екологични и биопродукти - звучи добре на теория, но невинаги е така на практика. Органичните храни се произвеждат без торове, нитрати, добавки и подобни неща, които увеличават добивите. Съответно от единица площ се произвежда по-малко количество продукция. Еколозите са също така противници на генетично модифицираните храни, което също намалява възможностите да се използва науката, за да се увеличават добивите.

С други думи, по-малките добиви ще означават, че България вероятно

няма да може да произвежда достатъчно за собствени нужди камо ли за износ.

Ниски добиви обаче значи също и по-малко приходи. Как ще се справи с това нашето земеделие? Дори в момента българското земеделие е най-субсидираният отрасъл в икономиката. Около 1-1,5 милиарда лева са годишните помощи за селското ни стопанство (от европейския и българския държавен бюджет).

Ако правителството накара земеделците да произвеждат органични храни, вероятно това ще се използва като повод да се поискат още по-високи субсидии (и ще имат право). А сметката отново ще трябва да плати данъкоплатецът, който и без това дава половината си доход на държавата.

По-добрата цел е България да стане страна с конкурентно земеделие а не "зелен рай", който ще струва скъпо на данъкоплатците.

А алтернативната енергия? Казва ни се, че след 1-2 десетилетия тя ще е достатъчно евтина, за да се конкурира с конвенционалната енергетика. Прекрасно - нека тогава да изчакаме 1-2 десетилетия и тогава да инвестираме в "зелена" енергия. Защо трябва да го правим сега и да оскъпяваме значително цената на тока?

Поддръжниците на зелената енергия искат фиксирана висока цена за изкупуване на тока за 25 години напред. Т. е. всички мощности, които бъдат построени днес, да им се изкупува цялата енергия на непазарна цена за 25 години напред? За тях това е прекрасно - гарантирана печалба без никакъв риск. Но за данъкоплатците и потребителите на ток това е гарантиран допълнителен разход, и то за цели 25 г. напред.
Още от статията на „Стандарт"

„Домакинствата минават на диета, за да плащат наеми и кредити", информира „Дневник", като се позовава на проучване на компанията за управление на дългове EOS Matrix
През следващата половин година се очаква домакинствата да намалят разходите си за храна, за да могат да покриват тези за здраве и образование, както и да обслужват теглените кредити. Това показва изследване за навиците за плащане на българските домакинства, направено от компанията за управление на дългове EOS Matrix.

Проучването е проведено в края на септември и началото на октомври сред 1150  български домакинства, като обхваща изминалата половин година и нагласите за предстоящите 6 месеца. Периодът април - септември се характеризира със значително влошаване на икономическата ситуация в страната, а този от октомври до март 2010 г. е изключително трудно предсказуем по отношение на икономическото развитие, посочват от EOS Matrix. Целта на изследването е да улови пречките пред бюджетите на домакинствата и по този начин да осигури на съответните институции допълнителна информация за вземане на решения.

Разходната група, която се очаква да бъде подложена на значителен риск от неплащане през следващите 6 месеца, е храната. В същото време продуктите за трапезата са били основният разход на домакинства през последната половин година и в зоната на нисък риск (виж графиката). Промяната е знак за влошаване на бюджетите на домакинствата поради факта, че храната е най-голямото перо в домакинските бюджети, посочват от EOS Matrix.

Домакинствата няма да намалят разходите си за наема за жилището, здравеопазването и образованието, като в изследването не се коментира относителното тегло на последните два разхода. Въпреки че нагласата за неплащане расте и при вноските по банкови потребителски кредити, ипотеките и кредитните карти, според анализа на данните от компанията тя остава сравнително ниска. Най-голям ръст на риска да не се плаща през следващите месеци е отчетен по отношение на разходите за електричество.

Храната, ипотеката, потребителският кредит, образованието и сметките за ток са най-често посочваните разходни приоритети на домакинствата. Само една трета от анкетираните декларират, че са имали достатъчни средства да покриват вноските си по ипотеки, потребителски кредити и лизинг на автомобили през април - септември. Отново една трета казват, че ще имат достатъчно пари за ипотеките и през предстоящите шест месеца.

Повече от една четвърт от домакинствата казват, че доходите им не са стигали да си покрият разходите за храна през последните шест месеца. Близо една трета не са можели да спестяват, а повече от една четвърт няма да могат да го правят и в близките месеци. Над една пета няма да могат да покриват разходите си за алкохол, цигари, облекло и обувки.
Още от статията на „Дневник"

„Лихвите по кредитите продължават да намаляват", разкрива „Дневник"
Лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса и домакинствата продължават да намаляват. Това показват данните на БНБ към края на октомври. За последния месец средната ефективна годишна лихва по фирмените заеми в левове отчита спад от 100 базисни пункта (б.п.) до 8.75%. Тенденцията към поевтиняването им се запазва за четвърти пореден месец. За последен път лихви под 9% бяха регистрирани през първото полугодие на 2007 г.

Основно влияние за намаляването на цената на кредитирането за бизнеса оказва поевтиняването на краткосрочното финансиране до една година със 180 б. п. до 7.6% през октомври спрямо септември. За сметка на това при заемите, отпуснати за по-дълъг период, статистиката отчита поскъпване. Обемът на новопредоставеното финансиране в левове за фирмите за последния месец е 201.7 млн. лв. За същия период общият им обем в евро възлиза на 604.5 млн. лв. Средните лихви по тях също намаляват, макар и не толкова осезаемо - през октомври поевтиняването им е с 51 б.п. до 8.22%.

След като през септември лихвите по левовите потребителски заеми запазиха непроменени равнищата си спрямо август, данните за октомври показват намаляването им до 13.67%. Ефективната годишна лихва по потребителските кредити в евро е 11.16%, като отчита спад с 24 б. п. за последния месец. Намалява и цената на жилищните заеми. При левовите намалението е с 29 б. п. до 10.19%, а при евровите - с 0.39 б. п. до 8.34 на сто.

Данните показват запазване и на тенденцията от миналия месец към намаляване на ефективната годишна лихва по депозитите на домакинства за срок до една година. За последния месец предлаганата от банките доходност по влоговете и в левове, и в евро се понижава с по 7 б. п. до съответно 7.89% и 6.45%.

Ставката за спестяванията на бизнеса обаче регистрира покачване. По депозитите в левове увеличението е със 17 б. п. до 6.01%, а по тези в евро - с 27 б. п. до 4.61%.
Още от статията на „Дневник"

„Поне три български фирми могат да се справят сами с "Тракия", казва в интервю за „Сега" шефът на браншова камара "Пътища" Румен Йовчев
Господин Йовчев, след като за пътища догодина бюджетът предвижда само около 138 млн. лв., за какво могат да стигнат тези пари?
- Положението е много тежко. Имайте предвид и че изразходването на тези пари е свързано с това да се приключат разговорите с Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) за неплатените суми към строителните фирми, които са около 170 млн. лв. Ние проведохме много сериозна среща, съгласно заповед на министър Росен Плевнелиев. На нея имаше представители на Министерството на финансите, НАП, на пътната агенция и на сдружението на търговските банки, за да се обсъди този въпрос. Не можахме да стигнем до окончателно решение и е насрочена следваща среща, на която вероятно ще постигнем споразумение.
А и трябва да се осигурят пари за зимното почистване, освен това има текуща поддръжка през годината - маркировка, косене на трева, закърпване на пътищата и др. Все неща, за които ще се определи някаква сума. Спрямо нея ще се види разликата в бюджета, която ще отиде за разплащане по някакъв график на старите задължения от тази година.

Каква част от тези 170 млн. лв. вече са платени на фирмите?
- Това са дълговете към момента, имайте предвид, че сумата може да набъбне и още. Има фактурирани и неплатени дългове, които са около 130 млн. лв. Има и сертифицирана, но не фактурирана работа за около 45 млн. лв. А има и суми за дейности, които са изпълнени, но дори не са сертифицирани. Всичко това тепърва ще се направи, за да са наясно министерствата на финансите и на регионалното развитие каква е дължимата сума.

Как гледате на идеята на министър Плевнелиев държавата да бъде гарант на фирмите пред банките, ако те решат да изтеглят кредит, за да подпомогнат дейността си?

- Търговските банки са заявили готовност да отпуснат кредити за строителните фирми, но тази практика не е от вчера. Затова като цяло подкрепяме идеята.

Защо строителните фирми не заведат дела срещу държавата, при условие че им дължи милиони левове?

- Ако фирмите започнат да съдят държавата, след това ще има отношение към тях. Ако след това дадена компания се яви на търг, ще се търсят възможности да не я класират. Затова и фирмите се въздържат, защото въпреки проблемите държавата е един сигурен инвеститор.

Наскоро стартира обществена поръчка за отсечката от Стара Загора до Нова Загора на магистрала "Тракия". Как гледате на тръжните условия? Ще има ли български фирми, които да могат да им отговорят?

- Условията бяха съгласувани предварително с нас. Ние имахме няколко искания, които бяха удовлетворени. Едното беше да се намалят изискванията за километрите изградени пътища. В началото беше заложено фирмите да имат изпълнени 50 километра, но в последните години обектите са такива, че са под 30 км.
Така че има около 10-15 български фирми, които биха могли да се обединят и да участват заедно, за да покрият критериите. Иначе самостоятелно биха могли да участват само три фирми. Това са "Холдинг Пътища", "Главболгарстрой" и "Трейс Груп". Но понеже ни обвиняват винаги, че сме "обичайните заподозрени", се опитахме да намалим показателите и да защитим по-малките фирми. Иначе "Главболгарстрой" завършиха в края на 2004 г. пътя Русе-Бяла, който е над 100 км. "Холдинг Пътища" също извърши сериозна рехабилитация на пътя от Сливен до Бургас, а "Трейс" направи пътя от Стара Загора до Казанлък. Но нали не трябва да има дискриминационни условия?

Много често обаче у нас се случва да се печелят търгове с ниски цени и след това стойността на проекта се увеличава многократно. Няма ли риск и за остатъка от "Тракия" пак да стане така?
- Винаги има риск и за съжаление няма гаранция. Затова ние искаме да убедим управляващите спешно да се направят промени в Закона за обществените поръчки. Идеята е да не се допускат тези дъмпингови цени. Не винаги общественият интерес е защитен, когато цените са ниски. Показателен в това отношение е примерът с магистрала "Люлин". Турският консорциум "МАПА-Ченгиз" спечели с много ниска цена, а докато изгражда обекта, разби пътищата в района. Никой обаче не се е договорил с тях, че след това ще ги ремонтират. Ако държавата плати този ремонт, за какво говорим? Къде е общественият интерес? Това би трябвало да се предвиди.

Какво трябва да се промени в Закона за обществените поръчки?

- В Германия например има практика, когато най-ниската и най-високата оферта се различават много от основната цена, участниците, посочили такива цени, да се отстраняват. После в разговор фирмите трябва да докажат, че офертата им е реална. Тогава се прави още веднъж средно претеглена цена и ако пак някой се различава с повече от 20% от нея, и той отпада. Сега обаче всички ние се стремим да предложим най-ниската оферта. Но ако се въведе това, участниците ще се стремят да предложат реална цена. А сега се дават оферти, които са под себестойност. В единия случай фирмите искат да спечелят, а после с анекси проектът се оскъпява. В другия вариант компаниите искат да спечелят на всяка цена, за да вземат аванс от проекта и да дофинансират предишния, който пак са спечелили с дъмпинг. Но докога може да се работи така?
Още от интервюто на "Сега"

„Държавата не се интересува как гражданите ще защитават правата си", казва в интервю за „Класа" адвокат Ина Лулчева
Г-жо Лулчева, от Висшия адвокатски съвет много остро възразиха срещу облагането на дейността ви с 20% ДДС. Защо?
- Адвокатската дейност е конституционна. По смисъла на основния закон на държавата тя дава правото на юридическа защита на всеки един български гражданин във всички сфери. Тя не е услуга като например подстригването и продажбата на краставици. Приравняването й към обичайните „услуги" от страна на властта показва пълно неразбиране, или по-точно нежелание да се разбере същността на адвокатската дейност. Ако човек може да се откаже от даден продукт и да не го купува, като козметика например, или да не ходи на скъп фризьор, а на по-евтин, то тук нещата са различни. И държавата би трябвало да стимулира гражданите си да ползват адвокатски услуги, за да защитават правата си, защото това е гражданското общество. Фактът, че няма изобщо политически спор около въвеждането на ДДС върху адвокатските услуги, означава, че държавата не се интересува от това, как гражданите й ще защитават правата си. Много е важно също, че в новия текст става дума за облагането на процесуалното представителство на физическите лица - всичко друго, което ние предлагаме като услуга на фирми и юридически субекти, и сега се облага. И нека на всички стане ясно, че този въпрос не е проблем на адвокатите, както и че за нас няма промяна - ние не дължим ДДС, а хората, които все по-трудно ще могат да си позволят правна защита.

Реално с колко ще се повишат цените, ако този текст бъде приет?
- Нека на всички стане ясно, че увеличението, което ще последва от този текст, няма да бъде само 20%, както е предвидено, а повече. Защото всеки един адвокат, когато подава декларация, е нужно да има счетоводител, което още веднъж ще качи цената. Така че увеличението няма да бъде 20, а 30-35%. В крайна сметка това е проблем на българските граждани. За мен е крайно неясно защо реагират единствено адвокати, след като това не е чак толкова наша грижа. Дори напротив - този закон би ни съдействал да повишим събираемостта си, защото това ще означава, че всички хонорари трябва да са получени до 14-о число, а сега ги отлагаме във времето.

Какво се цели с въвеждането на този налог - намаляване на делата или по-голяма дисциплинираност?
- Въпросът за цената на адвокатската услуга опира до политиката - дали държавата иска гражданите й цивилизовано да решават споровете помежду си, или да се върнем в своето развитие, както в старите библейски времена - който както може, „око за око, зъб за зъб". Но по този начин държавата доказва и друго - че не иска гражданите да се борят срещу нейни незаконни действия. Защото, за да заведеш едно административно дело, да атакуваш един акт на министър или да защитиш правата си от мудната администрация, си принуден сам да се оправяш. А да водиш административно дело, не е по силите на обикновения гражданин. Той просто има нужда от адвокат. Сега държавата един вид казва - аз няма да ви стимулирам вие да се борите срещу мен. Всеки се бори в момента какъв да бъде акцизът върху алкохола или ДДС-то върху хазарта, а никой не се интересува как гражданите да защитават правата си. Излиза, че това не е на дневен ред.
Още от интервюто на „Класа"

„Свихме кредитите, за да предпазим бизнеса", казва в интервю за „Стандарт" председателят на надзора на СИБанк Цветелина Бориславова
Госпожо Бориславова, къде в кризата се намираме - на дъното, преди него или вече се оттласкваме?
- Със сигурност все още не сме в най-тежката фаза на отражение на световната икономическа криза. Очакват ни трудни времена. Но това не трябва да е повод за отчаяние и черногледство. Положителното в тази ситуация е, че по-късното проявяване на ефектите от кризата у нас дава възможност да се подготвим на всички нива. Разбира се, при желание, разбиране и отговорно отношение към проблема. От това зависи дали ще може да се оттласнем бързо от дъното, или ще пълзим дълго по него.

В новата стратегия на банката - майка на СИБанк, белгийската КВС, е посочено, че една от малкото страни, в която КВС запазва и разширява присъствието си, е България. Каква е причината?
- Основни пазари остават Белгия, Чехия, Полша, Словакия, Унгария и България. За нас, екипа на СИБанк и ДЗИ, това е повод за радост, но и една голяма отговорност. Фактът на избирането ни в групата на 5-те, заедно с големи централноевропейски държави, е, от една страна, повод за гордост и за страната ни. От друга, отговорността на местните екипи да докажат, че даденото доверие не е случайно, е огромна.

Като една от основните причини е фактът, че у нас има успешно функциониращи и взаимодействащи банка и застрахователна компания. Това позволява по-нататъшно развитие на залегналия в стратегията на КВС модел, използващ банково-застрахователната платформа.

Споменава се още, че съотношението кредити-депозити се поддържа в оптимални размери. Какво е то и как се отразява на работата?
- Съотношението кредити-депозити при нас към 31 октомври е 95,5%, което за сегашната ситуация е много добро. На резултата ни се отразяват по-скоро високата цена на ресурса и кризата. Но това е валидно за всички банки у нас.

Финансовият министър призова за намаляване на лихвите по кредитите. Дошъл ли е вече моментът за това?
- Призивът на финансовия министър е логичен по принцип. Факторите, които управляват нивото на лихвите по кредитите, са няколко: пазарът, т.е. търсенето. Икономическата среда, т.е. състоянието на фирми и граждани. Също и цената на привлечения ресурс, който засега е доста скъп на местния пазар. Хората не са особено активни в депозиране на собствени средства в банки, независимо от предлаганите необичайно високи лихви. Друг фактор е политиката на държавата към бизнеса - данъчни облекчения, по-ефективно изплащане на средства от бюджета към бизнеса, активна роля на посредник на Българската банка за развитие - да се използва възможността да се привлече дългосрочен и евтин външен ресурс, което би позволило да се намали цената на кредита, активен диалог и взаимодействие между държавата и банките за намиране на гъвкави решения. Този диалог вече е факт. Намаляването на лихвите е единен процес, то не може да стане изведнъж и рязко.

Какви са вашите прогнози за нивото на лошите заеми - ще растат ли, или границата от 10% няма да бъде прехвърлена?
- Трудно е да се даде категорична прогноза. Лошите кредити по всяка вероятност ще растат още известно време по обективни причини, които всички знаят. Дали границата от 10% ще бъде прехвърлена, също не се наемам да коментирам. По-важно е да бъдат навреме предприети всички възможни мерки да се избегне влошаването състоянието на икономическите субекти и съответно на кредитния портфейл на банките. Но мисля, че такива действия са вече в ход. Диалог има, публичност има, а това е гаранция за намиране на верните решения.

Вие сте сред хората от бизнеса, реализирали едни от най-успешните инвестиционни сделки с привличане на чужди капитали. Заради кризата обаче именно те са най-големият проблем за българската икономика. Само кризата ли е причина за отлива им?
- Отливът на чуждестранни инвестиции безспорно е сериозен проблем. Но не бих казала, че няма други паралелни варианти за успешното управление на българската икономика в тези условия. Те трябва да се търсят в създаването на добра и устойчива законодателна среда, разумно взаимодействие между различните групи в обществото - бизнес, държавни и общински институции. Да се инвестира в отрасли на икономиката, които биха довели до бърза възвръщаемост на капитала.

Не трябва ли и държавата да помогне в тази посока, все пак криза е?
- Активна роля за намиране на най-добри решения трябва да има и държавата. Задължително трябва да се облекчат процедурите за издаване на разрешителни от държавните и общинските органи, и всичко, което ще помогне за функционирането на бизнеса. Ето вече има решение да се ускори връщането на ДДС на фирмите. Необходимо е да активираме максимално вътрешния потенциал на пазара в области, в които традиционно сме добри и имаме качествен продукт. Както и да бъдем много активни в предлагането на нашите производствени мощности на чужди производители. Тук също имаме някои предимства - по-евтина работна ръка с нелоша експертиза, качествени предприятия, членство в ЕС, ниски местни данъци. В условия на криза преместването на някои производства за намаляване себестойността е добро решение за западните компании. Но да се върнем на въпроса за причината за отлива на чуждестранни капитали. Тя е многопластова. Не е само в кризата. Важно е да съумеем да създадем доверие у външните партньори. За тази цел трябва да има прозрачност, да няма корупция, да има чиста бизнес среда, както и ясна законодателна база, адаптирана към тази в ЕС.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Още няма определено трасе на "Южен поток" през наша територия", казва в интервю за „Класа" заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова
Г-жо Христова, на какъв етап са преговорите за строителството на газопровода „Южен поток"? Можем ли да очакваме скоро да бъде създадена проектна компания с българския участник в тръбата?
- Водят се усилени преговори между БЕХ и „Газпром" по акционерното споразумение за създаването на смесената проектна компания по проекта „Южен поток". Но все още няма предпроектно проучване, което да послужи за основа за определяне на трасето през наша територия, а и трябва да се прецизира стойността на проекта.

Основните акционери в „Южен поток" са руската „Газпром" и италианската ЕNI. Те ще извършат пазарните проучвания, ще оценят възможните варианти за трасета на тръбопровода и потенциалните пазари, до които той ще достига.

Очаква се транспортираното синьо гориво да бъде добивано от ENI в Казахстан, а също така по тръбата най-вероятно ще тече и средноазиатски газ, купуван от „Газпром".

Смятате ли, че е добра идеята цената на природния газ у нас да се определя веднъж на шест месеца? Защо?
- Всъщност в нея има повече икономическа логика, отколкото промяна на всеки три месеца, тъй като бизнесът ще може да прогнозира разходите си. В същото време условията по търговските договори между „Газпром" и „Булгаргаз" предвиждат промяна в цените на три месеца. Затова определянето на цените на газ на 6-месечен период би било възможно само след промяна и на търговските договори.

Докъде стигна идеята за изграждане на второ газово хранилище у нас край Галата? Водени ли са разговори с „Мелроуз рисорсиз" по въпроса?
- Едно ново газохранилище е особено необходимо за икономиката и сигурността на страната. Досега са водени разговори на експертно ниво с "Мелроуз рисорсиз", които експлоатират находището. Разработени са няколко варианта за реализиране на проекта, които в момента се обсъждат и оценяват.

Кога може да се очаква отделянето на газовия и енергиния оператор от Българския енергиен холдинг?
- Избран е модел за отделяне на операторите от производството, снабдяването и доставката на енергия. Според него двата оператора ще бъдат отделени от Българския енергиен холдинг заедно с преносните активи като две юридически лица, в които министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко ще упражнява правата на собственост на държавата. Това ще стане до края на 2011 г.
Сега двата оператора са част от енергийния холдинг - «Булгартрансгаз» е комбиниран оператор и собственик на газопреносната мрежа и на хранилището за природен газ в Чирен, докато ЕСО е и пазарен оператор, но не е собственик на преносните активи. С промените искаме да осигурим безпрепятствен и недискриминационен достъп на всеки пазарен участник до мрежата в условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим.

Кога ще е готова енергийната стратегия на страната до 2020 г.?
- Планираме до края на 2009 г. стратегията да бъде факт, включително и да бъдат определени междинните цели за периода до 2013 г. Необходимо е обаче да отразим последните законодателни промени на европейско ниво. Правим и екологична оценка на стратегията.
Самата стратегия съдържа анализ на състоянието на енергетиката ни и оценка на нейния потенциал. На тази основа са дефинирани стратегически решения. Стремим се като държава - членка на ЕС, да заложим на по-сигурна, по-ефективна и нисковъглеродна енергетика.
Още от интервюто на „Класа"