"Екорекет за 200 000 лв. спира магистрали" е заглавиe от в. "Труд"
Екологичната организация „Коалиция за устойчиво развитие" рекетира Агенция „Пътна инфраструктура", каза в интервю за „Труд" шефът на агенцията Лазар Лазаров. „Еколозите" поискали 200 000 лв. и се заканили в противен случай да обжалват всяка обществена поръчка на ведомството за път или за магистрала.
Прочети още от в. "Труд"
„Капаните на бедността не щракат за програмисти", пише в. "Сега"
Безработният българин е 7 пъти по-застрашен от бедност от работещия и вероятността да е по-беден от пенсионера е два пъти по-голяма, показва статистиката. Защо е така? Обяснение можем да намерим в три показателя за зависимостта между състоянието на бедност и стимулите за започване на работа, наричани "капани".
Капанът на безработица показва доколко човек, получаващ обезщетения като безработен, има финансов стимул да си намери работа, като се има предвид, че ще започне да взима заплата, но ще изгуби обезщетенията, а освен това от трудовия доход ще му удържат осигуровки и данъци.
За България капанът на безработицата възлиза на 81.6% по последни данни (2012 г.). Това означава, че ако човек си намери работа със същата заплата, която е взимал преди, доходът му като работещ ще е само с 18.4% по-голям от парите, които е получавал като безработен. По този индикатор България се нарежда на 8-о място сред 26-те страни - членки на ЕС, за които има сравними данни.
Прочети още от в. "Сега"
„Абитуриентите изхарчиха 40 млн. лв.", пише в. „24 часа"
Ритуалът по преход към зрелостта у нас е доста разточителен на фона на доходите
За да добия представа за сегашните разходи за един абитуриент, се допитах до познати, прегледах форуми, на които се обсъжда темата и страници, на които се предлагат услуги по организацията на баловете.
Като казвам абитуриент, имам предвид зрелостниците и от двата пола, но трябва да се има предвид, че момичетата вероятно имат по-високи разходи. Това микропроучване ме доведе до сметки от около 1000 до 3000 лева в зависимост от това какво от всичките възможни екстри и аксесоари се купува и в какъв ценови клас са покупките. Мисля, че средна цена от около 1500 лв. е реалистична, поне за големите градове. Отчитайки все пак факта, че има и бедни или поне не много заможни домакинства с абитуриенти, ще използвам далеч по-консервативната оценка от средно 500 лева на абитуриент не за друго, а с цел да получим някакъв минимум за общия икономически потенциал на абитуриентските балове.
Прочети още от в. „24 часа"
"27% двойки по математика и 15% по литература на изпитите след 7-и клас" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Драстичен срив на знанията по български език и по математика регистрираха тазгодишните изпити за учениците след 7-и клас. Представянето на седмокласниците на националното външно оценяване по двата предмета е най-слабо от 2010 г. насам. 27% от децата са получили двойки по математика на задължителния модул, а 15% - по български език и литература. Нито един регион не е подобрил оценките си от миналата година, като изоставането е най-сериозно във Велико Търново, Видин и Разград. "Данните са изключително тревожни, мерки трябва да се вземат от всички партньори на образователната система", коментира зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева след представянето на резултатите.
Сред най-неприятните "изненади" е огромният брой двойки по математика, въпреки че сложността на задачите според учители е съизмерима с тази от предишната година.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Анулират регистрациите в къщите мравуняци" четем на първа страница във в. "Монитор"
Премиерът Бойко Борисов се застъпи за идеята адресните регистрации, направени за местните избори, да бъдат анулирани. Както „Монитор" писа, преди да останат шест месеца до предстоящия през есента вот, в малките населени места започнаха масови регистрации на хора на един и същ адрес, като рекордьори са във Видинско.
По време на вчерашния блицконтрол в НС стана ясно, че премиерът е възложил на МВР шефа Румяна Бъчварова да се извършат проверки на адресите, на които са се регистрирали много хора, каквато практика има преди избори. Борисов подчерта, че е сезирал и прокуратурата, която вече предприе проверки по места. „Този проблем не е проблем на една партия, нито на правителството, това е недопустимо да се върши
и е ясно, че 40-50 човека физически не могат да живеят на един адрес", отбеляза лидерът на ГЕРБ.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Държавата започва да отсява болници от догодина", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
От догодина държавата си дава право да спира плащания към болници, ако прецени, че не са необходими или че не предлагат комплексна или качествена услуга. Това ще стане чрез промени в Закона за лечебните заведения, които правителството прие в сряда. Целта е да се ограничат плащанията към множащите се частни болници. Годишно от здравните вноски на осигурените около 2 млрд. лв. отиват към общо 365 болници. Парите редовно не стигат и промените трябва да дадат решение как да се преразпределят средствата.
Другата важна промяна е, че държавните болници ще могат да се приватизират. Сега те са в забранителен списък.
В описания вариант обаче съществуват опции за субективност: например коя болница е нужна и коя услуга е комплексна. Вторият по-ключов проблем е, че държавата е в конфликт на интереси - тя е най-крупният акционер в болници - университетски, многопрофилни, ведомствени, участва в собствеността на повечето областни клиники и освен това субсидира част от общинските болници. От общо 365 болници, с които работи здравната каса, 100 са частни, а останалите са на държавата и общините.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"Бизнесът осиновява гимназии", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Бизнесът започва да "осиновява" гимназии и паралелки, за да подготви кадрите, които са му нужни. Това стана ясно по време на дискусията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България", чиято цел е за науката да се заговори като за инвестиция и да откроим най-великите постижения на българския ум. Много от големите родни компании вече имат и съвместни колективи с екипи на БАН или университетите, за да разработват иновации, готови за внедряване в практиката.
На форума присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, двамата заместник-министри на образованието проф. Николай Денков и проф. Костадин Костадинов, представители на бизнеса, ректори, учители и ученици. Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова подчерта, че кампанията "Научните чудеса на България" е кампания за бъдещето, а най-голямото чудо са несломимият български дух и талантливите ни млади хора. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров пък посочи, че науката е двигателят, който може да изведе обществото ни "в орбитата, която заслужава".
Прочети още от в. "Стандарт"
„Христо Ковачки поиска жп лиценз за трети път", пише в. "Капитал Daily"
Активният в мините и енергетиката Христо Ковачки отново, за трети път, е поискал лиценз за железопътен превоз на товари. Това стана ясно по време на заседание на парламентарната комисия по транспорт и съобщения в сряда. В момента документите му са в процедура по разглеждане и не е ясно какъв ще е изходът, казаха представителите на транспортното министерство пред депутатите. "Във всеки случай не е вярно, че вече има решение по темата и то е положително", бяха категорични експертите от ведомството.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"Цената на парното замръзва", четем във в. "Монитор"
Парното няма да поскъпне драстично, както поискаха топлофикациите в страната. Това стана ясно по време на изслушването на претенциите на топлофикационните дружества на открито заседание на КЕВР вчера.
Дружествата предложиха поскъпване на топлинната енергия от 15 до 43%. Топлофикация София иска увеличение на цената със 17%, ЕВН Топлофикация-Пловдив - със 32%, Враца - с 46%. Работната група на КЕВР обаче предложи намаление на разходите и на цените. Те не предложиха промяна в своите ценови претенции.
Дружествата вкупом възразиха, че регулаторът им орязал „брутално" цените, намалил поисканите от тях разходи за ремонти, норма на възвращаемост, амортизации, заплати, не включил цената за парниковите емисии, които ще купуват и поискаха да поправи сметките си. От ЕВН повториха старото си искане да им се признаят разходите за енергийна ефективност. Всички недоволстват, че не им признават посочените от тях разходи за балансиране.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Закъсалите банки под особен надзор вече най-много един месец", пише в. „24 часа"
Закъсали банки да престояват под специален надзор 1 месец вместо сегашните 6 месеца. Специален фонд за преструктуриране на банки ще им помага, за да не се стигне до фалит.
Това предвижда проект на закон за преструктуриране на банки, който кабинетът одобри.
Трезорите ще пълнят фонда с вноски, като целта е до 10 години натрупаните в него пари да покриват 2% от размера на гарантираните влогове в цялата банкова система. Размерът на вноските ще е различен за всяка банка в зависимост от рисковия ѝ профил и от дела на нейните задължения в общите дългове на системата, като от тях вече задължително ще се изваждат гарантираните депозити.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
"Кралят - слънце на ФИФА", пише в. "Стандарт"
Сеп Блатер имаше феноменалната способност да излиза сух и от най-тежката криза във ФИФА. Сега обаче обстоятелствата го принудиха да изпусне жезъла на властта. Що за човек е Йозеф Блатер - сатана или месия?
Блатер е роден през 1936 г. в семейство на автомонтьор в селището Visp в кантона Вализ. След завършване на средното си образование следва икономика в Лозана. Започва като пиар в туристическо бюро във Вализ, а по-късно завежда отдел за връзки с обществеността на производителя на часовници Лонжин. Някога Йозеф Блатер е играл и футбол. През 1960-те години той е централен нападател на FC Visp във висшата аматьорска лига на Швейцария. Бил е и треньор на родния си клуб, но тогава едва ли някой е предполагал, че един ден ще стане най-влиятелният футболен функционер в света.
На 39 г. започва шеметната му кариера. Тогавашният президент на ФИФА Жоао Хавеланж назначава Блатер в Световната футболна организация. Един от големите покровители на Сеп е бившият шеф на концерна за спортни артикули Адидас - Хорст Даслер, който му предоставя дори собствен офис в Елзас. Твърди се, че германският индустриалец е дърпал конците във ФИФА и по-късно, когато Блатер се издига до генерален секретар на организацията през 1981 г.
Прочети още от в. "Стандарт"