След края на днешното заседание Европейската централна банка обяви, че запазва без промяна основната репо лихва в рекордно дъно от 0,25%, въпреки някои спекулативни очаквания за понижение на лихвата до 0,15% или дори до 0,1% на фона на новото понижение на инфлацията в еврозоната в началото на годината до 4-годишно дъно от едва 0,7%, съобщава bnr.bg.

ЕЦБ остави без промяна депозитната лихва в нулевото ниво (0,00%), въпреки че някои анализатори и икономисти виждаха, макар и малка вероятност, за възвеждане на "отрицателна" лихва по депозитите. Това е лихвата, която получават търговските банки за държаните от тях средства в Централната банка.

ЕЦБ запази без промяна и пределната заемна (кредитна) лихва от 0,75%. За последното банката понижи тази лихва с 25 базисни пункта на своето заседание в началото на месец ноември.
За последно банката изненадващо понижи основната лихва с 25 базисни пункта до 0,25% на заседанието в началото на месец ноември 2013-а година, като това представлява рекордно дъно на основната лихва на ЕЦБ от старта на еврозоната през 1999-а година.

Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което Централната банка кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната.

Сега вниманието се насочва към пресконференцията на шефа на ЕЦБ Марио Драги, на която той вероятно ще потвърди т.нар. "бъдещи насоки" на политиката на Централната банка и отново ще подчертае, че Банката обещава да запази лихвата в текущото или по-ниско ниво за "продължителен период от време".

Внимателно ще се следи и дали Драги няма да сигнализира, че ЕЦБ може в скоро време да предприеме мерки в посока на по-нататъшно разхлабване на паричната политика - било то чрез прекратяване на т.нар. "стерилизирана" интервенция по нейната програма за покупки на държавни облигации (известна като SMP), било то чрез стартиране на нови операции по средносрочно рефинансиране на банките (известни като LTRO операции).

В последно време ЕЦБ беше подложена на натиск да предприеме някакви мерки, за да овладее негативния процес на "дезинфлация" (слаба инфлация) в еврозоната, който дори рискува да прерасне в дефлация. Слабите данни за растежа на паричната маса и спадът на банковото кредитиране за частния сектор до двайсетгодишни дъна пък повишиха съмненията относно способността на еврозоната да се измъкне трайно от тежката дългова криза. От друга страна, изненадващият спад на продажбите на дребно в еврозоната с 1,6% през декември предполагат, че европейските потребители продължават да не проявяват желание за повече разходи (за по-голямо потребление), въпреки системното подобрение на индексите на потребителско доверие в региона.