Валутите вчера подскочиха, докато трейдърите опитваха да отгатнат какво ще се случи с лихвата по време на днешното заседание на Комисията за операции на отворения пазар към ФЕД в САЩ. За британския паунд среща с подобна важност има през следващата седмица, когато заседава Комисията по монетарна политика на Bank of England.

Спекулира се, че както идната седмица британската банка, така и днес Федералният резерв ще остави лихвите без промяна, посочва коментаторът на The Independent.

Но независимо от решението за лихвените нива, голямата картина на валутните пазари остава без изменения, каквато си е била от доста време насам: свободно падане на долара и силно поскъпване на валутите на другите развити пазари. Изравняванията до известна степен се дължат на естествена реакция спрямо проблемите на икономиката на САЩ с нейния двуцифрен бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка и намаляващ темп на икономически ръст.

Но има едно измерение на всичко това, което е много неприятно за европейците, чиито валути продължават да поскъпват спрямо долара. Голям брой валути на практика остават привъразни към долара и така се появява значително смущение в обикновено корективните механизми при определяне на цената от свободната пазарна система.

Най-важните от тях са китайският ренминби и в по-малка степен валутите на богатите на петрол страни от Персийския залив. Съвсем доскоро привързването на валутите почти нямаше значиение. Китайската икономика бе твърде малка, за да е от значение, а фактът, че петролът се оценява с долари нарави естествено за държавите от Персийския залив да имат валути, които отразяват поведението на долара.

Ситуацията днес е съвършено различна. Китай сега е една от най-големите икономики на света и до 20 години ще затъмни дори САЩ. Високите цени на петрола междувременно значително повишика капиталовите потоци, идващи от Близкия Изток. Тези страни са най-големите търговски партньори на Америка, но няма ефективен механизъм за изравняване на валутите за справяне с дисбалансите, възникнали между тях.

В резултат онези валути, които се подчиняват на законите на свободния пазар, са наказани непропорционално с извънредно поскъпване. Да го кажем по друг начин, европейците са тези, които са заставени да платят цената на огромния търговски дефицит на САЩ с Китай. За да направи нещата още по-лоши, Китай дори не стои на масите на високите срещи на международните организации, които са компетентни да разглеждат такива проблеми - G7 и IMF. Това дава на Китай възможност да увърта. А дебатите и заявленията на големите институции стават все по-малко релевантни.

Глобалната валутна система стана нещо повече от бъркотия едва след съглашението от Бретън Уудс  за фиксирани разменни курсове. В края на 60те споразумението престана да работи. Хърб Стайн, икономически съветник на президента Никсън, веднъж отбеляза, че ако нещо не може да продължава вечно, то ще спре. Но както винаги, и за сегаашните двустранни системи въпросът е: кога?

Дори и в самия Китай натискът за по-бърз темп на поскъпване срещу зелената валута се усилва. В Китай лихвените нива се покачват, докато в САЩ те спадат, така че запазването на сегашния разменен курс става все по-трудно. Ако стане така, китайските власти ще се сбълскат с големи портфейлни загуби в доларовите активи, които те са закупили, защитавайки търговския си излишък със САЩ. Китай иска да се движи със собствена скорост, нежно изпускайки сегашното налягане. Опасността за световната икономика идва от по-експлозивни решения.