Едно единствено дърво от Ламоко в дъждовните гори на Конго струва € 5800. Чуждестранна фирма се е изхитрила и го е получила малко по-евтино: за няколко пакета захар и сол тя е изтъргувала от селския старейшина хиляди хектари гора, пише Spiegel, позовавайки се на британския Guardian.

Споразумението е било постигнато с няколко часа преговори. Без да ползва каквато и да е  правна консултация, селският старейшина преотстъпил правата на своята община върху гората за срок от 25 години.

В замяна дърводобивната компания е обещала да построи в Ламоко и други места в околността три прости селски училища и аптеки. Освен това фирмата обещала на старейшината 20 чувала захар, 200 чувала сол и няколко мачете. Всичко на всичко подаръците са стрували на предприемачите €14 600. За тази сума предприятието е получило хиляди хектари гора, част от която обрасла с редки екзотични растения.

Сделката е била част от рамкова програма „Социална отговорност", насърчавана от Световната банка. Все пак селяните са се опомнили колко евтино е била продадена гората им и започнали да недоволстват. Те се оплакали в местната община и дори в правителството. Според местните, преговорите са се водили по „арогантен" начин, на практика хората са били принудени да подпишат споразумението. Изискването на селяните е компанията да се изтегли обратно.

Но от февруари 2005 насам предприятието за дърводобив вече си е направило сечища навътре в гората. Започнало е поваляне на дървета и транспортиране на дървесина. От обещаните училища и аптеки селяните още не са видели нищо. Един местен жител казва: помолихме ги поне да ни дадат дървесина за нашите домове, но те ни отказаха.

Договорът в Ламоко е просто един от многото, които са сключили европейските фирми със старейшините в Конго. Според Greenpeace споразумението в Ламоко е дори „меко". В други договори е предвидено заплащане на лицензи за дърводобив за малко захар, сол и сечива на стойност не повече от 100 долара.

Служителите на Greenpeace са събирали сведения за всичко това в течение на две години и подготвили документ, който сега се представя. Основният извод: индустриалният дърводобив, подкрепян от Световната банка, е излязъл извън контрол. „Младите трябва да установят, че старите не са взели под внимание дългосрочните интереси на техните общини", се казва в съобщението.

„Ако ни махнат дърветата, вече няма да имаме нищо. Ще бъдем осъдени на вечна бедност. Гората бе единствената ни надежда" - този местен жител, който е казал това, е пожелал анонимност - страхувал се е от местните общини, подкупвани старателно от дърводобивните фирми.

„Фирмите са задължени да си търсят работници от местните жители. Но те винаги си водят свои хора" - казва друг. На местните дават само нискоквалифицираните работи и им дават заплати от 75 цента на ден.

По преценка на специалисти, в Конго сега работят 20 дърводобивни чуждестранни компании. Последните битки за лицензи бяха водени от китайски фирми. За да предотврати най-лошите последствия, Световната банка през 2002 въведе мораториум.

Към него се придържат, поне на хартия, най-големите дърводобивни фирми като Danzer, Trans-M, TB, NST, Olan и Sicobois. Обаче дали договорите винаги се спазват - това е друг въпрос. Повечето предприятия печелят от това, че Световната банка не се грижи за осъществяването на мораториума в Демократична република Конго.

Съдбата на дъждовната гора в Конго сега зависи от Световната банка. Задължени са и индустриалните държави: те изцяло трябва да отхвърлят практиката на индустриалния дърводобив там, да помогнат за справедливо използване на замята в Конго и да настоят правителството да се бори с корупцията.