"Гърция може да поиска 1 млрд. долара военни репарации от България" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Гърция може да поиска военни репарации от България в размер на около 1 млрд. долара, писа в. "Вима", като се позовава на историческо изследване и доклад, изготвен от урбаниста Константинос Доксиадис (1913-1975). Той изчислява вредите, нанесени от Германия, България и Италия на Гърция по време на окупацията й през Втората световна война на обща стойност 17.8 млрд. предвоенни долара, което през 1938 г. се равнява на гръцкото БВП за 33 години, или на бюджета на Гърция за 130 години. Според Доксиадис, който е бил правителствен координатор за данните за претърпените щети, предоставени от всички гръцки министерства, Германия дължи на Гърция 10.8 млрд. долара, Италия - 6 млрд. долара, и България - около 1 млрд. долара, предаде GRReporter.
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Вдигат заплатите с 5,5%", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Заплатите през 2014 г. ще бъдат повишени с около 5,5%. За настоящата година очакванията са заплатите да се вдигнат с около 7%. Това е записано в прогнозите на Министерството на финансите, които съпътстват подготвения проект на бюджет за 2014 г. Повишаването на доходите и намаляването на безработицата ще бъдат сред основните двигатели на икономиката на страната.
В резултат на подобряването на икономическата среда вътрешното търсене през 2014 г. ще започне да се възстановява и се очаква да нарасне с 1,9%, гласят мотивите към бюджета. Подобряването на перспективите пред икономиката на Европа ще доведе до ускоряване на ръста на износа до 7,2%. Повишеното потребление и инвестициите в страната пък ще доведат до ръст на вноса от 7,1%. В резултат ръстът на БВП за 2014 г. се очаква да бъде 1,8%. В периода 2015-2016 г. се очаква ускоряване на икономическия растеж до 2,9% и 3,4%, като основен принос за това ще има вътрешното търсене, прогнозират от Министерството на финансите.
Прочети още от в. "Стандарт"
"България била "най-зелена" в ЕС" е заглавиe от в. "Труд"
България се оказа една от най-зелените държави в рамките на Европейския съюз. Това показва ново изследване на Евростат. Едва 2 процента от територията на страната е заета от сгради, паркинги, пътища и жп линии. Със същия нисък процент на застроените площи са само още пет държави от общността: Естония, Латвия, Румъния, Финландия и Швеция. Средно 5 процента от територията на ЕС е заета от сгради и инфраструктура, показва изследването на базираното в Люксембург статистическо бюро.
Има обаче държави от общността, в които този процент е много по-висок. Например цели 12 процента от територията на Люксембург и на Холандия е заета от постройки. В Белгия процентът е 13 на сто. Абсолютен шампион по презастрояване в рамките на ЕС обаче е Малта. На рицарския остров върху една трета от територията са изградени пътища и сгради.
Прочети още от в. "Труд"
„Балканите вземат 1/3 от газа на "Южен поток"", пише в. „24 часа"
Една трета, или около 20 млрд. кубически метра газ, ще получават България, Турция, Македония и Гърция от газопровода "Южен поток" след 2017 г. Това стана ясно по време на конференция в Любляна, посветена на развитието на газопровода.
В момента четирите страни получават същите количества, но по старата тръба, която доставя газ от Русия през Украйна, Молдова, Румъния и България.
"Търсенето на газ в Европа тепърва ще расте и не толкова заради развитието на индустриите, колкото заради намаляването на източниците на синьо гориво в света", обясни Александър Сиромятин, зам.-директор на департамента за международни проекти в "Газпром". Той увери, че новата тръба ще има капацитет при нужда да увеличи доставките за Балканите.
Прочети още от в. „24 часа"
"Кукловоди в сянка дирижират студентите" четем на първа страница във в. "Монитор"
Кукловоди в сянка дърпат конците на студентите, окупирали Ректората на СУ „Св. Климент Охридски". Достъп до двора на университета вчера имаха само хора, които показваха заверени семестриално студентски книжки и журналистически карти. Въпреки това в сградата свободно се намъкнаха и представители на Протестната мрежа, ДСБ, Реформаторския блок, „Отворено общество" и групата „Типинг пойнт", които безпрепятствено преодоляха импровизираното КПП. Журналистите от телевизия „Алфа" обаче бяха изгонени брутално заради обвързаността им с партия „Атака", както и журналисти от вестник „Дума".
Младежите в двора на Ректората бяха напътствани от блогърите Жустин Томс и Асен Генов, които са част от Протестна мрежа, както и от проф. Цачо Бояджиев и проф. Калин Янакиев, които пък са симпатизанти на ДСБ от години. Сред окупаторите бяха и пиарката на Миглена Кунева - Ралица Ковачева, икономистът Георги Ганев, евродепутатът Светослав Малинов, политологът Иво Маев, Иван Стамболов от „България на Гражданите", проф. Тодор Танев от Гражданския съвет на Реформаторския блок, журналистът Иван Бедров и пиарката на служебния премиер Марин Райков - Ивет Добромирова. Около тях често се навъртаха студенти, които обменяха мисли и изслушваха техните напътствия. След това младежите се пръскаха из тълпата и подканяха колегите си да викат „оставка", „червени боклуци" и всички реплики и лозунги, станали част от уличните протести.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Продава се място на млечния пазар", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Млекопреработвателното предприятие "Дядо Либен" в Копривщица се продава на търг от Пощенска банка (Юробанк България) заради просрочени задължения. От публикуваната обява става ясно, че началната цена за сградите и машините е 5.08 млн. лв. без ДДС, а офертите могат да се подават в централата на банката до 7 ноември. Предприятието, което произвеждаше сирене, кашкавал и кисело мляко в по-високия ценови клас, не работи от пролетта. Документи от Търговския регистър показват, че мандрата е силно задлъжняла, не е плащала вноски по кредити в последните месеци. Според регистъра банката търси вземане от 2.5 млн. евро, в което влизат главница, лихви и разноски по кредитите.
Михаил Тачев и синът му Наско започват бизнеса си с дистрибуция на продукти на "Млечен път" - Нова Загора, през 1994 г. Десет години по-късно случайността ги отвежда в Копривщица, където те купуват мандра "Дядо Либен" и решават да произвеждат под собствена търговска марка. Започват с начален капитал от 5 хил. лева, множество заеми от банки и с производство на малък асортимент от сирене, кашкавал и извара. В края на 2009 г. разработват търговската марка Frezco. Животът на марката продължава до пролетта на тази година, когато тя просто изчезва от пазара.
Прочети още от в " Капитал Daily"
„Социалните помощи не трябва да растат, преди да се направи реформа", пише в. "Сега"
- Министър Адемов, тази година бюджетът за социални плащания се оказа недостатъчен, за хората с увреждания разчетите бяха до септември. Има ли опасност и догодина той да не стигне?
- За първи път от 23 години през 2014 г. бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е най-високият в държавата, по-голям от този на МВР и МО. Ние получаваме 95 млн. лв. повече спрямо бюджета си по закон през т.г. и той минава 1 млрд. лв. С бюджета на ДОО повече от 1/3 от разходите на държавата са предвидени за социално подпомагане и грижи. Би трябвало да се радвам, но няма да го направя, защото съм убеден, че парите на данъкоплатците трябва да се харчат ефективно, да попадат при тези, които не могат да се справят сами, или да се подкрепят предприемчивите българи. Това сега не е сигурно, че се прави.
Прочети още от в. "Сега"
"Общините недоволни от орязани бюджети" пише в. „Труд"
Общините догодина ще работят с орязани бюджети, алармира "Труд" Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините. Въпреки че на хартия за местните власти в бюджет 2014 се дават с 81,5 млн. лв. повече от м.г. и сумата е станала 2,38 млрд. лв., парите всъщност са по-малко.
Причината е заложеният буфер от 5% за бюджетите на министерства и общини. На практика това означава, че кметствата ще получат наведнъж 95% от държавния трансфер, а останалите 5% ще им се платят през декември, и то само при условие че бюджетният дефицит не е излязъл повече от 1,8%, както е заложен.
Прочети още от в. „Труд"
„Deutsche Bank и Raiffeisen Bank ще са посредници за външния заем", пише в. "Капитал Daily"
Вече са избрани банките - посредници за заема, който правителството мисли да изтегли до края на годината в размер на 360 млн. евро. Те ще работят в консорциум. Това стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов в интервю за "Стандарт". Според информация на "Капитал Daily" от пазара това са Deutsche Bank и Raiffeisen Bank International.
С актуализацията на бюджета за тази година правителството получи възможност да изтегли допълнително до 1 млрд. лв. дълг, за да финансира бюджетния дефицит. Една част от средствата ще бъдат набрани с емисии държавни ценни книжа на вътрешния пазар до края на годината. За другата (700 млн. лв.) управляващите избраха външен заем, познат като Schuldschein (виж карето). Той се предлага основно от германски банки, затова и логично сега изборът на посредници е попаднал върху базирани в Германия и Австрия финансови институции.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"БГ нивите с 80% по-евтини от европейските", четем във в. "Монитор"
Нивите у нас са до 80% по-евтини от европейските. Средната им цена, която през 2012 г. е достигнала 435 лева за декар, е между 20 и 25 на сто от пазарната стойност на земите в европейските страни, където има пазар на земеделски площи. Това съобщи вчера председателят на земеделската комисия в парламента проф. Светла Бъчварова за „Монитор". В много от държавите на стария континент земя изобщо не се купува заради високата й цена и тя се ползва предимно под наем. Такава е ситуацията във Франция, в Германия и Холандия, където ниви не се продават заради изключително високата цена.
През тази година може да има застой в цените на земеделските земи, защото зърнените култури са с 30-40 на сто по-евтини на международните пазари. „Всеки, който купува земя, се съобразява с тази ситуация, но общата тенденция категорично ще бъде за движение нагоре. В някои райони на страната е достигнат таванът на цените на земеделски земи. На определен етап и на фермерите у нас ще им по-изгодно да вземат земи под аренда, отколкото да я придобиват, защото няма да имат свободни средства да я купуват. За последните 12 години пазарните цени на обработваемите земеделски площи са се увеличили почти три пъти. В първата година от XXI век средната цена за страната е била 137 лв./дка, докато през миналата година е достигнала 435 лв./дка.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Пазарът на жилища се раздвижва с пари от депозитите", пише в. „24 часа"
Раздвижване на пазара на жилищни имоти се забелязва в последните месеци, отчитат брокерите. Купуват се всички типове апартаменти, основно в София и някои от по-големите градове на страната.
Положителната тенденция се наблюдава от около 1 г. и се засилва през последните 6 месеца, отчита Страхил Иванов, генерален мениджър на "Явлена". (Какво казва още той - виж долу.) Основният начин за финансиране на сделките са собствени средства, натрупани в последните години в банките, допълни Иванов.
Изчисленията на "Явлена" на база данните на Агенцията по вписванията показват, че броят на сделките през третото тримесечие на 2013 г. се е повишил с 9% спрямо същия период на 2012 г. А броят на ипотеките се е увеличил само с 1,72%. Т.е. те не следват ръста на пазара.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
"Искат заведения без цигарен дим", пише в. "Стандарт"
Туристите от Европа искат заведения без цигарен дим. Ако се върне либералният режим за пушене, това няма да е добре за туризма, убедени са родните туроператори. Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти се обяви против предложената отмяна на режима, който забранява тютюнопушенето в заведенията за хранене и развлечение. Според председателя на браншовата организация Байко Байков българският туризъм се нуждае от пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места, в това число хотели, ресторанти и нощни заведения. Голяма част от чуждите туристи, които посещават България, категорично не възприемат идеята в заведенията за хранене и развлечения да се пуши, смятат от АБТТА. Европейските туристи желаят да почиват в чиста среда и това е тенденцията в развитието на международните туристически потоци.
Прочети още от в. "Стандарт"