„ГЕРБ прилага царски номера за изборите", съобщава от първата си страница „Сега"
Партията на Бойко Борисов ще приложи изпитана тактика за печелене на подкрепа в малки населени места точно преди изборите. Въпреки че десетки важни общински проекти за канализация и водоснабдяване бяха спрени заради липса на пари и наполовина изградената инфраструктура се руши, екоминистерството щедро е отпуснало 1 250 000 лв. на определени общини, участвали в конкурс на тема "Обичам природата - и аз участвам".

От публикуваните данни става ясно, че основно са се класирали селища, където кметовете са от ГЕРБ или партията на Бойко Борисов има сериозен шанс да спечели.

Подобна схема за екопътеки и чешмички бе приложена сравнително успешно от правителството на НДСВ преди изборите през 2005 г.

Първоначално хората на Нона Караджова бяха заделили за целта на конкурса от бюджета на ПУДООС (държавния екофонд) 750 000 лв., но после Управителният съвет завиши сумата на 1 250 000 лв., тъй като постъпили много проекти на общини. Удължени бяха и сроковете за оценка и изпълнение на проектите. Вместо до 16 март оценките бяха направени до 10 април, а вместо да се завършат на 30 август, това ще стане до 31 октомври. Срокът съвпада с предложените дати за изборите.

Към първоначално одобрените 73 проекта на общини комисията е добавила още 47. В отделен списък са получилите благословия проекти на училища, детски градини и НПО. Те ще получат до 10 000 лв. за проектите си.
Още от статията на „Сега"

„Агенти на ДС ще управляват горите", разкрива от първата си страница „Сега"
Трима от шестимата назначени вчера директори на новите държавни горски предприятия са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, а друг от тях е бил проверяван от полицията за злоупотреби.

На тези хора е поверено ръководството на дружествата, които ще поемат цялата стопанска дейност в горите. Правителството ще им прехвърли за управление активи за над 83 млн. лв., а приходите на стопанствата само за миналата година надхвърлят 100 млн. лв.

От министерството на земеделието казаха пред "Дневник" само, че назначенията са станали след конкурс, и не коментираха миналото на новите шефове. Комисията по досиетата е огласила още през 2008 г., че Юри Миков, Иван Недков и Пейчо Върбанов (с псевдоним Гора) са били сътрудничили на ДС. Новият шеф на фирмата, която ще управлява горите в Югозападна България - Александър Йолев, пък е бил шеф на общинската фирма "Озеленяване" по времето на кмета Стефан Софиянски.

Той е бил уволнен и срещу него е подаден сигнал за злоупотреби. Не е имало изискване кандидатите за директори да са с чисто агентурно минало, а подборът е бил само по документи, показва обявлението за конкурса.
Още от статията на „Дневник"

„Нова вноска за пенсия", четем от първата страница на „Стандарт"
Нова вноска за пенсия може да удари българина по джоба. С нея държавата иска да захрани фонд "Достойни старини", от който ще се покрива издръжката на възрастни и болни хора. Това предлага шефката на НОИ Христина Митрева. Всички работещи ще плащат малка месечна вноска - около 1%, за фонда, обясни Митрева в интервю за "Стандарт". Тя уточни, че осигурителният риск "Достойни старини" съществува в много европейски страни. С натрупаните пари може да се изградят санаториуми, в които болните стари хора да получават адекватни грижи. Според Митрева първо трябва да се повишат заплатите, после пенсиите. "Ако искаме да затягаме условията за пенсиониране, трябва да осигурим на хората повече работа, по-добри доходи и грижи за възрастните. В противен случай от системата излизат не просто пенсионери, а пълни инвалиди, които после разчитат изцяло на здравната система и на обществото", категорична е Митрева.
Още от интервюто на Христина Митрева за „Стандрат"

"Работим 124 дни за хазната, първи сме сред най-почиващите нации в света", обобщава от първата си страница „Класа"
Тази година българинът ще работи 124 дни за хазната - или до днес, 4 май, изчислиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Датата показва кога всички би трябвало да сме изработили достатъчно, за да попълним държавната хазна за цяла година. Експертите я наричат Ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day. България обаче отнесе титлата и по най-много почивни дни в света според репортаж на „Икономист". Официалните почивни дни у нас за 2011 г. са 13, по този показател ни води единствено Япония - с 16. За сравнение, Англия е с едва 8 (плюс тази година един за кралската сватба).

Годишните отпуски на служителите у нас са 20 дни, при средно за Европа 25-30. В САЩ средно годишната отпуска е само 15 дни, а китайците почиват най-малко - падат им се едва по 5 дни годишна отпуска или 10 за хората със стаж повече от 10 години. Като се сметнат и официалните им празници - стават общо 21 дни. Французите по този показател са първи - с отпуски и официални празници релаксират по 40 дни, българите са втори - с 33 дни. Голямото предимство у нас обаче се оказва огромният брой болнични, които ползват служителите. По този показател сме абсолютни лидери с 22 дни, при едва 8 във Франция, 10 - в САЩ, 7 в Германия и 6 във Великобритания. В Япония и Китай работниците нямат практиката да получават платени дни по болест, а могат да ползват от квотата за официални празници или от отпуската си.

Като се тегли чертата, се оказва, че в България почиваме 55 дни в годината, след нас са французите - с 48, и Великобритания с 42. Китайците си отдъхват едва 21 дни в годината. Оказва се, че по-бедните нации почиват повече, а по-богатите - по-малко, или както коментира „Икономист" - „ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат".
Още от статията на „Класа"

"Забраняват на енергото да реже тока за много високи сметки", съобщава от първата си страница „Монитор"
Енергото, топлофикациите и ВиК дружествата няма да могат да спират тока или да врътват кранчето на своите клиенти, ако последните получат необичайно висока за тях сметка и не я платят. Нещо повече, абонатите няма да са длъжни да я плащат, докато съответният монополист не направи проверка каква е причината за такава висока консумация. Освен това дружествата ще трябва сами да се сезират за такива фактури и да назначават ревизията им. Сега монополистите карат клиентите първо да си платят сметката, след което, ако последните се жалват, че е висока, те започват проверка. Тя често се проточва повече от година, особено ако е свързана с тестване на уреди като електромер, водомер и др.

Въпросната забрана към монополистите е едно от десетината предложения, които вчера бяха обсъдени между гражданското Движение за национално единство и спасение (ДНЕС) и депутатите от икономическата и енергийната комисия в парламента.

След срещата зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов коментира, че има политическа воля, за да бъде направена тази промяна в сега действащите правила. От страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) също е получено съгласие. Според Николов промяната може да стане факт през есента на тази година. За целта трябва да бъде направена поправка в Закона за енергетиката, която да позволява на енергийния регулатор да променя по своя инициатива общите условия, по които монополистите предоставят услугите си на клиентите. След което ДКЕВР ще може да промени общите условия, така че потребителите да бъдат по-защитени, обясниха от регулатора.
Още от статията на „Монитор"

„Лихвите по кредитите ще спрат да падат", прогнозира „Сега"
Лихвите по депозитите в левове и евро ще се понижат до юни, а спадът в цената на кредита ще спре. Това е преобладаващото мнение сред финансовите посредници, сочи анализ на финансовото министерство. Над 50% от анкетираните са на мнение, че левовите и евровите влогове ще продължат да носят все по-ниска доходност през второто тримесечие на т. г. В същото време се очаква процентите по спестяванията в щатски долари да останат непроменени.

Спадът на лихвените проценти по кредитите в левове и евро, който се наблюдаваше през последните месеци, ще спре през второто тримесечие, категорични са финансистите. Обратът започна да се забелязва още през март. Лихвите по левовите заеми на фирмите са скочили доста сериозно през март - от 7.69% на 8.42%, сочат най-новите данни на Българската народна банка.
Още от статията на „Сега"

 

„Държавните компании с по-добри резултати през 2010 г.", обобщава „Дневник"
Държавните компании отчитат значително по-успешна 2010 г., като губещите транспортни дружества свиват загубите си, а енергийните предприятия увеличават силно печалбите си спрямо година по-рано. В същото време те показват и увеличение на приходите си, което продължава и през първото тримесечие на 2011 г. Това показват финансовите им резултати към края на 2010 г. и за първото тримесечие на 2011 г., чиито отчети публикува Министерството на финансите.

По-силният финансов резултат на най-големите държавни компании означава и съществено по-голям дивидент за държавата, която за разлика от миналата година, когато прибра 50% от положителния резултат на компаниите, през 2011 г. ще иска те да й разпределят 80% от печалбите си. Подобно разпределение беше гласувано от правителството в края на декември при приемането на постановление за изпълнението на бюджет 2011 г.

Така, ако най-големите държавни предприятия в транспортния и енергийния сектор имат общо печалба от малко над 400 млн. лв. миналата година, държавата ще си прибере близо 320 млн. лв.
Силните резултати на енергийните дружества
Енергетиката като цяло остава златната кокошка сред държавните предприятия. По-високите цени на тока от миналата година и повечето износ при някои от тях се отразяват благоприятно върху сектора. Освен това болшинството от компаниите под шапката на икономическото министерство свиват силно разходите си за външни услуги.

Най-силен ръст на печалбата за 2010 г. бележи Националната електрическа компания (НЕК). Само за една година нетният й резултат е 12 пъти по-висок от този през 2009 г. и достига 102.5 млн. лв. Причина за това е увеличението на приходите от продажба на електрическа енергия, които са с 10% повече и възлизат на 3 млрд. лв.
Още от статията на „Дневник"

„Разпродават бизнеса си и трупат милиони", разкрива „Стандарт"
Богаташите разпродават бизнеса си в България и трупат милионите си в брой. Това е изводът от обработените досега данъчни декларации. В топ 30 на най-големите данъкоплатци всички са обявили годишни доходи над 6 млн. лв. за 2010 г. През пролетта на миналата година само 28 заможни българи бяха обявили доходи над 1 млн. лв. от предходната 2009 г. Високите доходи, обявени в данъчните декларации, обикновено не са от работна заплата, а от покупко-продажба на акции и дялове от фирми, предоставянето на финансови, консултантски и адвокатски услуги. В много от случаите милионерите са принудени от кризата да разпродават бизнеса и имотите си и в резултат обявяват големи лични доходи. Но за да се изчислят дължимите от тях данъци, първо трябва да се приспаднат разходите, които са направили за покупката на тези имоти и дялове от фирми. От статистическите данни не става ясно дали получените милиони от разпродажбата на бизнеса се изнасят от страната, или пък се търси друга сфера в България, където отново да бъдат инвестирани.

В понеделник изтече срокът за подаване на годишните данъчни декларации за доходите от 2010 г. Формуляри трябваше да подадат всички, които са имали доходи извън работната си заплата.
Още от статията на „Стандарт"

„Две хиляди лева на семейство са нужни за нормален живот", съобщава „Класа"
Домакинство от четирима членове - двама възрастни и две деца, трябва да разполага с 2112 лева, за да си плаща сметките, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти.

Това показват данните на Института за социални изследвания на КНСБ за издръжката на живот през месец март, които бяха оповестени вчера.

С нови 3,3% нараснаха необходимите средства за нормално съществуване в страната през първото тримесечие на 2011 година след регистрирания ръст в края на миналата година от 6,4%.

Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 8,0% спрямо същия период на миналата година, а в стойностно изражение за едногодишен период увеличението е със 156 лева за 4-членно домакинство. Основните фактори, които повлияха върху нарастването на издръжката на живота през март 2011 година, са акцизите върху горивата и цигарите, поскъпването на храните в световен мащаб, което се отрази у нас, както и увеличението на питейната вода и услугите.

От началото на годината се наблюдава непрекъснато покачване на цените на основни хранителни стоки, е записано в изследването. Поскъпването при основните храни, напитки и тютюневи изделия за първото тримесечие е 5,6%. В годишен план ръстът е от 11,5%, който е своеобразен рекорд и излиза извън обичайните параметри през последните три години.

При нехранителните стоки и услуги средното поскъпване за тримесечието е с 1,2%, а на годишна база - с 4,8%. В групата "Транспорт и съобщения" се отчита ръст от 2,3%, но той основно се формира от ръста на транспорта с 2,6%, а на годишна база с 8,3%. "Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали" бележат нов ценови скок от средно 3,6% за тримесечието, като само при бензина е с 5,8%, а при дизеловото гориво с 6,9%.
Още от статията на „Класа"

 

„Бизнесът развързва КЕСИЯТА за бонуси", информира „Монитор"
Все повече фирми развързват кесията за различни бонуси към заплатата на своите служители. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал нейните членове например дават под формата на различни парични добавки и поощрения поне още 5% отгоре от общите си разходи за заплати. Екстри над трудовите договори получават към 15% от всички заети във фирмите на организацията. Само че парите, харчени за бонуси, и различни социални придобивки си остават фирмена тайна и не може да се направи точна справка. Това, което добре са знаели някои фабриканти още преди 1944 г., сегашните работодатели тепърва научават: всяка грижа за персонала се връща двойно и тройно като печалба, коментира Камен Колев от Българска стопанска камара. В момента у нас най-много грижи за хората си полагат предимно големите мултинационални компании. Според изследване на агенция „Алфа Рисърч" 72% от чуждите и 79% от големите компании в страната отделят различни суми за тази цел.

Според Веселин Илков, който ръководи отдел „Евроинтеграция" в трудовото министерство, социалната политика на световните гиганти като „Делойт", „Солвей Соди", „Астра Зенека", „Хюлет Пакард" и др., е чудесен пример за българските компании, който постепенно се разпространява и сред тях. Практиката ги убеждава, че парите, похарчени за хората, наистина вдигат личните им печалби.
Още от статията на „Монитор"