По време на посещението си в Берлин, румънският лидер Калин Таричану заявява, че въпреки трудните условия, поставени от ЕС за присъединяването на страната му, те не означават „второкласно членство" за Румъния. Германският канцлер Ангела Меркел настоява за мониторинг на Букурещ, предава днес Deutsche Welle.

Таричану, говорейки пред репортери след срещата си с Меркел в Берлин, твърди, че условията за членство на Румъния и България в ЕС на 01.1.2007 са идентични с тези, приложени към десетте нови членки при „големия взрив" на разширението през 2004 г.

Румъния и България не са поставени при по-тежки условия в изискванията за реформи в правосъдната система и международните дела: „Предпазните клаузи се прилагат и към старите членки. Така че сме при едни и същи условия. Не мислете, че Румъния, или дори България, са членове втори клас".

Условие за разширяването на ЕС с двете балкански държави са регулярните съобщения, които ще получава ръководството в Брюксел относно степента, в която Румъния България отговарят на правилата и изискванията на ЕС. Възможно е задействането на предпазни клаузи, според които спомагателните финансови фондове ще оттеглят помощта си, ако някоя от страните не успее да се справи със задълженията и поетите ангажименти. Освен това, ако стоките от Румъния и България не отговарят на европейските стандарти, ЕС може да спре вноса на стоки оттам.

Официалните лица в Брюксел посочват, че докато предпазните клаузи се отнасят за всички страни членки, те специално ще касаят България и Румъния.

Меркел предупреждава, че по време на ротационното председателство на Германия в ЕС след януари, нейното правителство може да поиска специални мерки за Румъния и България по отношение на правосъдната система и вътрешни дела.

Германския канцлер каза пред репортерите, че е помолила президента на Европейската Комисия Хосе Мануел Барозу да уведоми Берлин в края на декември за напредъка на двете страни в преодоляването на онова, която тя нарича „дефицит в правосъдната и вътрешната политика" .

„Това, което комисията ще ни съобщи, ще определи дали Германия ще вземе мерки или не". Меркел не уточнява какви са възможните мерки, които Берлин може да предприеме по отношение на Букурещ и София.

През миналата седмица долната камара на германския парламент (Бундестаг), гласува „за" присъединяването на България и Румъния към ЕС. Меркел е убедена, че Бундесрат, горната камара, ще стори същото през ноември. „Румъния е положила големи усилия да стане член на ЕС", казва тя.

Обаче в Румъния се надига вълна от евроскептицизъм, пише Deutsche Welle.

Таричану споделя, че е нужно старите членки на ЕС да се изпълнят с увереност, че Румъния и България отговарят на европейските стандарти.

На въпрос на журналисти за по-нататъшното разширяване на ЕС (Хърватска, Турция и Македония), Таричану счита, че след разширяването на Евросъюза до 27 члена е нужна известна почивка.

Но румънският лидер добавя, че тези държави се нуждаят от европейска перспектива, за да бъдат запазени стимулите за изграждане на силни демократични институции и свободни пазари.

„Хърватска, по мое мнение, може да се подготви много скоро за членство. Не така стои въпроса с другите страни."

Най-сложна е ситуацията с Турция, казва румънският лидер. Въпреки всичко той хвали прогреса на Анкара. „Ако те се почувстват отхвърлени, голяма е вероятността да видим Турция да се обръща към друг тип поведение, (обусловено от) географското й разположение" казва Таричану. „Така че трябва да бъдем много отворени, когато обмисляме бъдещото членство на Турция в ЕС".