Институциите на Европейския съюз

В гр. Маастрихт (Холандия) на 7 февруари 1992 г. министрите на външните работи и министрите на финансите на страните членки на Европейската общност подписват Договор за Европейски съюз. Договорът е в сила от 1 ноември 1993 година. Той е изменен с договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г., който е в сила от 1 май 1999 година. Договорът от Маастрихт (Договор за Европейски съюз) е кулминация на политическото обединение на държавите на Европейската общност, на икономическа интеграция и на другите интеграционни области. За първи път държавите поемат задължението за създаване на Европейски съюз чрез единна структура, включваща 3 стълба:

• интеграционните общности (Европейската общност за въглища и стомана, създадена през 1951 г. с Парижкия договор, ЕВРАТОМ и Европейската икономическа общност, наречена по-късно Европейска общност, създадени през 1957 г. с Римските договори; 
• обща политика в областта на външните отношения и сигурността ; 
• сътрудничество в областта на вътрешните работи и правосъдието.
  С Договора от Маастрихт се създава:
• единна система на органите на ЕС - Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски съд, Европейска сметна палата и др.; 
• икономически и валутен съюз;
  С този Договор се въвежда единно гражданство, фигурата на омбудсмана в Европейския парламент, а освен това с него се определят минималните компетенции в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и др.

След като България влезе в Европейския съюз на 1-ви януари 2007 г. страната ще има активни отношения с редица инстутиции на тази организация (и сега страната има отношения с тях, но след влизането в ЕС те ще се задълбочат). Често у нас се говори за Европейски парламент и Европейска комисия. Малко обаче се говори за други институции в т.ч. финансовите.
Европейският съюз има пет главни институции, като всяка от които има специфична роля. Това са Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия, Съдът на Европейските общности и Сметната палата.

Европейският парламент

представлява гражданите на Държавите членки, Съветът на Европейския съюз представлява правителствата на Държавите членки, Европейската комисия е изпълнителната институция на съюза, Съдът на Европейските общности следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на съюза, а Сметната палата контролира използването на бюджета на ЕС.
Европейският парламент се избира за период от пет години с общи демократични избори чрез волята на гражданите в страните членки на съюза, които имат право да участват в тези избори. В него са представени паневропейски политически течения и основните политически партии от страните членки. Парламентът има три основни функции - законодателна; да утвърждава бюджета заедно със Съвета на Европейския съюз и по този начин осъществява контрол върху разходите на съюза; и да осъществява контрол върху Европейската комисия. Той одобрява предложените комисари и има право да налага вето, а освен това да осъществява политически контрол върху всички европейски институции. Европейският парламент осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъществяват в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург.

Съветът на Европейския съюз

е основната институция, която взима решения в рамките на съюза. Той се явява самото представителство на страните членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т.н. Той осъществява законодателствени функции заедно с Европейския парламент, координира икономическите политики на страните членки, сключва международни споразумения с една или повече държави, или с международни организации от името на Европейския съюз, осъществява контрол върху бюджета заедно с Европейския парламент, взима необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност на основата на препоръки от Европейския съвет, координира дейности на страните членки, като приема мерки в областта на правосъдието, по въпроси, свързани с полицията и други. Седалището на Съвета на Европейския съюз е в Брюксел, където се осъществяват министерските срещи освен през месеците април, юни, октомври, когато те се организират в Люксембург. Съветът се състои от по един представител на министерско ниво от всяка страна членка, упълномощен да представлява националното правителство. Въпреки че има един Съвет, различни групи заседават в зависимост от темите, които се дискутират, като обикновено областите са: селско стопанство, икономически и финансови въпроси, околна среда, транспорт и телекомуникации, заетост и социална политика, рибно стопанство, индустрия и енергетика, правосъдие, вътрешна политика и гражданска защита, вътрешен пазар, защита на потребителя и туризъм, научни изследвания, бюджетни въпроси, култура, развитие, образование и младеж, здравеопазване. Председателството на Съвета се поема на всеки 6 месеца от различна страна членка.

Европейската комисия

представлява общите интереси на ЕС. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните членки и се одобряват от Европейския парламент. Комисията осъществява законодателствена инициатива и отправя предложения към Парламента и Съвета на ЕС, носи отговорност за реализацията на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета, следи за прилагането на договорите и правото на бщността заедно с Европейския съд, представлява интересите на Съюза на международно ниво, договаря международни споразумения. Седалището на Европейската комисия е в Брюксел.
Изборът на председател на Комисията, двама заместник-председатели и 17 други комисари (общо 20 души) се осъществява въз основа на тяхната компетентност и гаранции за независимост. Повечето от тях са заемали политически постове на министерско ниво в своите страни. Членовете на Европейската комисия се преизбират на пет години - в период от шест месеца след изборите за Европейски парламент. Такъв интервал е необходим, за да може новият Парламент да одобри предложения от страните членки председател на Комисията, преди той да е формирал бъдещия си екип в сътрудничество със страните-членки. След избора на екипа Парламентът се произнася за цялостния състав на Комисията и одобрява избора. В момента, в който Парламентът е одобрил състава на Комисията, тя може официално да започне своя мандат в началото на следващата година.

Европейският съд

следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейският съд решава спорове, свързани със страните членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на Европейския съюз. Седалището на Европейския съд е в Люксембург. Устройството му не предполага разпределение по националности, но в състава на Съда се включва по един съдия от всяка страна членка за представителност на всяка от националните съдебни системи. Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката, чиято роля е да предоставят безпристрастни и независими заключения по делата в Съда. Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години, който може да бъде подновяван, като се допуска частично преназначаване на три години. Обикновено те са висши представители на националните съдебни системи или юристи с призната компетентност и гарантирана независимост. Европейският съд и Първоинстанционният съд имат свои председатели, които се избират за мандат от три години.

Сметната палата

е главна институция на Европейския съюз и същевременно е една от петте финансови институции на съюза. Създадена е през 1977 година. Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Тя се състои от 15 члена, които се избират от Съвета на Европейския съюз в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години, който може да бъде продължаван. Членове на Сметната палата могат да бъдат професионалисти в областта на финансовия одит в страните членки, като всеки трябва да отговаря на високи критерии за компетентност и независимост. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от три години. Европейската сметна палата представлява данъкоплатците и е отговорна за упражняването на контрол върху това как Европейският съюз изразходва средствата си съгласно бюджетните си правила и регламенти за целите, за които те са предназначени. Тя е гарант за зачитането на определени морални, административни и счетоводни принципи. Отчетите на Сметната палата са богат източник на информация относно управлението на съюзните финанси и източник за натиск към институциите и други организации с административни функции за правилното им управление.

Функцията на Сметната палата, която е напълно независима в упражняването й, е да дава жизненоважен принос за прозрачността в съюза. Обективното разглеждане подсигурява данъкоплатците, че парите на съюза се управляват отговорно, което е нужно с оглед на увеличаването на разходите в последните години поради разширения спектър на политиките. Всяка институция и орган, които имат достъп до средствата на ЕС, са субект на проверка и трябва да предоставят на Сметната палата исканите от него информация и документи. В обсега й попадат не само европейските институции. Националните, регионални и местните административни органи, които управляват средства на съюза, трябва да представят задоволителна информация на съда, че всичко е наред. Същото трябва да направят и получателите на помощи от ЕС, независимо дали членуват или са извън него. Задачата на Сметната палата и нейните одитори е да проверява дали приходите и разходите са в съответствие с правните постановления и с бюджетните и счетоводни принципи на общността.

В същото време Сметната палата трябва да провери дали ЕС извлича ползи от разходите, т.е. до каква степен са постигнати целите на финансовия мениджмънт и на каква цена. При нужда Сметната палата извършва финансови ревизии на место - в сградите на европейските институции, в държавитечленки и извън тях. Ревизиите могат да бъдат правени преди края на фискалната година. Главната отговорност за предотвратяване, разкриване и разследване на нередностите попада сред отговорностите по управляване и изпълнение на програмите на Европейския съюз. Ако Сметната палата открие грешки, нередности или потенциални основания за злоупотреби, тя ги известява на съответните административни органи, за да могат те да предприемат нужните мерки. Тя също така посочва слабостите в системите и процедурите, които може да са породили конкретните проблеми. По този начин Сметната палата постоянно насърчава по-доброто използване на парите на данъкоплатците, като помага за подобряване действието на системите за мениджмънт. Наблюденията на Сметната палата по управлението на финансите на общността се публикуват в нейния годишен доклад заедно с отговорите от институциите, които са засегнати. Годишният доклад хвърля светлина върху тези области, в които е възможно и желателно да се направят подобрения. Приеман всяка година през ноември, докладът се разглежда от Европейския парламент по препоръка на Съвета на Европейския съюз, ако той обмисля дали да освобождава от отговорност по управлението на бюджета Европейската комисия.

Сметната палата не се ограничава само с това, когато иска да накара другите да вземат предвид възгледите й. Тя може по всяко време да издава специални доклади по определени области от управлението на бюджета. Както и годишният доклад, тези доклади се публикуват в "Официален вестник" на Европейския съюз. Институциите, от своя страна, могат да помолят Сметната палата за мнение, ако сметнат, че имат нужда от напътствия по някои аспекти на управляването на парични средства, като са длъжни да направят това преди приемането на документи, отнасящи се до финансови правила и собствени източници (бюджетни приходи на Европейския съюз).
Сметната палата също така предоставя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно правомерността на приходите и разходите. Чрез него се потвърждава надеждността на сметките и законността и редовността на операциите. Годищният доклад е официална декларация, предназначена да увери данъкоплатците, че техните пари са изразходвани за целите, за които са били предназначени.
Друга финансова институция на Европейския съюз е

Европейски инвестиционен фонд

Дейностите на фонда са свързани с управление на рискови капитали и осигуряване на банкови гаранции. Основна цел на Европейския инвестиционен фонд е да допринася за създаването, растежа и развитието на малките и средни предприятия в страните членки на Европейския съюз, както и в страните кандидатки. Седалището на Европейския инвестиционен фонд е в Люксембург. В банката работят висококвалифицирани служители от различни европейски държави. Управленската структура включва борд на директорите и надзорен съвет. Мажоритарен акционер е Европейската инвестиционна банка. Акционер е и Европейската комисия, както и финансови институции от страните членки на Европейския съюз.

Европейската банка за възстановяване и развитие

ЕБВР е финансова институция на Европейския съюз, която е основана на 14 април 1991 г. със седалище в Лондон. Тя подкрепя чрез заеми, подобно на Европейската инвестиционна банка - частни и фирмени инициативи и инфраструктури, които спомагат за прехода към отворено пазарно стопанство в Централна и Източна Европа. Тя действа в общо 27 държави. Като инициатори, Европейският съюз и неговите държави членки притежават по-големия дял от капитала на банката - 51 на сто. Например през 1996 г. банката финансира 95 нови проекта с равностойност на 2,19 милиарда екю. Нашата страна става член на ЕБВР през 1990 г., като дяловото участие в капитала на банката към 31 декември 2003 г. е 158.0 млн. евро, представляващи 15.800 броя акции. На 15 октомври 2003 г. Съветът на директорите на ЕБВР утвърди Стратегия за България за периода 2003 - 2005 година. Основните приоритети на ЕБВР, залегнали в стратегията, бяха няколко:
Първо, подпомагане на страната за развитието на частния сектор - банката да има основна роля и да съдейства за осигуряване на инвестиции по проекти за индустрията, туризма и агробизнеса. Банката да разшири дейността си по отпускане на кредитни линии за малкия и среден бизнес, като включи допълнителен брой банки посредници. Предоставяне на техническа помощ за по-ефективно и целесъобразно изпълнение на кредитните програми. Банката да подпомага и небанковия финансов сектор, включително развитието на пенсионната реформа, частния застрахователен пазар, лизинговото и ипотечно финансиране.
Второ, инфраструктурното развитие на нашата страна като приоритетни области са енергетиката, далекосъобщенията, процесът на децентрализация на общините.
Трето, кофинансиране и предприсъединителни фондове - става въпрос за това, банката да продължи да бъде основен участник в процеса по мобилизиране на ресурси за кофинансиране от местни и чуждестранни банки, други международни финансови институции и по съвместни програми с Европейския съюз.
Друга финансова институция на Европейския съюз е

Европейската централна банка (ЕЦБ)

Европейската централна банка е открита на 30 юни 1998 година. Отговаря за валутната политика в Еврозоната , т.е. в 12-те държави членки, които въвеждат единната валута. Управителният й съвет се състои от шестима членове. Персоналът на банката включва представители на всички страни-членки на ЕС. Те са абсолютно независими при изпълнение на своите задължения. Европейските институции и правителствата на страните-членки уважават независимостта на институцията и не търсят начини да въздействат върху ЕЦБ или върху националните централни банки. ЕЦБ е в близко сътрудничество с националните централни банки при изпълнение на решенията, взети от ръководните й органи - Управителен съвет и Изпълнителен комитет. Председателят на ЕЦБ и останалите пет членове на Изпълнителния комитет се назначават от страните-членки на ЕС за мандат от осем години, който не подлежи на подновяване.
Капиталът на ЕЦБ е около 5 млрд. евро, като членският внос на националните банки на страните от Еврозоната е базиран върху размера на брутния вътрешен продукт и населението на отделните страни. Делът на всяка една от националните банки във валутния резерв е определен по дела й в основния капитал на ЕЦБ. Петнадесет процента от вноските са в злато, а останалите 85% в американски долари и японски йени, като ЕЦБ финансира националните банки с евро. ЕЦБ реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система. Тя отговаря за единната валута евро. Седалището на ЕЦБ е във Франкфурт на Майн, Германия.

Европейската инвестиционна банка

е институция на Европейския съюз, която предоставя дългосрочно финансиране в подкрепа на инвестиционни проекти с особена важност за европейската интеграция и е един от основните източници за външно финансиране за бъдещите страни членки на Европейския съюз. Основната цел на финансирането, което предоставя Европейската инвестиционна банка за България, е да подпомага подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз. Във връзка с това проектите с приоритетно значение са насочени към следните области: транспорт, енергетика и опазване на околната среда; подкрепа за развитието на малките и средни предприятия; подкрепа за проекти в частния сектор; разработка на проекти в здравеопазването и образованието.

След като представихме редица институции, накратко ще представим и двата консултативни органа на Европейския съюз

Европейският икономически и социален комитет е единият консултативен орган, който представлява мнението и интересите на организираното гражданско общество в Европейския съюз пред Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. Комитетът бива консултиран по въпроси на икономическата и социалната политика. Той може да дава становища по собствена инициатива и по други въпроси, които счете за важни. Като консултативен орган на Европейския съюз, Комитетът има важно място за прилагането на новите инициативи на ЕС.
Ролята му олицетворява европейската традиция за включване на гражданското общество в политическия живот. Членовете на този комитет са 317 и се излъчват от националните правителства. Те се назначават от Съвета на Европейския съюз за срок от 4 години с възможност за подновяване. Комитетът има пленарна асамблея, бюро, три групи, шест секции и генерален секретариат. Той се ръководи от председател и двама заместник-председатели с мандати от две години. Председателят на Комитета го представлява. Седалището на този консултативен орган е Брюксел, където се провеждат повечето от срещите и пленарните сесии. Понякога заседания се организират и на други места.
Другият консултативен орган е Комитетът на регионите. Той осигурява съобразяването на институциите на Европейския съюз с регионалните и местни власти, тъй като много от решенията, взети в ЕС, имат директно въздействие на регионално и местно равнище. Членовете на Комитета на регионите са 317 се излъчват от страните членки на Европейския съюз. Те се назначават от Съвета на Европейския съюз за срок от 4 години с възможност за подновяване. Те са напълно независими, като броят им от всяка държава членка отговаря пропорционално на населението й. В качеството си на регионални или местни политици (областни управители, областни или общински съветници, кметове и др.) членовете на Комитета на регионите представляват целия спектър от дейности на регионалните и местните власти в Европейския съюз. Председателят на Комитета е с мандат от две години и го представлява. Седалището на този консултативен орган е в Брюксел.