„Изплуваме с Прада", четем от първата страница на „Стандарт"
Хвани се за "Прада", за да изплуваш от кризата. Това се оказа рецептата за оцеляване на родните шивачи. Поръчки от западните модни гиганти съживиха бранша у нас. 90% от облеклата и платовете, които произвеждат българските компании, се изнасят зад граница. Това сочат данните на гилдията. Най-много от ушитите дрехи у нас се поръчват и продават в Италия, Германия и Гърция.

Благодарение на поръчките на "Прада", "Бос", "Мекс" и "МаксМара" шивачите не само са прескочили кризата, но са и една стъпка напред. Вече има глад за 30 000 работници. В момента има повече работа от когато и да е било, коментира пред "Стандарт" Делян Делчев, един от най-големите производители на конфекция в града. Нашите удържат мощната конкуренция на Китай, защото се справят в по-кратки срокове и поемат и по-малки обеми на поръчките.
Още от статията на „Стандарт"

„България ще подсилва НАТО с една фрегата и два хеликоптера", информира от първата си страница „Сега"
Българската армия е готова да предостави два хеликоптера и една фрегата за операции на НАТО. Това пише в новите стратегически планове на Министерството на отбраната. Сухопътните войски ще трябва да поддържат до 1000 бойци, които да участват в мисии зад граница. Това става ясно от финансовите разчети, които са направени в МО.

Преди да бъде приета в НАТО, българската армия пое ангажимент да поддържа и да участва със свои подразделения в операциите, които да наброяват не по-малко от 8% от личния състав и техника. За бойците това прави най-малко около 2500 души.

В стратегическите планове се сочи само числеността на хеликоптерите, а не се казва дали те ще бъдат бойни или транспортни. И двата вида не са пригодени за мисии във враждебна среда, тъй като не са обезопасени и нямат въоръжение. Следващата година МО ще отдели няколко милиона лева за бронировка на новите транспортни хеликоптери. БА има на въоръжение 30 хеликоптера - МИ-17, МИ-24 и "Кугар". Около 20 са корабите, като само три от тях са фрегати, а останалите са спомагателни.

Хора от щабквартирата на НАТО ще пристигнат в България през следващата седмица, за да извършат ревизия на изпълнението на договорките между София и Брюксел. По време на срещите в МО ще бъде направен преглед на оперативните способности, които армията трябва да има като част от алианса. От години София изостава в изпълнението на целите. При всички призиви да се подсили участието на членовете на НАТО в Афганистан страната ни поддържа там контингент от 570 души.

Ревизията на НАТО се налага и заради изготвянето на Бялата книга за отбраната, която предвижда свиване на войската до 26 хил. души, както и покупка на нова техника. Стратегическите планове на армията до 2014 г. предвиждат и закупуване на безпилотни самолети. Не е посочено тяхното предназначение, както и откъде ще бъдат намерени средства за това.
Още от статията на „Сега"

„Дерат ни с 50 млн. лв. за нови топломери", съобщава от първата си страница „Монитор"
Подмяната на старите топломери с нови ще струва поне 50 млн. лева на абонатите на парното. Като бройка пък трябва да бъдат подменени около 1,4 милиона уреда. Искат или не, всички абонати трябва да сменят уредите си, защото в момента, в който батерията им изгасне, топлинните счетоводители ще започнат да им начисляват сметки на база кубатурата на жилището, признаха от фирмите за дялово разпределение.

Новите топломери, с които всеки абонат на парното трябва да подмени сегашните разпределители на радиаторите в дома си, също ще работят само 10 години. След това и те трябва да бъдат сменени с нови. Проблемът идва от батериите на уредите, които са с живот от 10 години, а подмяната им е възможна само за уредите на една от фирмите на българския пазар.

С 10-годишен живот се оказват не само познатите ни електронни разпределители, но и доста по-скъпите уреди с възможност за отчитане на показанията дистанционно. Топлинните счетоводители вече подеха кампания за подмяната на старите уреди точно с такъв тип топломери и горещо ги предлагат на клиентите си. За разлика от надълго и нашироко прокламираните им предимства, информацията за срока им на живот в повечето случаи бива спестявана, показа проверка на „Монитор" в офисите на фирми за дялово разпределение.
Още от статията на „Монитор"

"Химимпорт" се прицели в бизнеса с горива на дребно", информира от първата си страница „Дневник"
Един от най-големите холдинги в България - търгуваният на борсата "Химимпорт", ще се опита да пробие в сектора за продажби на горива на дребно. "Химимпорт Петрол", което е част от "Проучване и добив на нефт и газ" (част от групата), разработва верига бензиностанции под марката "Химойл" като към момента има четири обекта - по един в София и Варна и два в Добрич. Това научи "Дневник" от свои източници на пазара.

Засега от компанията не са посочили официални намерения, но според източниците проектът предвижда първоначално веригата да се позиционира като регионален играч в Североизточна България, където е съсредоточена и немалко от дейността на основния холдинг и свързаните с него лица. Изпълнителният директор на "Химимпорт Петрол" Стоян Малкочев заяви, че не е упълномощен да дава информация и препоръча да се обърнем към мажоритарния собственик.

Никой от изпълнителните директори на "Проучване и добив на нефт и газ" не беше открит за коментар, а зам.-председателят на управителния съвет на "Химимпорт" Александър Керезов също отказа да говори по темата.

Интересите в сектора на холдинга не са от скоро - в края на 2007 г. той оглеждаше бензиностанциите "Опет айгаз България" (17 на брой и три бази за пропан-бутан) на турския "Коч холдинг", които в крайна сметка бяха купени от гръцките "Еко". За бъдещите намерения говори и фактът, че шеф на "Химимпорт Петрол" е Стоян Малкочев - бивш директор "Бизнес развитие" в дистрибутора на горива "Петрол".
Още от статията на „Дневник"

„10 държави от ЕС плащат по-рано на фермерите, България не е сред тях", съобщава от първата си страница „Класа"
Европейската комисия разреши на 10 държави от Европейския съюз да стартират с месец и половина по-рано преките плащания към селските стопани. България обаче не е сред 10-те, съобщи БНР.

Страните, които са получили преференцията, ще могат да отпускат до 50% от субсидиите на фермерите си още от 16 октомври т.г. По процедура плащанията за текущата година стартират от 1 декември и продължават до 30 юни на следващата.

Сред държавите, които ще се възползват от извънредното решение, са Франция, Италия, Испания, Гърция и Румъния. Те са отправили официално искане да плащат от по-рано на своите аграрни производители, защото доходите им са намалели заради икономическата криза, а банките трудно им отпускат кредити.

България не е получила разрешение за предсрочно превеждане на земеделски субсидии, защото не е пожелала да се възползва от подобна възможност, е обяснението на пресслужбата на дирекция „Земеделие" на ЕК.

Страната ни не е поискала разрешение да изплащаме по-рано субсидии, защото не е готова актуализираната ортофотокарта, обясниха за „Класа" от аграрното министерство. България търпеше критиките на Брюксел, че от 2007 г. не е обновявана съществуващата ортофотокарта. Закъснението в изработването на сателитните снимки, предизвикано от предишното ръководство на министерството, поставяше под въпрос и получаването на 700 млн. лв. за преки плащания на площ през есента на миналата година. В последния момент ситуацията беше спасена.

Според подписания с ЕК екшън план най-късно до 31 януари 2011 г. трябва да бъдат заснети 60% от територията на страната, а останалите 40% - през 2011 г. Еврокомисията склони на отсрочка, но при условие че няма да плащаме субсидиите в по-ранни срокове.

Общо 120 000 кандидати са подали документи за субсидии по схемите за директни плащания за 2010 г., сочи справка на Държавен фонд „Земеделие". Заявени за подпомагане са общо 35,6 млн. декара.
Още от статията на „Класа"

„Скъпото злато опразни магазините", информира „Стандарт"
Златарските магазини опустяха. Причината е скъпият благороден метал. Вчера цената му заби пореден рекорд и мина 1290 долара за тройунция на международните борси. Многобройните ателиета в Пловдив на ул. "Отец Паисий" вчера отвориха врати въпреки официалния почивен ден. Почти никой обаче не прекрачваше прага им, за да купува. Причината е, че грам злато вече се продава над 50 лв. Същата е и цената в София. Единствено стари модели бижута могат да се намерят за 40-45 лв. за грам. Новите модели и особено тези, които идват от Италия, дори се продават по 60 лв. за грам. Отделно се калкулират камъните по накитите. Бижутата от Турция и арабските страни пък вървят твърдо по 50 лв. грама. След пазарлък търговците в Пловдив са склонни да смъкнат до 45 лв., но пък поставят условие избраното бижу да не е по-леко от пет грама. Цената за изкупуване на стари бижута в града под тепетата също е скочила, но не и в съответствие с цената на продаваните нови бижута.
Още от статията на „Стандарт"

„Паднаха всички пречки пред газовата връзка с Гърция", информира „Монитор"
България и Гърция постигнаха съгласие по останалите отворени въпроси от споразумението за изграждане и функциониране на междусистемната газова връзка между двете страни. Това съобщи вчера министърът на икономиката Трайчо Трайков, който се срещна с гръцката си колежка Тина Бирбили в Солун.

Двамата министри дадоха мандат на Българския енергиен холдинг и DEPA S.A. да продължат преговорите по реализацията на проекта.

Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция - България, която трябва да мине по маршрут Комотини - Димитровград - Стара Загора, е част от мерките на кабинета за диверсифициране на източниците и маршрутите на доставки на природен газ за България. Учредители в смесеното дружество, което ще изгради, притежава и експлоатира инфраструктурата, ще бъдат „БЕХ" ЕАД и IGI Poseidon, в което с равен дял акционери са гръцката компания DEPA и Edison от Италия. Дължината на газопровода е 170 км, а в изграждането ще бъдат инвестирани 130 млн. евро. От фондовете на Европейския план за икономическо възстановяване на Европейския съюз е осигурено съфинансиране за около 45 милиона евро.

Газопроводът ще бъде с капацитет между 3 и 5 милиарда кубически метра газ годишно. С газовата връзка ще се осигури възможност за доставка на договорените на правителствено ниво до 1 млрд. куб. м азерски газ. По него ще може да се доставя също така гориво от Близкия изток по южния газов коридор Турция - Гърция - Италия, или чрез терминал за втечнен газ. Очаква се тръбопроводът да влезе в експлоатация през 2013.
Още от статията на „Монитор"

„Войната за софийския боклук опря до съда", разкрива „Сега"
Пловдивската община внася днес във ВАС жалби за отмяна на решението на кабинета за возенето на софийския боклук до Цалапица и за спиране на предварителното му изпълнение. Това накара вчера екоминистър Нона Караджова категорично да заяви, че общините трябва да спазват закона. Не е изключено, когато колите тръгнат, да се повторят сцените от 2007 г., когато жителите на Цалапица и околните села правеха живи вериги, за да блокират превоза.

Екоминистър Нона Караджова категорично заяви вчера, че общините трябва да спазват закона и да изпълняват решенията на кабинета за депониране на столични отпадъци в техните депа. Тя допълни, че се надява да не се стига до полицейска намеса, но и не я изключи.

Депото в Цалапица трябва да приеме нови 30 000 тона столичен боклук. В средата на този месец МС реши столичен отпадък да приемат още депата на Ловеч, Карлово и Севлиево. Това трябва да стане най-късно до края на март догодина. Засега не е известно засегнатите жители да готвят протести, тъй като не се знаят датите за возенето на боклука, но не е изключено да бъдат организирани спешно.

Днес внасяме във ВАС две жалби от името на община Пловдив - за спиране действието на решението на МС и за отмяната му, съобщи общинската съветничка Дани Каназирева. Тя и неин колега са упълномощени от кмета Славчо Атанасов и от общинския съвет да подадат жалбите. Каназирева каза вчера, че не иска и да си помисли какво може да стане, ако тръгнат балите с полиция. Каназирева стана общински съветник от ГЕРБ, но беше изключена от партията. Вчера каза, че работи по казуса безвъзмездно.
Още от статията на „Сега"

„Брюксел подложи София на кръстосан разпит за завода за отпадъци", разкрива „Дневник"
България е изпратила във вторник отговори на десетките въпроси на Европейската комисия за завода за отпадъци на София. Той трябва да  бъде финансиран с 81 млн. евро от оперативната програма "Околна среда".

Експерти от Брюксел съобщиха пред "Дневник", че преди това страната е изпратила "изключително слаба" апликационна форма, която е била върната за доработка. Това ще забави още повече строежа на съоръжението, което трябваше да заработи през 2012 г., а процедурите вече се движат с година и половина закъснение.

Заводът остава приоритетен проект за финансиране с евросредства, но се бави заради слабото качество на подготвените от София документи и повече от година закъснение на изпращането им в Брюксел, обясниха от генерална дирекция "Регионална политика" в ЕК. "Продължаваме да държим на проекта", каза говорителят на комисията Тон ван Лийроп, опровергавайки твърденията на БСП, че институцията е решила да спре финансирането.

"Това е сложен проект и финансирането от програма "Околна среда" не може да започне, преди да одобрим апликационната форма", обясни експерт от дирекция "Регионална политика". Става дума за подробния план, в който е описано какво ще включва проектът и как ще бъде финансиран всеки от компонентите му.

Правителството изпрати апликацията с над година закъснение - едва през април 2010 г. Еврокомисията е оценила предложението като "изключително слабо, под минималните стандарти", обясниха от регионалната дирекция.
Още от статията на „Дневник"

"И през 2011 г. дефицит и дълг ще има, реформи - не", прогнозира на страниците на „Сега" преподавателят от УНСС Димитър Чобанов
Преди да се коментира проектът за бюджет за 2011 г., трябва да се отбележат два положителни факта. Първо, проектът е готов доста по-рано от обичайното - още в средата на септември, което е показател за това, че е направен бързо. Второ, достъпът до проекта е улеснен, което не може да се каже за предишните бюджети. Тоест през 2010 г. имаме подобрена прозрачност и по-кратък период на изработване. Дали обаче това не е за сметка на качеството?

Проектът съдържа стандартните части - макроикономическа рамка, която обхваща състоянието и очакванията за българската и за световната икономика, изпълнението на общия бюджет на държавата, включително получените и платени пари към Европейския съюз (ЕС) през 2010 г., и основните параметри на бюджет 2011. Самият документ е по-компактен, което е отражение на недостатъчната задълбоченост на някои части в доклада, като например анализа на фискалната устойчивост.

Растеж на икономиката, но как? Очакваният от правителството реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) още през 2010 г. е положителен в размер на 0.7%, докато през 2011 г. той ще се ускори до 3.6%. Тази прогноза се обосновава с бързото развитие на износа в резултат от нараснало външно търсене най-вече в страните от ЕС. Другият източник на растеж са инвестициите, за които се очаква да се повишат с 4.5% в реално изражение. Правителството очаква слабо увеличение на заетостта и доходите, които обаче ще стимулират вътрешното търсене и потреблението, което ще нарасне с 3.7%.

Този сценарий, разбира се, е възможен, но би могъл да се окаже по-скоро оптимистичен. Рисковете са свързани с възможността европейските икономики да не растат с очаквания темп през 2011 г., като не е изключено дори отново да се забавят и дори да се свият поради недостатъчните реформи в публичния сектор, големите дефицити и дългове за обслужване. А е напълно възможно да има и затягане на паричната политика и по-ограничен достъп до ликвидност и общо недоверие от страна на пазарните участници. От друга страна, перспективите за нарастване на заетостта в България не са особено ясни, както и възможностите за повишение на доходите.
Още от статията на „Сега"

„Животозастраховането с 8,7% ръст за седем месеца", съобщава „Монитор"
Животозастраховането у нас има ръст от 8,7 през първото полугодие, съобщиха от Комисията за финансов надзор. За същия период обаче при общото застраховане е регистриран спад от 5,7 на сто, сочат данните от отчетите на застрахователите и дружествата по доброволно здравно осигуряване.

За периода януари-юли 2010 г. записаните премии в общото застраховане, включително и премиите по активно презастраховане на застрахователите, които извършват такава дейност, са в размер на 794,2 млн. лева, а в животозастраховането постъпилите средства са 141,9 млн. лв. Анализът на финансовите експерти показва, че общо застрахователният сектор отчита спад от 3,8%.

Автомобилната застраховка "Автокаско" продължава да заема най-голям дял в агрегирания портфейл на дружествата, които се занимават с общо застраховане, отчитат от КФН. Техният дял достига 37,6  на сто. След това с 33,8 на сто се нарежда застраховка "Гражданска отговорност". Общо двата продукта дават  71,3% от премийния приход, реализиран в сектора.

На следващо място по обем се нареждат имуществените застраховки "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество", които заемат дял 18,7% от общия премиен приход. Увеличение на премийния приход в сравнение със същия период на миналата година има при застраховки "Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС", "Пожар и природни бедствия", "Обща гражданска отговорност", "Летателни апарати", "Гаранции" и "Правни разноски".

Най-голям относителен дял в премийния приход, реализиран от животозастрахователите, продължава да заема застраховка "Живот" и рента. Реализираните приходи по този вид застраховка възлизат на 109,2 млн. лева и формират 76,9% от премийния приход, генериран в сектора. Застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, заема 4,2% в портфейла на животозастрахователите, като премийният приход по този вид застраховка възлиза на 5,985 млн. лв.
Още от статията на „Монитор"

"Дупка в хазната = скъпи кредити", казва в интервю за „Стандарт" Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие
Г- н Прохаски, ще успеят ли експортно ориентираните сектори на икономиката, които дръпнаха напред, да спрат спада в производството?
- Определено става въпрос за дългосрочна тенденция, доколкото можем да вярваме на възстановяването в ЕС и динамиката в другите ни пазари. Ако там няма сривове, тенденцията за общо подобряване на икономическата среда и нарастване на износа ще продължи. Затова и ние очакваме в началото на следващата година тези фактори да доведат до обща положителна динамика на българската икономика и възстановяване на икономическия растеж.

Кои са секторите, за които предстои да преодолеят кризата?
- За съжаление, българската икономика не е добре структурирана. Експортно ориентирани сектори, които в момента усещат положителната динамика на международните пазари, заемат твърде малък дял от икономиката. Затова излизането ни от кризата става по-бавно в сравнение с други страни. След като експортните отрасли дръпнат напред, това ще се стимулира сектора на услугите и вътрешното потребление, което сега изостава и тегли икономиката назад. Това ще се отрази върху инвестиционната активност - както вътрешна, така и външна. Накрая тази тенденция ще се пренесе в строителството и недвижимите имоти. За целия този процес обаче ще са необходими няколко години.

Да очакваме ли положителен растеж на икономиката в края на годината?
- Според нас и през тази година икономическият растеж ще е отрицателен. Вероятно той ще е в рамките на минус 0,2- 0,3%.

Оптимистични ли са наистина цифрите в Бюджет 2011?
- Очакванията ни са, че при благоприятно развитие на нещата ще постигнем ръст на икономиката в рамките на около 2% през следващата година.

Крие ли риск влизането в бюджетен дефицит за поредна година?
- Определено има риск, особено когато това стане практика в няколко последователни години. Подобна мярка може да се допусне за една година при положение, че има резерв. Но за съжаление ние втора година планираме бюджетен дефицит. Така, както засега се подготвя бюджетът за следващата година, има твърде голяма опасност да надхвърлим наново възприетия като максимално допустим дефицит от 3%.

А как може да се покрие този дефицит?
- Проблемът с бюджетния дефицит е, че за да се покрива, изисква да се вземат нови кредити, тъй като резервът е изчерпан. А нови кредити означават свиване на бюджетите през следващите години, за да се плащат значителни лихви и главници. На практика започва да се изяжда потреблението на следващите поколения, което е неприемливо.
Още от статията на „Стандарт"

„Няма случай на корупция, на който прокуратурата да не е реагирала", казва в интервю за „Класа" Христо Манчев, завеждащ отдел „Междуведомствено взаимодействие" във ВКП
Г-н Манчев, какви са изводите, които прокуратурата направи за себе си от социологическото проучване сред граждани и прокурори за нагласите по проблемите, свързани с противодействие на корупцията, което беше огласено преди три дни?
- Социологическото проучване е в изпълнение на съвместния ни проект със Световната банка за институционалното укрепване на антикорупционния капацитет на прокуратурата. Самият проект по своята същност е уникален, тъй като за първи път се предоставя безвъзмездна парична сума в размер на 475 000 долара на прокуратура, и то в световен мащаб. Едно от направленията в договора, подписан от главния прокурор Борис Велчев с техния генерален директор за Централна и Югоизточна Европа, беше да се проведат няколко социологически изследвания сред гражданите и прокурорите през определен период от време, за да се сравнят резултатите по еднотипни въпроси, поставени при първото и второто проучване. Резултатите наистина са изключително положителни. Данните показват, че докато през 2009 г. 11,9% от анкетираните са дали положителен отговор на въпроса смятате ли, че прокуратурата полага всички усилия за противодействие на корупцията, то през 2010 г. техният процент вече е 20,8, т.е. нарастването на доверието в действията на прокуратурата е с близо 10% само за година. В същото време на въпрос, одобряват ли българските граждани дейността на прокуратурата, 21,5% са отговорили „да". За сравнение през 2009 г. те са били 9,2%, т.е. и тук имаме едно много сериозно повишение на доверието само за година. Не можем да го отричаме или омаловажаваме. Повишаването на доверието е безспорен факт, т.е. гражданите виждат, че с действията си прокурорите, каквото зависи от тях, го правят.

Но в същото време процентът на неодобрение на дейността на прокуратурата продължава да е висок, близо 50 на сто от анкетираните отговарят „по-скоро не", а други 16, 3% дават категорично отрицателен отговор, което е близо 70 на сто от всички анкетирани?
- Ако гледаме процента на недоверие, ще видим, че през 2009 г. той е бил 80%, а през тази година пада на 70%, т.е. в рамките на една година процентът на недоверие е намалял. Бих обърнал внимание и на още няколко отговора. На въпроса към гражданите имате ли лични впечатления от дейността на прокуратурата 66,5 % от анкетираните отговарят „не", а 61,5 % казват, че информацията им, че има корупция в прокуратурата, е от медиите.

Все пак как си обяснявате огромния брой хора, които не вярват в работата на прокуратурата?
- По време на представянето на изследването социологът Антоний Гълъбов даде едно кратко, но точно обяснение. До 1994 г. доверието в прокуратурата беше около 40%. В периода 1994-1996 г. се наблюдава, както социологът се изрази, „прекършване". Всички помним, че точно през тези години рязко нараснаха престъпленията в страната. Една значителна част от най-тежките бяха извършени именно от 1993 г. докъм 1999 г.
Още от статията на „Класа"