„Кабинетът капитулира за премиите на магистратите”, „Съдебната власт все пак ще си получи премиите”, „Банкомат хвана Рижия убиец”, „Маргините поръчали Боби Цанков”

„Кабинетът капитулира за премиите на магистратите", обобщава от първата си страница „Сега"
След 14 дни открита война и драматични преговори между съдебната власт и правителството вчера стана ясно, че магистратите все пак ще получат коледните си бонуси. Обратът е неочакван, защото вчера сутринта финансовият министър Симеон Дянков писмено уведоми Висшия съдебен съвет (ВСС), че няма правно основание за изплащане на гласуваните вече премии.
Часове след това обаче след серия продължителни съвещания, в които участваха премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Борис Велчев, министрите на правосъдието, на вътрешните работи и на финансите, представители на ВСС, се стигна до противоположно решение. Следващата сряда Министерският съвет ще намери начин съдебната власт да си получи парите.

За да изпълни обещанието си, кабинетът ще трябва да заобиколи закона за съдебната власт, в който изрично е записано, че спестените от предходни години пари могат да се използват само за да се компенсира неизпълнение на приходите, т.е. не могат да се раздадат като премии. Затова най-вероятно правителството ще увеличи лимита на разходите на съдебната власт през януари с 28 млн. лв., обясниха пред "Сега" финансисти. Това обаче ще е за сметка на парите, които магистратите ще получат през следващите месеци до края на годината. Тази "подробност" личи и от писмото на Дянков, според което осигуряването на допълнителен лимит може да стане само чрез изпреварващо финансиране в рамките на определените от Народното събрание разходи на съдебната власт за 2010 г., които са 388 млн. лв.

Драмата с парите на съдебната власт започна в последните дни на миналата година, след като МФ не преведе на ВСС 24 млн. лв., спестени от фонд "Работна заплата", които ВСС искаше да раздаде като премии. В отговор около 500 магистрати внесоха във Върховния административен съд жалба срещу "фактически действия/бездействия на министъра на финансите". Вчера по нея бе образувано дело. Ден след като бе сезиран съдът, Дянков преведе субсидията, но тя нямаше как да бъде изплатена, защото системата за бюджетни разплащания СЕБРА вече бе затворена.
Още от статията на „Сега"

„Съдебната власт все пак ще си получи премиите", информира от първата си страница „Дневник"
След две седмици позиционна война с финансовия министър магистратите все пак ще получат 13-а заплата, стана ясно след спешно съвещание вчера, свикано от премиера Бойко Борисов с министрите на правосъдието и на финансите Маргарита Попова и Симеон Дянков, главния прокурор Борис Велчев, председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Часове по-рано Дянков написа писмо на ВСС, в което обясни, че не може да разреши спестените през миналата година в системата средства да се раздадат като бонуси пред новата, защото така се нарушавал Законът за съдебната власт. Дянков се позова на разпоредбата в него, според която неусвоени до 31 декември средства стават част от преходния остатък на бюджета и през следващата година могат да се използват само за компенсиране на неизпълнението на приходите. След вчерашното решение въпросът ще бъде уреден с акт на Министерския съвет следващата седмица, който ще позволи отпускането на 28 млн. лв. от преходния остатък за 13-а заплата.

"Министерският съвет ще гарантира финансовата независимост на съдебната система", заяви Маргарита Попова след съвещанието. По думите й бил постигнат консенсус за това, че "изпълнителната власт по никакъв начин умишлено или неволно не е засегнала финансовата независимост на съдебната система и че проблемът между ВСС и финансовото министерство е заради лошото финансово състояние на държавата".

Според Попова решението удовлетворило и магистратите, и Дянков, но на срещата били отбелязани пропуски в комуникацията помежду им. "Магистратите не са унижени, парите им са преведени, но се търси законов текст, за да могат да ги разпределят. Самата съдебна система желае да промени своята дейност, а ние само ще я обезпечим материално. Каквото и да струва това на държавата, ще го решим. Защото в София има наказателни съдии с по 200 дела на година. Има и прокурори с по триста дела на година. Но пък има и такива в по-малки градове с по три-четири обвинителни акта на година. С една дума - те сами ще направят тези реформи, а ние ще ги обезпечим така, както трябва", каза премиерът Борисов в интервю за Би Ти Ви вечерта.
Още от статията на „Дневник"

„Взаимните фондове устояха на кризата, бележат ръст на активите с 26 млн. лв.", обобщава от първата си страница „Класа"
В края на миналата година взаимните фондове у нас са управлявали активи за 346,6 млн. лв., което означава ръст с над 26 млн. лв., показва справка на „Класа" в данните на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). В края на 2008 г. управляваните от тях активи са били за 320 млн. лв. Въпреки ръста и по-оптимистичните резултати от миналата година обаче те са далеч под рекордните 886 млн. за 2007 г.

Според Константин Абрашев от BenchMark Asset Management действително по-голямата част от взаимните фондове реализират положителна доходност за изминалата година и повишението на активите им е следствие именно от нея. Той определи 2008 г. като „тежка година за индустрията, когато имаше масово изтегляне на средства, което свали и активите под управление и постави на изпитание управляващите дружества".

Това беше и най-голямото изпитание за сектора, но този процес беше овладян, без да се стига до спиране на обратните изкупувания и т.н., което смятам за изключителен успех за една като цяло млада индустрия в България, обясни експертът. По негово мнение 2010 г. ще е по-добра от 2009-а, което отново ще привлече вниманието на хората към взаимните фондове.

Ивайло Пенев, портфолио мениджър в „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт" коментира за „Класа", че макар и много трудна, 2009 г. за фондовата индустрия в България не е била тотално изгубена. „Нетната стойност на активите, управлявани от местни дружества, щеше да бъде по-ниска от началото на годината, ако не бяха няколко записвания за седемцифрени суми, едно от които в самия край на годината. Положението щеше да бъде дори по-лошо, но появилите се малко преди началото на спада на родните борсови индекси фондове тип паричен пазар помогнаха за запазване на част от активите. Те от своя страна излязоха от по-рисковите колективни инвестиционни схеми", коментира експертът.

В същото време и броят на взаимните фондове в страната се е увеличил през 2009 г., макар и минимално. Положителен е фактът, че немалка част от балансираните и високорисковите фондове завършиха годината на плюс, което според Пенев ще бъде една от причините доверието в тази форма на спестяване да се върне постепенно.
Още от статията на „Класа"

„Банкомат хвана Рижия убиец", информира от първата си страница „Стандарт"
Банкомат е хванал в кадър Рижия убиец. Камерата на машината за пари на бул. "Стамболийски" е заснела профила на наемника, който застреля Боби Цанков на пъпа на София. Това е станало минути след показния разстрел, съобщиха за "Стандарт" източници от МВР. Разследващите са установили, че Рижия е стар техен познайник с дебело криминално досие. Твърде вероятно е той и помощникът му вече да са в чужбина, където също ще бъдат издирвани.

Убийците са имали предварителна информация за точния час, в който Цанков ще влезе при адвоката си. Килърите са дебнали във входа.

Открили огън по Цанков и охраната му в гръб. Затова и двамата бодигардове не успели да реагират.
Те още са в реанимацията на Военна болница.
Още по темата в „Стандарт"

„Маргините поръчали Боби Цанков", разкрива от първата си страница „Монитор"
Двамата братя Красимир и Николай Маринови - Маргините са поръчали разстрела на скандалния радиоводещ Боби Цанков, който бе убит преди два дни в центъра на София. Това е основната версия, по която работи прокуратурата. До момента обвинение за това престъпление е повдигнато само на Големия Маргин, който беше арестуван в комплекс "Царско село". При задържането му ченгетата открили, че гардовете му се движели с луксозна лимузина с лепенка "Полиция". Късно вчера разследващите удължиха ареста на Красимир Маринов с още 48 часа. Утре се очаква прокуратурата да прецени дали ще поиска и постоянното му задържане от съда. При първоначалните разпити Големия Маргин е разказал, че не познава Боби Цанков. Харесвал обаче статиите му и заявил, че много го забавляват. Източници, запознати с разследването, обясниха, че двамата братя са заподозрени, тъй като Цанков е давал информация за участието им в пране на пари. Разследващите предполагат, че те са имали мотив да му запушат устата. Цанков обаче не е давал официално показания, нито пък е говорил пред съдия, така че каквото и да е казал, не може да се използва в евентуален процес след смъртта му. Малкия Маргин също бил открит при полицейската акция в деня на убийството, но не е арестуван, защото все още не е имало заповед за задържането му, обясниха от държавното обвинение. След това обаче Николай Маринов изчезнал и до късно вчера не беше намерен. Маскирани полицаи претарашиха адреси и офиси в Пловдив, откъдето е родом съпругата на Николай- Мария, но не го откриха. Ченгетата атакуваха около 14,30 часа офиси на застрахователната компания "Бул инс" на ул. "Хан Пресиан" в Пловдив. Служителите били разпитани, но не успели да обяснят къде се намира Малкия Маргин. "Всичко почерня от полиция. Антимафиоти минаха и по ул. "Ибър", където се намират повечето офиси на застрахователни компании. Целият район чак до пловдивския панаир беше отцепен и пиле не можеше да прехвръкне, а хората се изплашиха, защото не знаеха какво става", обясни очевидец на акцията. Освен офиса на "Бул инс" антимафиотите потропали и на вратата на съпругата на Николай Маринов - Мария. Тя живее в луксозен мезонет на улица "Иглика", но Малкия Маргин не бил открит и при нея. Полицията е извършила обиск и в къщата на Малкия Маргин в кв. Бояна. От там са иззети три лаптопа и два мобилни телефона. Според близките на Малкия Маргин те са на децата му, тъй като той и брат му Красимир не ползвали мобилни телефони.
Още от статията на „Монитор"

„Икономическият опит на 2009-а", е озаглавил анализа си в „Дневник" председателят на управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев
През 2009 г. работих с двата може би най-важни стопански феномена: инвестицията на Ей И Ес (AES) - Гълъбово, в изграждането на "Марица-изток 1" (МИ1) и несъстоятелността на "Кремиковци" АД. В икономиката на България лесно се разпознава поведението на отделни предприятия. Икономическият опит е онова, което отделните фирми и граждани създават и използват.
Техният избор се определя от обстоятелствата, предпочитанията и предполагаемите награди (стимулите) и наказания за дадени решения и действия отвъд тесните граници на местната юрисдикция. Това е гледната точка на пешеходеца. Тя схваща действителните размери на случващото се в стопанството.

Неплатежоспособността на "Кремиковци" и изграждането на МИ1 са монументални процеси на разрушение и съзидание. Те обясняват стопанските развития на 2009 г. и придават смисъл на икономическата скука.
Новата ТЕЦ МИ1
Отблизо централата напомня архитектурен стил а ла Фернан Леже или центъра "Помпиду" в Париж. Тригодишното строителството е без прецедент по сложност, иновации и качество в Югоизточна Европа. В строителството са ангажирани работници за общ срок от 3500 години, а свързаните с проекта стопански дейности са общо за почти 1500 години (като сума на договореното нетно работно време с всички заети за периода). Злополуките по време на работа са рекордно ниски.

1.3-милиардната (в евро) инвестиция на Ей И Ес е равна на приблизително 4% от чистите натрупани преки чужди инвестиции (ПЧИ) за 18-годишния период от 1991 до 2009 г. - тя е най-значителната чуждестранна инвестиция в историята на България и е 1/20 от  ПЧИ за 2009 г. Четиристотин  предприятия са подизпълнители и доставчици на стоки и услуги по време на изграждането на МИ1. Потреблението на домакинствата на заетите в тези фирми, само поради дохода от инвестицията, е равно на около 0.4% от БВП на страната за 2009.

В условията на криза проектът играе ролята на макроикономически стабилизатор, противодейства на тенденциите за свиване на производството и заетостта и допринася за около 0.3% от икономическия растеж за 2009 г. След въвеждането й в експлоатация централата ще произвежда поне 10% от добавената стойност в енергетиката и над 8% от електричеството на страната. Тя ще намали общата енергийна зависимост на България с 1-2%, а тази от внос на въглища - с повече от 4%. Ще осигури работа на седем пъти повече работници в предприятията доставчици (вероятно за четири десетилетия напред).
Старият комбинат "Кремиковци"
Отблизо "Кремиковци" АД (по едно време се наричаше комбинат "Л.И. Брежнев") прилича на пейзаж от филм за края на света. Засега, за разлика от други подобни заводи в бившите страни, членки на СИВ, в него не се снимат филми и все още има части от предприятието, които отговарят на техническите и други съвременни изисквания. Иначе предприятието може да претендира за рекордьор по трудови злополуки.

През 2007 г. "Кремиковци" се гордее, че допринася за почти 2% от БВП, над 10% от износа за ЕС, 13% от НОИ, 30% от оборота на БДЖ, че 70% от товаро-разтоварната дейност на пристанище Бургас и над 90% от товаропотока на пристанище Лом е от и за "Кремиковци" АД, че формира 18% от приходите на НЕК и че негови доставчици и клиенти са 1000 български предприятия.
Още от статията на „Дневник"

„Премиерът заплаши с уволнение Божидар Димитров", информира „Сега"
Обвързването на кандидатурата на Турция за ЕС с проблема за компенсациите на тракийските бежанци у нас се оказа тежък дипломатически гаф на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров. Снощи в интервю за bTV премиерът Борисов заяви, че е направил последно предупреждение на Димитров за отстраняване от МС. "Това може да го говори директор на музей, историк, но не и член на правителството", заяви премиерът. Преди няколко дни министърът каза, че България ще наложи вето на членството на Турция в ЕС, ако не плати 20 млрд. долара компенсации. По-рано вчера зам.-министърът на външните работи Марин Райков замаза гафа на Димитров.

"Тази тема няма никаква пряка връзка с въпроса за разширяването на Европейския съюз. България подкрепя реформата в Турция и всички решения на ЕС, свързани с диалога между ЕК и Анкара. Министър Димитров е един от дълбоко уважаваните министри в това правителство и аз не мога да коментирам неговите думи", каза зам.-министър Марин Райков. Той уточни, че по проблема работи двустранна комисия, но даде да се разбере, че това не е равнозначно на поставяне на условия за членство.

Реакцията на Бойко Борисов и Марин Райков дойде ден след като външният министър на Турция Ахмет Давутоглу посъветва България да се въздържа от изказвания, влошаващи отношенията между двете страни. Съветът бе задочна реплика на изявлението на Божидар Димитров. Гафът на Димитров бе задълбочен преди два дни от член на правителствената информационна служба, който потвърди пред ЕUobserver, че налагането на вето на Турция е един от възможните ходове и това е официална правителствена политика. Снощи Борисов заяви, че служителят е уволнен.
Още от статията на „Сега"

„Пушачите минават на дъвки и машинки", информира „Стандарт"
Поскъпването на цигарите е на път да принуди много пушачи да се откажат от навиците си. Някои потискат никотиновия глад с дъвки, други се снабдяват с машинки, за да си свиват ръчно папироси. Навсякъде из страната малките магазинчета вече зареждат насипен тютюн, листчета и машинки, показа проверката на "Стандарт". Шофьори, които возят гастарбайтери към Западна Европа, твърдят, че по време на последните си воаяжи задължително носят у нас поне дузина машинки за подаръци на близки в България.

Десет лева е еднократната инвестиция в простата машинарийка, с която се пълнят цигарите. Толкова излиза и прилична табакера, в която всеки може да подреди дневната си доза и да се направи на тузар. Самите цигари излизат в пъти по-евтино от предлаганите на пазара масови марки. 100 г роден тютюн от сортовете "Вирджиния", разфасован във фабриката в Стара Загора, се продава за 9 лева. От него при оптимално уплътняване излизат 140 стандартни къса с филтър. Кутия с 300 празни цигари пък струва около 3 лв. Сметките показват, че направените вкъщи цигари излизат 7-8 стотинки бройката, а в магазина масовите "Виктори" и "Карелия" вече гонят 20 стотинки при цена 3,50-4,00 лв. за кутия.

От Нова година цигарите са с над левче по-скъпи заради драстичното увеличение на акцизите. Още преди празниците "Булгартабак" качи цените с 20-30 ст. и така кутия "Виктори" вече е 3,60 лв. Голямото увеличение за родните марки обаче ще дойде към април, когато се чака най-пушената марка да удари 4,60-4,80 лв.
Още от статията на „Стандарт"

„Лихвите по кредитите ще паднат с до 1%", прогнозира „Монитор"
Лихвите по кредити ще паднат с между 0,5 и 1% до края на годината. Това прогнозира пред "Монитор" изпълнителният директор на "КредитЦентър" Тихомир Тошев. С толкова ще се понижат и лихвите по депозитите. Нивата на лихвите по заемите в момента се струват високи на по-голяма част от хората, които искат да вземат пари от банка и това ги спира. Въпреки това не високите проценти са основната причина, заради която потребителите се страхуват да вземат кредити. Те се притесняват повече от несигурната среда. Българинът все още се опасява, че може да направи грешка, че кризата може да продължи  по-дълго, отколкото очаква, или че фирмата, в която работи, може да има затруднения и той да остане без работа. Затова хората предпочитат да са по-предпазливи в момента и да не правят сериозни финансови стъпки, обясни Тошев.  Сега кредити теглят лица които вече са оценили как се е отразила кризата на техните доходи и виждат, че запазват сравнително добра финансова стабилност. Получателите на жилищни кредити сега задължително  имат спестени между 30 и 50% от стойността на имота. Тези хора са активни на пазара и ще продължат да бъдат водещи и през 2010 г. В момента жилища купуват онези, на които имотът наистина им трябва. Много малко са тези, които влагат в недвижимости спестяванията си. Причината е, че на пазара на имоти все още има много неизяснени неща и не е ясно в каква посока ще се движи той през 2010 г. Затова все по-масово хората започват да държат парите си на депозит в банка.
Още от статията на „Монитор"

„Банки бавят данъчни бонуси за семейства", установява проучване на „Стандарт"
Банките бавят данъчните облекчения, които държавата дава за млади семейства с ипотечни кредити. Служителите на трезорите все още нямат представа какви документи са необходими на клиентите им, за да получат бонус от държавата за вноските по жилищните заеми. Това показа проверка на "Стандарт" в офисите на някои от най-големите трезори. Някои служители пращат младите семейства в общината, за да питат какви документи трябва да даде банката. Други търсят информация в централите си, където също още не са наясно какво е нужно и как трябва да изглеждат документите, които да се приложат към данъчните декларации на младите семейства. Накрая повечето от служителите на банките учтиво молят желаещите да получат данъчни облекчения да се върнат на следващия ден. Обещанието е, че когато се изясни какви точно документи са необходими, ще се издават бързо. Тази година за първи път младите семейства при подаване на декларациите за доходите си не плащат данъци за платените лихви по ипотечни заеми. Към декларацията си съпругът, който ползва облекчението, трябва да добави справка за имотното си състояние от Агенцията по вписванията. Облекчението се ползва, ако той няма други имоти освен жилището, за което е теглил кредит.
Още от статията на „Стандарт"

„Застрахователи не плащат дори след съдебни решения", разкрива „Сега"
Има тенденция застрахователни компании да отказват да плащат обезщетения по "Гражданска отговорност" дори пострадалият да им представи влязло в сила съдебно решение срещу виновния водач. За това сигнализира председателят на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътно-транспортни произшествия Георги Вълков. "Така единственият изход на жертвите, които си търсят обезщетенията, е да водят съдебни дела срещу застрахователната компания, която е сключила "Гражданската отговорност", обясни той. Асоциацията иска спешни промени, които да задължат застрахователите да плащат при представяне на съдебно решение, доказващо вината на извършителя на престъплението.

"Пострадалият им носи валидна полица и решение на съда, с което се обявява за виновен причинителят на катастрофата, дори изпълнителен лист срещу него, но въпреки това застрахователят казва, че няма да плати", обясни Вълчев. Той добави, че дори Комисията за финансов надзор не може да направи нищо на такива компании, защото Кодексът за застраховането (КЗ) не задължава застрахователят да плати дори жертвата да представи документи, безспорно доказващи вината на прегрешилия шофьор. В КЗ пише само, че в срок от 3 месеца, след като пострадалият подаде искането си, компанията трябва или да плати, или мотивирано да откаже компенсация на човека. Така той може да си вземе парите единствено чрез съд.
Още от статията на „Сега"

„Българското сирене ще стане екзотика", алармират производители, цитирани от „Монитор"
Българските млечни продукти ще останат като екзотични храни у нас. Само след две - три години те ще изчезнат, ако развитието на животновъдния и преработвателния сектор върви по този начин, алармира вчера председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. Наивно е да се смята, че млекопреработвателите печелят особено много, твърди той. Вече са фалирали две от най-големите млекопреработвателни предприятия в страната. В кризата още по-силно се усеща свитото потребление и традиционно ниската покупателна възможност на българите. В момента преработвателите се задъхват от тежките кредити и последиците от рецесията, която не ги е подминала. Затова той смята, че българските млечни продукти, които са направени по традиционните рецепти, а не от палмово масло и добавки, ще изчезнат. Такава е вече съдбата на биволските продукти в Европейския съюз.

Предстои най-трудната година за сектора от 1990 година насам. Родните млекопроизводители получават по-малки приходи за стоката си в сравнение с колегите си от Западна Европа, но това се дължи на ниските европейски субсидии, които са едва 1/3 от тези в старите страни членки. Голямата беда обаче е фактът, че за да работят, българските предприятия внасят суровина от ЕС - сурово мляко, концентрат или сухо мляко. Става дума за 40-50 на сто от общото производство. Съществува опасност страната ни да остане без продукти за преработка заради липсата на собствено животновъдство. Санкционираният договор е приет от съвет по млякото при министъра. Намирам за подигравателно да бъдем санкционирани за картелиране с основанието, че има договор за изкупуване на млякото, при положение че той е приет на Консултативен съвет по млякото през 2003 година при земеделския министър. Неговата цел е да се защитят производителите на мляко, които към него момент нямаха гаранция за изкупуване на суровината им. В този документ е посочена и системата от качествени показатели, които си фигурират отдавна в Българския държавен стандарт. Още повече че въпросният договор не е задължителен и по никакъв начин не представлява споразумение. У нас има 240 преработвателни предприятия, 60 от тях членуват в едната санкционирана асоциация, около 80 в другата, а половината са самостоятелни. При това положение създаването на картел е невъзможно.
Още от статията на „Монитор"

„Свършиха парите за скъпи трактори, агробизнесът трябва да се преориентира", казва в интервю за „Класа" министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов
Г-н Найденов, преди дни стана ясно, че директно от Брюксел ще бъде финансирана програма за промоция на български млечни продукти на пазарите в Германия и Испания. Проектът ще е за три години. Брюксел обаче даде последен двегодишен срок на българските млечни ферми да се преструктурират. Дали няма след това да обясняваме на западноевропейските потребители, че предлагаме българско сирене, произведено от холандско мляко, например?
Това е един от най-големите проблеми на млечния сектор и въобще на българското животновъдство. Ако не бяхме договорили двегодишния период, трябваше онзи ден, навръх Нова година, да затворим над 80 000 ферми, защото и министерството, и съответните контролни органи бяха проспали предишната отсрочка. Сега тези ферми трябва да се приведат в състояние да отговарят на европейските изисквания. Начело със заместник-министъра Цветан Димитров е създадена работна група, която ще следи какво се случва. Ще търсим механизми да принудим фермите да се преструктурират, някои просто ще бъдат затваряни по-рано. Не бива да допуснем след две години да бъдат закрити наведнъж голям брой ферми, защото това ще доведе до остър дефицит на сурово българско мляко и до сериозно социално напрежение. Големият проблем всъщност е в многоговоренето и разноговоренето на браншовите организации в този сектор. Не мога да събера в колегиума на министерството само председателите, когато дойдат да разговаряме, толкова са много. И почти няма двама с еднакво мнение. Първо, трябва да се сложи ред в представителността на бранша, и след това да се види какво ще се прави, кои ферми да се възползват от двегодишен период. Това решение не може да го вземе администрацията.

Проектът за закон за браншовите организации е готов, кое е най-важното в него?
Тези, които ще взимат решения като представители на отделните браншове, трябва да бъдат легитимни. Ще има изисквания за минимум членска маса. Важното е да е ясна отсрещната страна. Вижте зърнопроизводителите, те са обединени в национална асоциация и така сериозно защитават интересите си. Заедно правим политиката в бранша. Може срещите ни да не минават гладко, но, общо взето, в спора се ражда консенсусът и се работи по-добре.

В парламента е внесен проект за промяна на Закона за животновъдството и там пише, че няма да има продуктови бордове. Това означава ли, че пада и млечният борд?
- Около млечния борд има много интереси и още повече въпросителни. Сериозно напрежение имаше още при създаването му. Има обвинения, че бордът не се използва по предназначение, няма реална полза от съществуването му. Лично моето мнение е, че продуктовите бордове са форматът, който трябва да определя политиката в отделните сектори, а министерството да я изпълнява. Но те трябва да бъдат създадени тогава, когато се сложи ред в браншовите организации. В противен случай и продуктовите бордове ще се нароят колкото са асоциациите.

Млечните ферми останаха много на брой, без да се преструктурират и модернизират, защото програма САПАРД имаше други приоритети и те бяха да се подкрепя едрият бизнес. Неслучайно страната се задръсти от ултрамодерна земеделска техника. Не се ли случва в момента нещо подобно и с Програмата за развитие на селските райони?
Но то се случва, защото вече е изчерпан ресурсът по мярка 121 в частта за земеделска техника. Когато са били предлагани различните мерки, е трябвало да се мисли по-рационално. Ясно е, че мечтата на всеки фермер е да си купи нов трактор и колкото се може той да е по-голям. Знаете ли каква е разликата между момчето и мъжа? В цената на играчките е разликата. А и е по-лесно да купиш модерна машина с парите на ЕС, отколкото да правиш проекти и да модернизираш животновъдна ферма. От експерти чувам, че капацитетът на купените у нас селскостопански машини е толкова голям, че могат да обработят територията на три Българии.

Има ли реални шансове да бъдат преструктурирани мерките на ПРСР и да бъдат прехвърлени пари към мерките, които са изчерпани?
В програмата има средства и искаме да пренасочим ресурс от по-непопулярните мерки, за да изпълним ангажимента към приетите вече проекти. Но много е трудно да убедим ЕК, че на такъв ранен етап е необходимо преструктуриране. Ако поискаме това през 2013 г. с аргумента, че трябва по-добре да се усвоява ресурсът, би било по-лесно. Не знам обаче, като е правена тази програма, защо не е ползван опит на страни, които преди нас са минали по тия пътеки.
Още от интервюто на „Класа"

„Започнахме съкращения на 1200 служители", казва в интервю за „Дневник" генералният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Милчо Ламбрев
Какво е състоянието на НК "Железопътна инфраструктура"?
- Когато в средата на октомври миналата година поех ръководството на компанията, тя имаше 45 млн. лв. задължения към персонала, който беше в стачна готовност. Вземанията й бяха за 85 млн. лв., като основната част са от БДЖ. Превозвачът също е в тежко състояние, което се дължи на спада на товарите. Двете компании  в момента сме като скачени съдове, защото частните превозвачи не са навлезли достатъчно на пазара и БДЖ държи 93-94% от превозите.
След разговори със стачния комитет вече са изплатени всички възнаграждения за миналата година. Отпуснатата субсидия от 82 млн. лв. е недостатъчна. Надявам се министър Цветков да убеди финансовия министър Симеон Дянков и да бъдат  отпуснати допълнително още 74 млн. лв. Така ще спазим Директива 14/2001 парите от инфраструктурни такси да не се  ползват за заплати, а за поддържане и развитие на инфраструктурата.
Брюксел откри през миналата година наказателна процедура срещу България, защото използва таксите за изплащането на заплати. Директивата допуска около 20-25% от тях да отиват за възнаграждения на персонал, ангажиран с инфраструктурата. За да излезем от тази ситуация, от Брюксел ни беше подсказано, че трябва да намалим таксите. От началото на тази година те бяха понижени с около 20% за товарните превози. Надявам се да привлечем превозвачите. От техните тарифи ще зависи какви товари ще привлекат от компаниите.
След като заработи нашето електроразпределително дружество, смятаме да извадим от инфраструктурната такса таксата за пренос на еленергия. Идеята е да бъде дъщерно дружество на компанията и само да се издържа и да търси потенциални потребители. Компанията разполага и с регистриран търговец на ток "Трен", което дъщерно дружество директно купува еленергия от АЕЦ "Козлодуй".

Какво ще правите, ако не бъдат осигурени допълнителни средства?
- Осигурената субсидия ще е достатъчна да плащаме заплатите на служителите пет месеца и половина. Освен нея правителството ни отпусна 90 млн. лв. за финансиране на ремонта на железния път за поддържане на достигнатите скорости и модернизация на прелезите. Имаме неразплатени обекти за около 30 млн. лв., с което се намаляват възможностите за инвестиции.

Колко служители са съкратени досега?
- Вече започна процесът, с който до февруари тази година ще бъдат освободени 1200 служители. Пенсионирани са 447, от администрацията са освободени 131 служители. Никой няма намерение да съкращава служители, свързани с безопасността и поддържането на железния път.

Ще се стигне ли до закриване на губещите линии?
- Това не може да се случи на този етап, защото железниците извършват силно социална дейност. За някои населени места те остават единственият достъпен транспорт. Ако бъдат закрити линии, не можем да опазим съоръженията. Крадат се метални части от железния път, изваждат се телекомуникационни кабели и осигурителни съоръжения. Преди Коледа работата на гара Подуене беше блокирана от кражбата на 11 кабела. За 2009 г. кражбите са за 450 хил. лв. Предлагаме законодателни промени, с които кражбите да се третират като тероризъм.

Кога може да бъде намалено времето за пътуване например от София до Бургас?
- Намаляването на времето за пътуване е свързано с реализацията на проектите за модернизация. За линията Пловдив - Бургас се продават тръжни документи на кандидати за изпълнители до 11 февруари. До края на 2010 г. трябва да влезе в експлоатация отсечката Крумово - Първомай от жп линията Пловдив - Свиленград. По нея влаковете ще могат да се движат със скорост от 160 км в час. В момента се проектират линиите Свиленград - турска граница и София - Пловдив. Експертен съвет вече разгледа двете равни отсечки от София - Пловдив.
Още от статията на „Дневник"