Богатите суровини не винаги благославят страната. Пример за това е Алжир, където широките маси от населението се питат какво всъщност става с богатството, което носи износът на петрол.

Алжир е важен производител на петрол и след Русия е втори по размер доставчик на газ за Европа. След началото на т.нар. четвърта петролна криза от 2003, Алжир буквално е заливан от петродолари. Паричните резерви на Алжир в края на 2006 достигнаха $75 милиарда, а през 2010 се предвиждат да са $160 милиарда. Обаче разликата е фрапантна: все по-пълна държавна хазна и все по-празни джобове на населението. Голяма част от младежта мечтае за емиграция в Европа.

Едноименната столица Алжир днес изглежда като гигантска строителна площадка. Навсякъде изникват нови сгради за офиси и продажбени центрове, мостове, вече има дори и метро - от приемането на независимостта през 1962 това бе най-голямата мечта и тя вече е реалност. Но не всички извличат изгода от промените: тук без брой са просяците, мъже жени и деца, избягали от селските райони, до които петродоларите не са достигнали.

Правителството на Алжир започна амбициозна инициатива за поддържане развитието на страната, която засяга всички области на икономиката и трябва да катапултира Алжир в модерния свят. Държавният президент на Алжир Абделазис Бутефлика е убеден, че във финансово отношение страната му никога преди не се е справяла толкова добре: „Това го е нямало от независимостта. Спечелихме от този ценен шанс, за да можем да изкараме Алжир от ерата на тъмнината".

В Аин Дафла не се усещат славните перспективи на Бутефлика. Селският регион, който е на по-малко от два часа път с кола южно от столицата, страда от засуха и изолация. По време на гражданската война през деветдесетте, областта бе силно засегната от тероризъм. Много хора избягаха в градовете, мнозина други не искат да напускат родината си и се опитват да преживеят там.

Бахта, жена в края на петдесетте си години, говори за своята всекидневна борба за живот: „Търся вода, водата тук е рядка. Може да изкопаеш кладенец, но да не намериш там вода. Тук ни трябва вода, но също така и ток". Нейният мъж Омар е разочарован когато стане дума за петрола: в неговите очи парите от нефта не са допринесли с нищо за хората от региона. „Те цитират числа и печалби, но на нас никой нищо не ни е дал".

Гражданската война в началото на деветдесетте травматизира страната. Тя бе следствие от изборната победа на ислямския фронт FIS - победа, която навремето направиха възможна социалната несправедливост, корупцията и лошото разпределяне на петродоларите.

Световната банка и неправителствените организации днес определят една трета от населението на Алжир като „бедно". Алжирското правителство от своя страна отхвърля стоящите в основата на това заключение цифри. Но противоречието между официалното становище на политическия елит и реалността се проявява не само в селските региони. В градовете много млади хора мечтаят да емигрират в чужбина за да избягат от нищетата. Юсуф, безработен икономист, вижда само един шанс пред себе си: „Не мога да остана в Алжир, защото тук не водя достоен живот. На 35 години съм и още не съм женен. Затова искам да отида в Европа за да мога да осъществя плановете си".

Мохамед бен Юсаад, някогашен министър на икономиката на Алжир и професор в Алжирския университет обяснява парадоксалните отношения: „Реалният доход на глава от населението е много нисък. Общият доход на глава от 2000 насам се покачи изключително много. От 1500 долара той скочи на 5000 долара. Но тази цифра си остава чиста статистика и няма нищо общо със средния доход на алжиреца".

 Бившият премиер министър на Алжир Ахмед Бен Битур също се противопоставя на настоящата политика. Според него основният проблем е неефективността на всички институции, на политическите партии, на гражданското общество, на парламента, на държавата като такава. „Вярвам, че имаме правителство, което не иска да разбере, че трябва да даде един глас на институциите. Днес сме зависими от това, което възнамерява ръководството на страната".

Макар на голяма част от населението на страната да липсва необходимото за живот, Алжир използва потока от петродоларите за да изкупува предварително чуждестранния си дълг. По този начин задълженията на страната са спаднали за четири години от $23 на $5 милиарда. Много експерти считат, че изграждането на диверсифицирана алжирска икономика е по-належащо от изплащането на дългове. Защото един от най-големите икономически проблеми е силната зависимост от петрола. Сам президентът Бутефлика в една от последните си речи за 2006 критикува ситуацията, че 98% от приходите на страната идват от петрол, а експортът на други стоки остава маргинален.

Днес проблемът не се състои в това да се спечелят пари, а по-скоро да не се разточителства с парите и да не се допускат злоупотреби, което в миналото е било често явление. Критиците упрекват правителството на Алжир, че напоследък много лошо стопанисва петролното богатство и не планира разумно употребата на големите приходи. Виновни за това са неефективното управление и корупцията.

Все още Алжир има възможността да се пребори с корупцията и да изгради икономика, която не зависи изцяло от петрола. Едва тогава черното злато ще стане благословение за страната.