Млад виетнамец търкаля стъклени топчета през пръстите си. Обаче младежът не играе на лимки, а упражнява професията си. Часове наред той се опитва да пусне колкото се може по-бързо 50 топчета през метален пръстен. Това подобрява ловкостта на пръстите му.

Само ако го направи за под 41 секунди, ще премине към следващата степен - обяснява треньорката в квалификационния център на виетнамската текстилна фабрика Protrade Garment Co в предградията на Сайгон. Тогава тя натиска червено копче на звънец и младежът заедно с колегите си скачат на крака: учебна тревога за пожар. Стажантите трябва да напуснат помещението под строй. Те трябва да освободят работните си места за не повече от шест секунди.

Пред два компютъра бъдещи шивачки разучават видеофилмчета на всеки производствен процес и по пет минути на ден пред екран се мъчат да наподобяват движенията на опитните майсторки.

Въпреки постигнатата дисциплина, Protrade Garment е всичко друго, но не и Sweatshop, „потилня", както наричат експлоататорските манифактури в затънтените краища на Азия. Работничките тук седят в ярко осветени фабрични зали на японски или тайвански шевни машини, климатик вкарва пресен въздух в залата. На косите си момичетата носят касинки с цвят, който варира според производствената област: бяло за шивачки, жълто за ръководителки смени, червено за стажантите, розово за контрола на качеството.

Всяка работничка има чип, който й съобщава в края на осемчасовата смяна колко пари е спечелила. Към основната заплата от почти $100 за месец идват добавки за произведено количество, добавка за квартира и присъствени премии. „Трябва да се концентрираме върху единственото ценно нещо, което имаме - нашата работа и нашите работни сили", казва генералният директор на Protrade. „Китай разполага с цялата верига за създаване на стойност, започвайки с памучните полета. Ние тук във Виетнам можем да се задържим само благодарение на качествената си работа".

Директорът е на 37 години, следвал е във Виетнам и работи във фабриката от 10 години. Когато е започвал, е кърпил дупки. „Имахме нужните машини, но ни липсваше манталитета".

Манталитетът вече е тук. Държавният конгломерат се е превърнал в разрастващ се текстилен бизнес, който се стреми към борсата. Девойките на шивашките машини работят за чужди марки като Tchibo, Dockers, Jack Wolfskin, Abercrombie & Fitch, Marks & Spencer.

Всеки месец се произвеждат по 600.000  броя различни видове облекла. Виетнамската текстилна индустрия извлича голяма облага от това, че западните възложители на поръчки търсят някакво изравняване на производството в Китай. „Не трябва да слагаме всички яйца в една кошница. Нашите страни-производители Китай и Индонезия достигнаха горната граница", казва германски бизнесмен. „От съображения за сигурност ще разширим производството си във Виетнам". Компанията Olymp поръчва по милион ризи във Виетнам - толкова, колкото и в Китай.

От десет години Protrade върви нагоре. Тук вече работят 2300 шивачки. Време да се погледне отвъд хоризонта: Protrade във Виетнам прави същото, което контрагентите на Запад отдавна правят: виетнамците започват да изнасят производството към по-евтини райони: Камбоджа. Граничният пункт Кса Мат е на два часа и половина път с автомобил от Сайгон. А печалбата на Protrade се гарантира от това, че в завода в Сайгон работят само опитни шивачки, които получават над $100 за месец.

В Камбоджа хората са много по-бедни, отколкото във Виетнам. На полето те биха взели по 30 долара месечно. Във фабриката получават по $50: печелят и двете страни. Камбоджа е практически 15 години зад Виетнам, дори и в корупцията, която в Камбоджа едва пониква.

Корупцията формира голяма част от страничните разходи за производството и възлиза на около 7% от продажната цена. „Особените плащания са необходими, за да се получават лицензи за износ, нужни са допълнителни суми за всеки контейнер, за напускане на пристанище, за товарене на кораба". Източник посочва, че при транспортирането на един контейнер веднъж подкупите са достигнали до 37% от цената на превоза.

Обаче със засиления интерес на западните производители, текстилните предприятия във Виетнам започват да стават все по-осъзнати.  Сега те се доверяват на отворените граници. Отношението им към евтиното изнесено производство в камбоджанското селце Дар Кандоал е не по-различно от учителите от Хонконг, САЩ или ФРГ, които дават дрехите си на ишлеме във Виетнам.

Виетнам може би малко е закъснял, защото текстилният пазар в Камбоджа се разви сериозно, като Китай включително Хонконг държи 60% от инвестициите в текстилната продукция на Камбоджа. Там сега са заети 300,000 души, през 1995 бяха само 180.000.

Производителността на труда в камбоджанската фабрика била обаче само 70% от тази във Виетнам. За да се повиши производителността, сега се изгражда същия учебен център, както и във Виетнам. На стената виси плакат: „Не се страхувайте да признавате грешките си. Ние се извиняваме за нашата грешка и се учим от нея".

Четири седмици новаците тренират и получават за това 50 долара. „След ядене седим заедно и си разказваме кой какво е правил вкъщи, и така спира да ни е тъжно". Бащата на младия виетнамец, с който започна разказа на журналиста на FAZ, продава дрехи на пазара. След първия си месец по широкия свят, синът вече печели повече от бащата.