През 2007 г., притеснени за нарастващия размер на дисбалансите по текущите сметки, от Международния валутен фонд, организират многостранни консултации, за да видят какво трябва да се направи за решаване на проблема.

Постигнато е широко съгласие, че решението е концептуално праволинейно: потребителите в САЩ да купуват по-малко, а тези в Китай повече. Това би било добре както за САЩ, така и за Китай, и за света, според FT и Оливър Бланчард, главен икономист в МВФ.

Добре за САЩ: защото още тогава е ясно че балонът на потреблението се раздува до неразумни размери и че много от американците ще са изправени пред проблеми при пенсионирането си. Добре за Китай: защото високите нива на спестяване в азиатската държава отразяват липсата на социална защитна мрежа на здравно и пенсионно осигуряване, наличието на която ще накара потребителите да харчат повече.

Добре за света: защото поскъпването на женминби спрямо долара и промените в моделите на потребление, може да доведат до дълготрайно ниска безработица, както в САЩ, така и в Китай и до намаление на дисбалансите по текущите сметки. По-малкото потребление в САЩ, ще бъдат компенсирано от по-високите нетни нива на износа. Увеличеното потребление в Китай пък ще бъде компенсирано от по-ниските нетни обеми на китайския износ. Американският дефицит по текущата сметка ще бъде намален, както и китайския излишък по текущата сметка. При този процес на ребалансиране и рискът от внезапен колапс на долара ще се понижи. Тогава светът ще бъде в много по-добра форма.

Този процес щеше да увеличи и заплащането на китайската работна ръка, което щеше да намали печалбите на компаниите търсещи евтино производство в глобален мащаб, но пък нямаше да позволи раздуването на много балони, довели до сегашната криза.

Всъщност една от основните причини за балона на пазара на имоти е, че пренасянето на много производства в Китай, съчетано с кредитната експанзия в САЩ, доведоха до освобождаване на паричен ресурс - печалби от евтината китайска работна ръка и от увеличеното потребление в Америка и Европа.

При условие, че като цяло този процес не се основаваше на експлозивно развитие на отделен сектор, благодарение на нова пазарна ниша или технологичен пробив, освободеният паричен ресурс беше насочен към традиционни сектори като инвестициите в имоти, високо рискови, но и високо печеливши вложения на капиталовите пазари и в трупане на огромни валутни резерви.

Така оптимизмът на потребителите в САЩ и упоритостта, с която китайските власти планираха висок растеж и бързи резултати, ръководени от необходимостта да се запази ръстът на заетостта, създадоха ресурса захранил балоните на кризата, разбира се с помощта и на множество други фактори.

Но кризата самата по себе си не е предизвикана от глобалните дисбаланси. Доларът засега не е колабирал, даже обратното, успя да навакса в разгара на кризата, част от дългогодишните си загуби срещу еврото, възползвайки се от статута си резервна валута.

Но през последните два месеца на надежди за икономическо възстановяване и борсово рали, поевтиня с близо 20 цента, отбелязвайки най-големият си спад срещу единната валута досега.

В същото време огромните средства, които правителствата в САЩ и Европа хвърлиха за облекчаване на рецесията, въпреки поевтиняващия долар заплашват да доведат до възстановяване на статуквото и засилват дисбалансите по текущите сметки.

А в началото на кризата, глобалните дисбаланси не бяха сред приоритетите в списъка на проблеми, които трябва да бъдат решени. Политиците бяха фокусирани върху състоянието на финансовата система.

Но сега, когато погледът е насочен към евентуално възстановяване, глобалните дисбаланси вероятно ще се върнат на преден план. А в тях централна роля имат САЩ и Китай.

Добрата страна на кризата е, че донякъде намали дисбалансите, като доведе до намаляване на кредитирането и потреблението в САЩ и накара Китай да инвестира във вътрешния си пазар.

Основната неизвестност е дали корекцията ще продължи. В отговор на кризата, Китай поде голяма фискална експанзия, като се фокусира върху инвестиции в инфраструктура и производство, но Пекин обяви и планове за изграждане на осигурителна система и широкомащабна здравна реформа.

Инвестициите в инфраструктура и временни работни места са правилната политика като се има в предвид необходимостта да се увеличат разходите бързо, но това увеличение на инвестициите може да продължи да действа само за кратко, ако не се изпълнят плановете за осигурителна система, която ще позволи дългосрочно увеличаване на потреблението.

А увеличената консумация ще компенсира понижението на китайския износ и ще позволи на Китай да поддържа високия си растеж. Възстановяването може да доведе до една по-балансирана световната икономика.

Но в същото време страните, натрупали огромни валутни резерви, благодарение на излишъците по текущите си сметки, едва ли ще бъдат готови да допуснат допълнително обезценяване на долара и така да дадат възможност за увеличение на износа от САЩ.

Така Вашингтон се превръща в заложник на основата на глобалното му влияние - американския долар в качеството му на глобална резервна валута.

Какво ще стане, ако няма ребалансиране? Без трайно стабилизиране на потребителското търсене в глобален мащаб и по-висок нетен износ на САЩ, темповете на възстановяване вероятно рязко ще се забавят, когато фискалните стимули бъдат премахнати.

В нормални условия, паричната политика може да помогне, чрез понижаване на лихвените проценти, за увеличаване на търсенето, но при излизането от кризата е по-вероятен другият вариант, а именно известно затягане на монетарната политика и повишаване на лихвите, заради опасенията от нова инфлационна вълна, водена от спекулативни инвестиции на пазарите на суровини.

Така че ще има силен натиск върху правителството на САЩ да поддържа фискални  стимули още дълго, но докато търсенето е слабо, това ще доведе до големи бюджетни дефицити и увеличаване на външните задължения към страните с излишъци като Китай.

В крайна сметка е възможно този процес просто да доведе до повторение на кризата, нова вълна на несигурност и бягство от капиталовите пазари и до дългосрочна глобална стагнация.

Ето защо е необходимо САЩ и Китай да действат заедно, за да измъкнат света от кризата.