Отказваме се от петролопровода Бургас - Александруполис, заяви премиерът Бойко Борисов след среща с посланици от Европейския съюз в резиденцията на испанското посолство.

Като основен аргумент той посочи протеста на жителите на Бургаски регион, които не искат проекта. Освен това, може да възникне проблем, подобен на този с петролния разлив в Мексиканския залив, защото Бургаският залив е тесен, а морето е бурно. А и трасето на петролопровода минава през зони от "Натура 2000", подчерта Борисов, цитиран от агенция "Фокус".

Борисов заяви, че по същия начин стои и проектът за строителството на АЕЦ "Белене". Ще се инвестират много пари, а не се знае за колко време проектът ще се замрази.
Според премиера втората атомна централа ще се реализира в момента, в който стане ясно колко пари ще струва, и има ли инвеститор.

Борисов спомена цифра от 26 млрд. лв. за строителството на "Белене" и попита след колко време ще си върнем парите.

От своя страна испанският посланик Н. Пр. Хорхе Фуентес заяви, че посланиците от Европейския съюз са останали извънредно доволни от действията на правителството и от развитието на нещата у нас. Те са отбелязали, че една година по-късно, правителството, ръководено от Бойко Борисов е толкова здраво и силно, колкото в първите дни.

Възможното прекратяване на проекта Бургас-Александруполис вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа е заявил руският енергиен министър Сергей Шматко, пише БГНЕС.

Късно снощи стана ясно, че Русия може да отложи за неопределено време създаването на нефтопровод през България и Гърция, ако София не завърши ревизията си на плана през следващите няколко месеца, по думите на Шматко.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини, очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Гърция, която ЕС спасява от банкрут по външния й дълг, също наскоро призова за повече движение по плана, възможно най-скоро, като очаква инвестиции и бъдещи такси за транзит.

Пред депутатите от Думата, Шматко е казал, че неговото министерство подкрепя и повишаването на износните такси за източносибирски нефт до 45% от стандартните, което ще намали печалбите на индустрията. Промените може също така да намалят руското производство на нефт, като обезкуражат инвестициите в нови нефтени полета, посочва St. Petersburg Times.

Роснефт и други нефтопроизводители се ползваха с нулево износно мито върху източносибирския си петрол от януари, макар че Финансовото министерство лобира за облагане на износа, за да се закърпи бюджетния дефицит.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Припомняме, строителството на газопровода беше замразено, откакто избраното миналата година българско правителство изрази опасения за възможните екологични щети, които газопроводът може да причини на бреговата му линия, по която има множество курорти.

Трябва да има решение по бъдещето на този проект не по-късно от тази есен, заяви Шматко пред репортери в Думата след реч за положението в енергийната индустрия. Напълно е възможно да се наложи не да прекратим - но да замразим този проект.

Роснефт и Транснефт, държавните руски компании, които ще изградят газопровода, ще спрат да финансират подготвителни дейности и ще отзоват персонала си от мястото. Ако това се случи, Русия ще поднови преговорите за нефтопровода Самсун-Джейхан през Турция, добави Шматко. Трябва да знаем как ще изнасяме нефт, заяви той.

Шматко добави, че "на всяка цена" трябва да се предотврати спирането на разработката на Източен Сибир, независимо от налагането на износно мито. В момента в региона работят Роснефт и Сургутнефтегаз.