„Квесторите на КТБ са осчетоводили цесии и прехващания за близо 1 млрд. лв.", пише в. "Капитал Daily"
В последните дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) на 6 ноември е имало същинска лавина от уведомления за цесии и прехващания. Голямата част от тях са осчетоводени от квесторите и така кредитният портфейл се свива с 50%. Това става ясно от отчета на банката към края на годината, като според предоставената информация досега са получени 947 искания от страна на клиенти, от които 374 през октомври и 416 в няколкото дни в началото на ноември.

Квесторите са приели 112 от исканията за неоснователни, а 6 са още в процес на разглеждане, като останалите са осчетоводени. В доклада за дейността към отчета се посочва, че това е основната причина за спада на активите със 734 млн. лв. до 1.83 млрд. лв. В края на май балансовото число на КТБ е 7.64 млрд. лв., като месец по-късно след тегленията, довели до затварянето на банката, то спада до 6.89 млрд. лв., а след предприетите вследствие на външната оценка обезценки за 4.3 млрд. лв. активите падат до 2.57 млрд. лв. Прехващанията на задължения (кредити) от КТБ и придобити от други лица депозити от КТБ (чрез цесии) е масов начин вложители да получат част от негарантираните суми, а длъжниците да погасят по-евтино заемите си.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"ДДС провали и актуализирания бюджет 2014" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Бюджетната 2014 г. е приключила с огромно неизпълнение на приходите от ДДС. Дори и след актуализацията през ноември, когато постъпленията бяха сериозно "подстригани", хазната не е успяла да събере 430 млн. лв. от планираната сума. Ако се върнем към първоначалния вариант на бюджет 2014, излиза, че провалът в събирането на ДДС е 1.017 млрд. лева. А докато приходите на основни данъци сериозно изостават, оказва се, че хазната все повече товари бизнеса и гражданите с различни видове държавни такси. За първи път през миналата година постъпленията от такси са надхвърлили 1 млрд. лева, сочат данните за изпълнението на бюджета за 2014 г.

От ДДС са постъпили 7.264 млрд. лв. За сравнение при приемането на бюджета бяха заложени постъпления от 8.28 млрд. лв., а след актуализацията при новото правителство се чакаха 7.69 млрд. лв. И тази занижена прогноза се е оказала оптимистична. Събраните 7.264 млрд. лв. от ДДС са номинално под постъпленията от ДДС за 2013 г. И тогава приходите от ДДС останаха неизпълнени (289 млн. лв. по-малко от планираното след актуализация), но правителството се оправда с "ударно" възстановяване на ДДС в края на годината, от което бизнесът печели.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Санират безплатно и малки панелки" четем на първа страница във в. "Монитор"
От 2016 г. за безплатно саниране ще могат да кандидатстват и блокове с по-малко от 36 апартамента, съобщиха от МРРБ.
Пари ще могат да получат и общини, които не са бенефициенти по бъдещата ОП „Региони в растеж" (2014 - 2020), които към момента не попадат в обхвата на националната програма, съобщи за „Монитор" зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. По думите му от безплатната субсидия ще се дава и за тухлени сгради проектирани преди 1999 г. „Интересът към програмата е много по-голям, отколкото очаквахме. В много общини в страната вече има учредени сдружения и блокове и те са готови да кандидатстват за саниране", каза още той и посочи като пример София, Благоевград, Варна. Според него вече има и местни администрации, които са готови да обявят процедурите за избор на изпълнител и проектант.
По новата програма за саниране на МРРБ с пълна субсидия засега могат да кандидатстват само сгради с най-малко 36 апартамента. В нея се очаква да бъдат налети 1 млрд. лв., с които ще се субсидират само железобетонни блокове (ЕПК и панелки). Едно от условията е да не кандидатстват отделни входове, а цели сгради, обясниха от строителното министерство. За това трябва да се регистрира едно сдружение на собствениците за целия блок, независимо от броя на входовете в него.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Потенциален конфликт на интереси по върховете на БНБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Потенциален конфликт на интереси спи в ключовото управление на "Банков надзор", научи "Капитал Daily". Братът на Нели Кордовска, която ръководи звеното, което по закон следи за работата на българските банки, заема управленски пост в поднадзорната Първа инвестиционна банка. Става дума за Румен Стамов, който е директор "Частно банкиране" в ПИБ.

Този факт, който беше потвърден пред "Капитал Daily" от три независими източника, не е общественоизвестен поради простата причина, че декларацията за конфликт на интереси на Нели Кордовска не е достъпна в интернет.

Фактът, че има засичане на роднинска и професионална връзка, не е проблем сам по себе си. В същото време това обстоятелство би следвало да е известно на обществото и да се има предвид, в случай че Нели Кордовска взима решения, които могат да засягат дейността на работодателя на брат й. Още повече че предвид чувствителната ситуация с банковия сектор в България и факта, че вече един ръководител на "Банков надзор" е обвинен в неупражнен контрол (отстраненият Цветан Гунев), добрата практика изисква от БНБ да създаде вътрешни механизми за превенция за потенциалния конфликт на интереси на Кордовска. От 2007 г. тя е главен директор на управление "Банков надзор", а към момента е изпълняващ длъжността подуправител на мястото на Гунев.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Бюджетът излезе от кризата", пише в. "Стандарт"
Бюджетът през януари има излишък от 85 млн. лв. или 0,1% от БВП. Това е първият бюджетен излишък за месец януари от 2009 г. насам, или откакто световната финансова криза засегна и България. За сравнение през януари 2014 г. бюджетът имаше дефицит от 373 млн. лв. (0,5% от БВП), което означава, че бюджетната позиция се подобрява с 0,6% от БВП. Това се дължи на ръста на данъчните приходи, посочват от Министерството на финансите. Приходите през януари са 2,475 млрд. лв. (8,2% от годишния план), което е ръст с 19,5 % или 404 млн. лв. спрямо януари 2014 г., сочат данните на МФ.
Разходите на бюджета през януари са 2,39 млрд. лв., или 7,3% от плана за годината. Разходите са близки до тези през януари 2014 г.
Бюджетният дефицит за цялата 2014 г. е 3,048 млрд. лв. (3,7% от БВП), обявиха от МФ. Този резултат е в съответствие с поставените цели в актуализираната бюджетна програма за годината, посочват от МФ. Изчислен на начислена основа, по методологията на ЕС, бюджетният дефицит е по-малък от заложената цел от 3,5% от БВП, като се очаква той да бъде около 3,3%, сочат данните на МФ. Това е минимално надвишаване на тавана за страните от ЕС, който е 3% от БВП.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Санирането - мисия невъзможна, която ще стане възможна в името на 1 млрд. лв.", пише в. "Сега"
В неделя към сградата на община Варна се стекоха необичайно много хора. Близо 1000 души, въпреки проливния дъжд, дойдоха да чуят разясненията на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова за санирането. Събитието бе обявено няколко дни по-ранно като дискусия, при която тя отговаря на всички въпроси за начините, процедурите и сроковете на държавната програма. Домакините от община Варна се оказаха неподготвени за наплива, наложи се да бъде отваряна втора зала. От дългата дискусия стана ясно, че нищо не е ясно. Собствениците на панелни апартаменти са объркани, недоумяват и не знаят как точно да кандидатстват.

В началото Павлова обяснява общите неща - програмата за саниране тече на цялата територия на страната, няма квоти по общини, всички нужни документи са качени на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Може да кандидатстват многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ (пълзящ кофраж, едроплощен кофраж, пакетно повдигнати плочи, едропанелно строителство, разновидностите им). Условието е блоковете да имат минимум 36 апартамента. "От 2016 г. ще могат и по-малките сгради да кандидатстват, тъй като с европейски средства и по програма "Растеж" ще се заделят още 300 млн.
Прочети още от в. "Сега"

"До 3 бона глоба за манджи без описани алергени", четем във в. "Монитор"
До 3 бона глоба може да отнесат кръчмарите, ако не изписват в менюто алергените, които се съдържат в предлаганите от тях храни. Това е санкцията за повторно нарушение на наредбата за етикетирането на храните, която влезе в сила в средата на декември миналата година. До началото на месеца експертите от Агенцията по храните прилагаха т.нар. меки мерки и по време на проверките си не налагаха тежките наказания на фирмите, а само им правеха предписания за установените нарушения в сферата на етикетирането. При липса на етикети, които съобщават за опасните съставки
първоначално санкцията е от 500 до 1000 лева.
В момента Българската агенция за безопасност на храните проверява дали магазините и ресторантьорите спазват задължението да отбелязват алергените в менюто на своите заведения, съобщи вчера директорът на ведомството проф. Пламен Моллов. Досегашният контрол показва, че заведенията от големите вериги са изрядни, но в малките кръчми алергените не се изписват.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Могат ли терлиците да рекламират България?", пише в. „24 часа"
Какво произвежда родината, което е по-добро от другаде по света или се прави само тук.
Когато пътуваш за дадена страна, често ти казват "виж това", "купи си онова", "иди на еди-какво си". Нещо като "виж Айфеловата кула", "купи си баклава" или "иди на баскетболен мач". Възприятието за нещо конкретно се е набило в главата по ред причини - или страната наистина е известна с това, или някое рекламно гуро е втълпило нещо, или просто си чул препоръка от приятел. Каквото и да е причината, ти свързваш всяка страна с нещо, което те кара да отидеш в нея.
По-умни хора от нас, завършили Харвард, дори дават име на цялата тази мисловна ситуация - soft power. Терминът "мека сила" представя всички онези малки и големи характеристики на една нация, които създават образа й пред света. Бразилската самба, френското вино, италианската пица - ей такива неща. Добавете също и популярни марки автомобили, дрехи, известни спортисти, културни събития, технически иновации. Всичко това е софтпаурът на страната.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Държавно рамо за БГ стоки в Азия", пише в. "Стандарт"

Държавата ще помогне на бизнеса да преодолее загубите от ембаргото на ЕС за руските пазари. То причинява сериозни проблеми на българските производители на мляко и месо, защото страната се наводни с евтини европейски стоки, които съсипват родния бизнес. Изход от кризата предлага министърът на икономиката Божидар Лукарски. Идеята му е да помогне на българските фирми в превземането на нови пазари като Далечния изток, Сингапур, Виетнам и Китай. Това ще стане с подобряване работата на търговските аташета и назначаването на нови представители в страни, където досега такива не е имало. Друга мярка на икономическото ведомство ще е услугите на Агенцията за експортно застраховане да станат по-атрактивни и изгодни за българските износители. Освен това съвместно със съюз "Произведено в България" ресорното министерство ще започне мащабна кампания, с която да ни насърчи да купуваме български стоки. Идеите на Лукарски съвпаднаха и с исканията на бизнеса. Оказа се, че фермерите все още помнят времената, когато са изнасяли на арабските пазари, както и в страни като Германия, където сиренето ни е било хит.

Прочети още от в. "Стандарт"

"По-богат ли е китайският фермер от американския лекар?" пише в. „Труд"
Медиите по света, в това число и „Труд", бяха взривени от доклад на "Oxfam", че най-богатите 1% от населението през 2016 г. ще притежават повече богатство от всички останали хора по земята (другите 99% от населението). Общото настроение в медиите беше сякаш пропастта между бедни и богати бързо се разширяваи за всичко това е виновен капитализмът. Какво казват обаче данните?
На първо място, дори и използвайки доклада на "Oxfam" за отправна точка, е видно, че така представената картина не се променя чувствително през последните 15 г., като динамиката в рамките на няколко процентни пункта е предизвикана от кризата. В годините преди кризата делът в богатството на топ 1% спада до 44% (2008 г.), след което се покачва до 48% през 2013-2014 г. Това всъщност потвърждава вече познати наблюдения - кризата донесе огромна загуба на заетост и тежестта бе понесена от средната класа. По-интересното е, че дори и отчитайки ефекта на кризата, преди 15 г. най-богатите 1% са притежавали повече от общото богатство, отколкото днес. Шокиращата новина от днес всъщност е стара новина от преди поне 15 години.
Прочети още от в. „Труд"