В началото на активния транспортен сезон решихме да потърсим за разговор ръководството на с ръководството на Национална компания железопътна инфраструктура, която оперира с жп мрежата в страната.

С генералния директор Милчо Ламбрев и ръководителя на финансовия отдел Джоанна Димитрова разговаряхме за изпълнението на поставените цели и перспективите пред компанията в средносрочен и дългосрочен план, както и за текущото финансово състояние на дружеството.

На въпросите ни свързани с безопасността на движението и кражбите отговориха  зам. генералния директор на НКЖИ Златин Крумов и главният ревизор на компанията Бисер Минчев .

Г-н Ламбрев, как оценявате работата на Националната компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) през първите месеци на 2012 г.?

НКЖИ продължава да се развива в положителна посока. Ние непрекъснато жънем плодовете на нашия труд, т. е. непрекъснато се подобряват условията, в които нашите служители работят, намаляват се инцидентите. Това лесно може да се провери в статистиките, които дружеството води.

Компанията е с много добри финансови резултати за първото тримесечие.

Ние се надяваме да продължим и да надградим направеното до този момент. Днес вече е факт и очакваното рамково споразумение (вид обществена поръчка по ЗОП), което се надяваме да ни помогне при възлагането на обекти на изпълнителите, така че компанията да повишава скоростта и комфорта на движение по жп инфраструктурата.

Смятате ли, че е необходимо провеждането на някакво по-целенасочени действия, свързани с подобряване дейността на компанията?

На този етап ние се опитваме с личния състав, с който разполагаме, максимално да изпълняваме нашите ангажименти, като в същото време се стремим непрекъснато да подобряваме условията на труд, както и модернизацията на нашите съоръжения.

Не случайно сме обявили обществена поръчка за ремонт и модернизация на 35 жп прелеза, за които очакваме в най-скоро време да се появи изпълнител. Модернизацията ще доведе до освобождаването на 170-180 човека. В програмата ни за преструктуриране непрекъснато намаляваме броя на служителите с цел да покрием изискванията, които ни са поставени от Световната банка, свързани със заема за модернизация, който чакаме.

Допълнителното освобождаване на служители ще дойде, след като бъдат завършени строящите се в момента 3 участъка от Пловдив съответно до Бургас, турската граница и Септември. Залегнало е в програмата след като те влязат в експлоатация съществуващите групи по поддръжка на жп пътя да се редуцират до няколко мобилни екипа, което значително ще намали необходимия персонал.

Тогава се очаква вече да разполагаме с мобилна техника, но срокът за това е 2012-2014 г, и за това на този етап тези хора са ни необходими.

Предвид опасенията за нисък ръст на икономиката на България, правят ли се някакви промени в бизнес плановете на дружеството?

Нашите бизнес планове са заложени точно и ясно от финансовото министерство, което е определило с какви финансови ресурси ще разполагаме за периода 2012-2014 г. На базата на тези разпоредби ние стриктно спазваме изпълнението им, така че да можем парите, които са отпуснати, да ги облечем в най-необходимите обекти за нас, както за строителство, така и за ремонт и модернизация. Целта е да подобрим скоростта на движение, която към момента е значително ниска.

Какъв е вашият коментар относно плановете на БДЖ Пътнически превози да повиши няколкократно цените на картите за придвижване на служители на НКЖИ по железопътната мрежа?

Има решение на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ, с което цената на единична карта за служители на НКЖИ, която в момента е 520 лв., се променя и става 4480 лв. на един служител. Това е невъзможно за нас, защото умножено по 13 хиляди служители, това прави около 60 млн. лв., а ние нямаме никакъв начин да изпълним тези изисквания на превозвачите.

В тази връзка ние предприехме мерки, с които в нашите поделения да бъде извършено допитване, за да направим редуциране на необходимостта от такива карти. Най вероятно ще се откажем от картите за цялата железопътна мрежа и ще минем на маршрутни, които са от местоживеене до месторабота и обратно.

Очаква се до края на месеца да бъдем готови с нашите необходимости и да говорим отново с представители на БДЖ с надеждата да преосмислят своето решение.

Смятате ли, че това увеличение на цените за картите е свързано с натрупаните до този момент задължения на БДЖ към вас и целящо да погаси част от тези пасиви?

БДЖ Холдинг заедно с товарни превози ни дължат около 100 млн. лв., а това са пари за ифраструктурни такси. Ако те се надяват, че с тези си ходове ще покрият задълженията си към нас, това няма как да стане, защото приходите от инфраструктурни такси могат да бъдат използвани само за модернизиране и поддръжка на жп инфраструктурата. Така че колегите наистина се заблуждават, ако смятат, че по този начин ще оправят задълженията си към нас.

Искам да подчертая, че служителите на НКЖИ няма да имат проблеми с предвиждането им до работните места.

Как си представяте компанията в средносрочен и дългосрочен план?

При очакваното изпълнение на проектите по ОП „Транспорт", като Дунав мост 2 например, трябва да започнем работа по трасетата Видин-Мездра, Драгоман-София и София-Септември. В близките 10 години инфраструктурата ни ще отговаря на изискванията на Европейския съюз. Тогава ще имаме цялостни трасета със скорости от 160 км/ч, което за пределите на България е напълно достатъчно.

Г-жо Димитрова, какви са финансовите резултати на НКЖИ за първото тримесечие на 2012 г. и какво показват те?

Към 31 март резултатите показват стабилно финансово състояние, каквото ние сме планирали по бюджет и каквото очаквахме. Около 3 млн. лв. само е икономията от фонд работна заплата. След окончателното изчистването на някои документални неточности с Холдинг БДЖ се очаква да излезем с 1.5 млн. лв. под планираните разходи за периода. Все пак дружеството отчита загуба от 5.7 млн. лв. за първите три месеца, поради факта, че тогава се извършват повечето авансови плащания към контрагенти и доставчици, сключени по Закона за обществените поръчки.

Важно е да се отбележи, че направеното по абсолютно всички поети ангажименти превишават това, което сме планирали, т. е. ние увеличаваме коефициента на полезно действие и правим, така че служителите ни да работят повече, за да можем със средствата, с които разполагаме да постигане по-добри резултати.

Има ли някакви действия, които да са предприети с продажбата на активи, класифицирани като неоперативни?

Имаме конкретен бизнес план и поети ангажименти пред управителния съвет за продажба на земи, сгради, машини и съоръжения, които не са оперативни и са част от спрените кариери за инертни материали.

На този етап има заявен интерес и към двете кариери, като бъдещи продажби на сгради и съоръжения също ще бъдат предлагани на бизнеса, но след оценка от лицензиран оценител и одобрение от управителния съвет.

Към 30 април ние се движим с около 105% реализация спрямо планираното в продажбите на този вид активи, което е следствие от скъсения срок за координация с Министерството на транспорта.

Какви постъпления очаквате от тези продажби?

Между 20-23 млн. лв. приходи от неопаративни активи. На този етап, без да включваме приходите от скрап на черни и цветни метали, имаме постъпления от 2.2 млн. лв., като процедурите в ход са за около 3-4 млн. лв.

Какво става с чакания заем от Световната банка?

Засега имаме индикации, че такъв заем ще бъде одобрен за НКЖИ, тъй като на заседание миналата седмица беше споменато, че за НКЖИ ще бъде предоставена държавна гаранция. Това за нас е много добра индикация за оценката на работата на инфраструктурната компания.

Г-н Крумов, какви са предизвикателствата пред ЖП инфраструктурата предвид настоящия сезон?

Трябва много отговорно и сериозно да подхождаме към нормалната експлоатационна поддръжка на действащата железопътна инфраструктура. Под това имам предвид някои основни операции, които правим през настоящия сезон с цел да не се допускат аварии и произшествия по железопътните линии. Визирам почистване на водоотводни съоръжения - канавки, водостоци, мостове и предпазни канали. Също така се занимаваме и с почистване на растителността, която през настоящия сезон създава повече затруднения. За тази цел сме стартирали процедура за доставка на хербециди, за да улесним нашите служители в качественото и бързо отстраняване на растителността близо до железопътната линия.

След изтичането на зимния сезон стартирахме една сериозна кампания по коригиране на железния път по ос и ниво със специализирана железопътна механизация и добаластиране с трошен камък, за да укрепим жп трасетата.

В БДЖ се извършва реорганизация на ремонтните дейности, какво е направила НКЖИ по този въпрос до момента?

Ние тази реорганизация я започнахме още преди две години и половина. Най-сериозното ни постижение в тази връзка бе да обединим всички съществуващи до този момент ремонтни секции в една, която сега се намира в Плевен. Допреди това те бяха осем.

Подобрихме контрола върху състоянието на всичките ни машини. Организацията и планирането по ремонта също се извършват по-правилно. Складирането на резервни части също беше централизирано, което доведе със себе си съответните предимства.

В Плевен сега имаме един много добър екип, който с наша помощ в централното управление успява да поддържа механизацията в изправност.

Какво беше направено след наводнението на линията Баня-Карлово?

В участъка Дъбене-Карлово предвид огромното количество валежи, които паднаха за кратък период, водоотводните съоръжения не успяха да си изпълнят функциите си. Ние обаче се справихме изключително бързо. Влаковото движение беше възстановено след 23 часа със скорости от 25 км/ч, а 48 часа след бедствието, беше възстановено и движението по разписание и скорости от 60 км/ч.

Това, което направихме, е да почистим канавките и водостоците и да добаластираме с натрошен камък, защото водата беше повлякла голяма част от насипите.

Г-н Минчев, какво е направено по отношение на безопасността през последната една година?

Поставяйки си за задача да осигурим абсолютно безопасно и надеждно пътуване на товарните и пътническите композиции, по нашата инфраструктура ние направихме пълен вътрешен одит на изградената система за управление на безопасността в НКЖИ. Самата система е изградена по европейските изисквания и в момента също продължаваме да работим съгласно приетите разпоредби.

Целта на тази проверка беше да покажем дали ние имаме някъде пропуски по отношение на нормативната база, по отношение на обученията на експлоатационния персонал и др.

Допреди две седмици този вътрешен одит приключи, като изводите са, че е необходима актуализация на някои нормативни документи. Ще се наложи да се създадат нови разпоредби там, където сега имаме строителство и въвеждане в експлоатация на нови отсечки.

Важно е да отбележим, че съществен проблем свързан с безопасността на движението не беше открит.

Направиха се и едни беседи, които завършиха с изпити. Те бяха положени от редица високопоставени служители по експлоатацията, както и от голяма част от персонала, който работи на терен - пазачи, дежурни ръководители и др.

Друга посока, в която работим по отношение на безопасността е да бъде намален човешкия фактор. Там, където ръчичката пипа по-малко за сметка на машината или компютъра, се увеличава безопасността. По този начин с въвеждането на нова техника ще отпадне необходимостта от поддържането от човек на много съоръжения, като пример мога да дам прелезите, където предстои модернизация.

Какво се случва по отношение на превенцията на кражбите, на които НКЖИ е чест обект?

Кражбите са сериозен проблем в компанията. За 2011 г. са регистрирани 1127 кражби на стойност 1.862 млн. лв. Това е доста сериозно финансово перо за компанията.

Краде се всичко и правим всичко възможно да предотвратим подобни действия. На много места имаме поставена охрана. От друга страна имаме наши системи, които да ни помагат да разберем ако има посегателства срещу електропреносната мрежа.

Досега нямаме информация срещу наши служители да са започвани следствени действия. Всичко, което се разкри, беше извършено от външни хора и се очертаха няколко рискови региона. Това са Гара Подуене-разпределителна, където най-често се крадат кабели. Още Плевен, Горна Оряховица, района на Варна, Синдел и др. Набезите стигнаха до там, че се крадат секции от мостови съоръжения, скрепителни елементи и др.

Какви мерки смятате, че са необходими, за да бъдат намалени кражбите?

Смятам, че това трябва да се криминализира като тежко престъпление с еквивалента на терористичен акт, както беше преди години. Защото ние сме овладели този риск и знаем какво да правим, когато разкрием дадено посегателство, но до момента на неговото разкриване могат да се случат страшни неща.