Не е само той. Финансистите Джеймс Саймънс и Джордж Сорос през 2007 година са спечелили по почти $3 милиарда всеки, според годишната класация на списание Alpha. Коментаторът на International Herald Tribune изтъква, че тези мениджъри на хедж фондове през последните години са променили понятието „богатство" в света. А сега най-богатите от хедж фонд мениджърите отново го променят.
Тяхното безпрецедентно и постоянно увеличаващо се богатство подчертава пропастта от неравенство между милионите американци, сблъскващи се със стагниращи работни заплати и затруднения за изплащане на ипотеки и финансовия елит, който изглежда процъфтява както в добри, така и в лоши времена.
Дори Уилям Грос, солидният главен директор по инвестициите в търгуващия с бонове фонд Pimco, който в никакъв случай не може да се причисли към неуспелите, е разтревожен от подобни суми: „Няма нищо грешно в това - това не е незаконно. Но е грозно".
Най-богатите мениджъри на хедж фондове продължават да стават все по-богати. За да се попадне в списъка на Alpha на печелещите най-много 25 мениджъри на хедж фондове, миналата година е трябвало да се изкарат поне $360 милиона, 18 пъти повече от обемите през 2002. За сравнение, средното американско семейство е печелило $60,500 миналата година.
Съвкупните възнаграждения и индивидуални печалби на водещите 50 мениджъра на хедж фондове през миналата година възлизат на $29 млрд. В тази цифра не се включват компенсациите от работодателите на тези мениджъри. Данните за заплатите на мениджърите са получени, като са изследвани финансовите резултати на хедж фондовете и таксите, с които са облагани инвеститорите.
Хедж фондовете имат много начини за правене на пари - от инвестиции в акции в чужбина до спекулации с търговски стоки като петрол, пшеница или мед. Някои, като Полсън, доста добре са се възползвали от сътресението на ипотечния пазар, минало като ураган над икономиката. Още през 2005 г. Полсън е започнал да залага, че сложните ипотечни инвестиции, познати като колатерализирани дългови облигации, ще загубят стойност - както например инвеститорите на Уолстрийт залагат на понижение в цените на акциите. При този случай, познат като шортинг (shorting), те вземат на заем акции и ги продават, чакат цената им да падне, след това ги изкупуват обратно при по-ниска цена и ги връщат, прибирайки печалбите.
За последните две години Полсън е основал два фонда с фокус върху кредитните пазари. Единият фонд миналата година е донесъл 509 процента възвращаемост, другият 353%, сочат изследванията на Alpha. Към края на 2007 Полсън е седял върху активи от $28 млрд., само преди 12 месеца те са били едва $6 млрд.
Сорос е един от най-успешните спекуланти и най-големи богаташи в света. Миналото лято, когато пазарът започваше да се тресе, Сорос реши да отложи пенсионирането си и спечели много пари. Неговият водещ фонд Quantum постигна 325 възвращаемост, а личните печалби на Сорос възлязоха на $2.9 млрд.
Саймън, математик и бивш разбивач на кодове за Министерството на отбраната на САЩ, използва сложни компютърни модели за търговия и миналата година изкара $2.8 милиарда, печалбата на основния му фонд Medallion е възлязла на 73%.
Както и Полсън, Филип Фалконе, основал през юни 2001 г. с 25 милиона долара Harbinger Partners, залага срещу ипотечния пазар. Той постига 117% възвращаемост през 2007 г. и изкарва за себе си $ 1.7 милиарда. 2007. Сега той управлява $18 милиарда.
Мениджърите на хедж фондовете споделят успеха си с инвеститорите, сред които има отделни богаташи, пенсионни фондове, университетски фондации. Обичайно е да се прибират 2% годишни такси върху сумата на управляваните активи, както и 20% от печалбата.
В света оперират близо 10,000 хедж фонда, но този сектор от световната икономика остава почти нерегулиран. Индустрията на хедж фондовете е въвлякла близо $2 трилиона (2.000.000.000.000) и с всяка изминала година забогатява все повече. Тази година това става още по-знаменателно предвид милиардите долари загуби за големите банки на Уослтрийт. Наистина, през последните месеци няколко хедж фонда прекратиха съществуването си: тихо си заминаха или зрелищно загинаха, източени от лоши инвестиции, превишение на тегления кредит и ливъридж, излизане на клиенти - или комбинация на трите.
В известна степен това е една много гигантска версия на Лас Вегас, твърди икономист в Brookings Institution. Изследванията на Alpha показват, че който една година печели много, другата година може да загуби още повече.
Според Джаред Бърнастейн от Института по икономическа политика във Вашингтон, от 1913 г. САЩ са видели само една година със сходно неравенство в разпределението на богатството:1928, годината преди пазарът на акции да се срине. Подобно неравенство изглежда е пречка за възстановяването на икономиката. За да има подем, той да е мощен и устойчив, трябва да има потребителско търсене - „също и в малкото магазинче зад ъгъла".
Фондовият мениджър Грос също предупреждава за разширяване на разделението между най-богатите и всички останали. „Както в края на Позлатената ера (периодът 1870 - 1900 в САЩ, характеризиращ се с поларизация на богатството) и Бушуващите Двадесет, поемаме по другия път. Явно сме в период на излишък и трябва да се върнем в средата, или центърът няма да може да издържи".