Бенджамин Франклин
В периода, в който Милтън Фридман преподава в Чикагския университет, той обръща изключително внимание на икономическата реалност в Индия, Япония и Съединените Щати. В тази глава, професорът се спира именно на приликите и разликите в 
устройството на пазара между отделните страни.
Фридман отбелязва, че страните които използват свободното пазарно стопанство, като гореизброените, успяват много по-бързо да достигнат икономически и социален просперитет, от тези които налагат силна държавна намеса в работата на пазара.
В подкрепа на това становище са думите на шотландския икономист от 18 век Адам Смит, според който свободните пазари са изградени на база схващането, че всеки човек сам трябва да открие онова, което прави най-добре, за да го развива и печели. Така, когато всички икономически единици в едно общество се специализират в отделни области, обществото като цяло започва да се развива много по-бързо.
Фридман дава пример с бурното развитието на британската икономика през 19-ти век и тази на Япония през 20-ти век, които си приличат по това, че и двете получават благословията на правителството да се развиват в условие на свободно пазарно стопанство. От друга страна, държавите които тръгват по пътя на плановата икономика, изпитват непреодолими трудности на всяко ниво и в крайна сметка стигат до предизвестения си край. „Просто те не са конкурентоспособни на свободния пазар", коментира Фридман.
Да, централизираната икономика е имала замисъл да бъде социално ориентирана и напълно справедлива, чрез точно и ясно планиране на пазарните тенденции от страна на държавните икономически експерти. Провалът й обаче, окончателно потвърждава становището, че няма човек или група от хора, които могат да управляват цялата пазарна система от канцелариите си.
Милтън Фридман дава за пример Индия, която е страна с огромен човешки потенциал, и реална възможност да бъде много по-развита, ако не беше тръгнала по пътя на централизираната икономика. До ден днешен, въпреки промените в управлението на страната и бурният икономически прогрес, Индия си остава една от страните с най-слаб индекс на човешко развитие в света, равен на този в част от африканските държави.
Фридман коментира и нуждата от свободна търговия. Ако хората са свободни да търгуват само с партньори, които предлагат най-изгодните стоки и суровини, ресурсът ще се използва изключително ефективно, което пък води до по-бърз икономически просперитет. Свободната търговия изисква свободна конкуренция, за да съществува.
Производителите често отправят искания към правителството за защита на родното производство чрез налагането на ограничителни мерки под формата на по-високи вносни мита и акцизи, за да се стимулира вътрешното потребление. Обикновено тези искания се украсяват с думите „защита на обществения интерес", което се критикува от Фридман. Защитавайки определена икономическа група, правителството се намесва в работата на свободния пазар и изкуствено облагодетелства неконкурентоспособен сектор, което в бъдеще носи негативи на цялото общество.
Следва Глава III - Анатомия на кризата
USD
CHF
EUR
GBP
Само Левски
на 21.10.2007 в 14:58:40 #12ИНДИЯ СЕ ПРОМЕНЯ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗАЛАГА НА КАПИТАЛИЗМА И ЗАГЪРБВА СОЦИАЛИЗМА.ВСЕ ПОВЕЧЕ НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ; КОНКУРЕНЦИЯТА И ПАЗАРА. В СКОРО ВРЕМЕ ТОВА СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКА ДЕМОКРАЦИЯ И ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ В ИКОНОМИКАТА И СВОБОДЕН ПАЗАР ЩЕ Я ИЗВЕДЕ ПРЕД КИТАЙ КАТО ЛИДЕР НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ.
JIMI
на 21.10.2007 в 02:50:01 #11Аз лично благодаря за поканата и искренно се надявам, че като се срещнем буренцето на врата ти да е пълно с добър коняк, та да стане разговор. Твойта съдба и задача в живота, Сан Бернаре, е да спасяваш хората от беда в снега и съм убеден, че и нас ще ни спасиш от незнание. До скоро виждане.
сан бернар
на 20.10.2007 в 22:27:46 #10Икономическата криза на социализма за мен е пълна мъгла. По него време съм бил тинейджър. Родителите ми работеха и получаваха добри заплати, никой в семейството ми не е бил комунист и винаги съм имал всичко каквото ми е било необходимо. За мен кризата започна на 10-ти ноември или малко след това, когато цената на бензина скочи и по магистралите към софия се срещаха само единични автомобили =============================================== Кихано не знае какво е ставало преди, Джими не знае как " изведнъж '' външният дълг е станал 13 млрд. Просто няма смисъл да се рзговаря. Продължавайте да се кланяте учтиво един на друг и да се възхищавате от самите себе си. Ако някога се срещнем, ще ви обясня нещата които не знаете. От личен опит ги знам. А авторите и книгите, които цитирате, не са чак толкова важни. Учудващо е, колко бързо се забравят нещата.
JIMI
на 19.10.2007 в 23:36:44 #9Кихано, малко се притеснявам да не досадиме на останалите, но понеже знаеш учудващо много за поколението си ще си позволя да то допълня инфото. Газопровода беше едно от грандиозните проекти на СИВ. Многократно се е повтаряло, че СИВ и Варшавския договор са огледалния образ на ЕС и НАТО. С този газопровод се целеше това, което става днес - Запада да стане зависим от енергията на СССР. Тогава нямаще и малък помен от сегашната нефтена индустрия на Норвегия. Тогава като малък брат бяхме длъжни да слушаме и се подчиняваме. За тези неща съм сигурен,ч е много не се говорило в БГ,защото аз ги разбрах от вестниците в една далечна страна, в която бях успял да се заселя. Всичките ми колеги ме питаха как е възможно Бг и Румъния да нямат външен дълг, а изведнъж БГ става с 13 милиарда. Наверно си чувал за Огнян Дойнов и твоите родители ще ти разкажат кой е той, какво работеше и т.н. Та той стои зад този проект и последствията от него.Нека не политизираме нещата, а да вървим напред. Между другото така и не се купиха никакви машини за този проект, но милиардите останаха някъде. Защо, как и кой гътна социализма има изписани стотици статии, книги и стотици политици са си правили актив с тази тема. Рейгън беше най-известната полотическа фигура заедно с Горбачов по това време, но както Буш днес е кукла на конци, така и Рейган си изигра ролята. След него започна новата ера на несигурност във Света, защото до тогава се знаеше кой е кумчо вълчо и къде живее, а след това сам виждаш на къде се завъртя ролетката. Не давам мнение дали е положителна личност, но със сигурност е историческа. Това за Руските совалки за мен е ново инфо, не им знам имената, но ето сам разбираш колко може да струва този лукс на обикновенния мужик от Сибир, които идваше в БГ и считаше, че е на Запад. Тази надпревара и съветската иикономика не могат да съществуват самостоятелно без афекти на свободните пазари, от които идват и стратегически суровини. Американците го бяха измислили. За Технологиите накратко следното. Свободната пазарна инициатива си каза думата. През Финландия, Швеция, Югославия и др. страни минаваха най-новите компоненти за компютри като разервни части за други машини и т.н. Там американците не познаха, забавиха процеса, но пазара си е пазар. Руснаците купуваха чрез поставени лица и мними невъзвращенци и дисиденти технологии от Африка, ако това беше възможно. Тези, които работеха в сверата на отбраната живееха в друг свят, задоволени от всичко. Непрекъснато преста гърмеше, че ембаргото на технологии и компоненти пропуска. Електронните устройства бяха класифицирани на степени на сложност допустими за износ в СССР и такива забранени. Беше страшно интересно да си от едната страна на бариерата и да живееш от другата. Трилър. Неделчо, ти имаш аналитичен ум и си напълно прав за икономиката. Искам да допълня, че докато имаше социализъм имаше две истински икономики и те се бореха по между си за превес. При соца се казваше диалектически материализъм и политикономия в които именно се изучаваха основните закони на икономическата наука. Колко сме били жадни за информация и как сме обсъждали Херберт Маркузе например, на мода тогава, деншните политици, бивши дисиденти въобще нищо не знаят. Разбира се, че има основни закони. Тук е въпроса с какво този автор е по-ценен от например твоите разсъждения и тези на Кихано или на Иван Костов например. Та Костов беше научен работник в отбора на кумчо вълчо и имаше титли заради доказването на тези обратни именно на автори като Фриман. Та това не бива да се абсолютизира, че ако е американски професор той знае как, ние не.
Неделчо Съботинов
на 19.10.2007 в 22:31:02 #8Благодаря Ви и на двамата за интересните мнения, не бях чувал част от нещата, които пишете. Наистина с Вас се получава интересна полемика и се радвам, че има място като този сайт, който да предоставя трибуна за това. Колкото до икономиката, да тя в никакъв случай не е точна наука, тя е свързана с прекалено много интереси на социални групи, които на всичкото отгоре се изменят с всеки следващ ден. Все пак има някои основни закони, които си остават почти неизменни през годините и историческите периоди. Това са търсенето и предлагането, нуждата от конкуренция и всякакви други постулати от микро и макроикономиката (икономикс като цяло). Това е което мога да кажа в момента, ще чакам следващата глава, да видим как ще ни провокират да продължим разговора си...
JIMI
на 19.10.2007 в 17:22:08 #7Удоволствие е да чете човек постингите на Неделчою Кихано и някои други от форума. Радвам се, че има млади хора със сиво вещество все още в БГ. За вас обидите и заядливите закачки не са средство за общуване и с поведението си давате подкрепа на този сайт да стане действително форум на градивната мисъл.Подразбрах, че сте по-млади от мен, но това не намалява уважението ми към вас, момчета.Не се притеснявайте да споделяте какво сте учили и знаете. Нека и другите да разберат, че само с образование има успех. За икономиката. Кихано го е казал-няма двама икономисти с едно мнение по един и същи въпрос. Икономиката е абстрактна наука, работеща с методите на точните науки. Абстрактна е защото сполучливото предвиждане на процесите не се вмества в теорията на вероятностите. Толкова много са променливите величини във времето, които се променят по неустановен начин, че не може да се даде формула на порцес, която да е валидна за всички времена и всички икономики в Света. За Рейган. Освен моето мнеие за него, понеже съм свидетел на неговото управление, скоро гледах и документален филм за него. Това, което се открои като резюме, квинт есенция от живота му е, че от посредствен артист се е превърнал в много силна личност, закърмен с идеите на американския Запад и дълбоко верен на ценностите на пазарна Америка. Неговата роля е била определена от обстоятелствата и управлението му съвпада с края на студената война, предизвикан от тайните служби на двете мега държави САЩ и СССР. Всички помним историческия му призив-Мр. Горбачов, съборете тази стена. По негово време САЩ измислиха отбранителната система в космоса и от там и името Звездни войни. Това беше целенасочен трик да се вкара Социалистическия лагер в надпревара, от която не се излиза лесно- във въоръжаването. Социализма беше почнал да показва недъзите на централното планиране, (отново напомням за ..манн) и недоволството на народите под Руски ботуш почна да взима връх - последното в Полша през 1981 год. За СССР и сателитите създаването на ПВО в космоса беше непосилна задача. Пари нема, действайте. През това време БГ нямаше вече външен дълг на практика, както и Румъния. Но големият брат накара всички да влезат с дават ктрака в капана на Световната банка. Например БГ гарантира с 13 милиарда долара закупуването на оборудването за газопорвозда Оренбург-западната граница на СССР, по който СССР ще изнася газ, а БГ ще плаща. С него ви посрещна и Демокрацията. Балтера беше с осигуряване на работа на БГ работници по строежа. С подобни проекти и дълбоко заробване, икономическо, СССР държешще всички солидарно за врата. Тогава Рейган направи един трик - забрани се изнасянето на високи технологии за всички Соц.държави от останалия Свят. Но те са и за здравеопазване и наука и химия и електроника, не само за ракети и т.н. По този начин администрацията на Рейган спомогна за икономическата безисходица в Социалистическата система. Сори за многословието, но историята е важна. Като я знаем, идеите на Фридман не може да ни заблудят и ние ще си имаме свое мнение. Та този Фридман е икономист от това време, което повтарям, не беше възход за пазарната икономика, а резгромител на конкуриращия научен ред.
Неделчо Съботинов
на 19.10.2007 в 13:34:08 #6Както е видно, идеята на тези публикации от най-популярната книга на Фридман е именно за широката публика. Това са кратки абстракти, които показват в изключително концентриран вид каква е позицията на Нобеловия лауреат Фридман. Тези статии не са направени за специалисти, нали трябва да има нещо, което да четат и хората без особено широк поглед върху икономиката и пазарните процеси. Ако търсите повече подробности, книгите са на ваше разположение, аз съм чел "Капитализъм и свобода" и смятам, че е едно от най-добрите икономически произведения, на които съм попадъл. Тази поредица хвърля светлина върху свободния пазар през погледа на Фридман, редакцията на мъни.бг може след това да постави пред читателите съкратен поглед на труда и на Галбрайт, Смит или Кейнс. Важно е да се сведе информация до всички читатели и затова подкрепям тази инициатива. Колкото до заглавията в сайта, интересни са и привличат читатели. Хубавото е че представят различни гледни точки, почти винаги от авторитетни световни издания. Харесва ми и че има форум, в който всеки ясно си проличава какво разбира и дали си заслужава да се спори или както правя в последно време с "българина", просто да се забавлявам с простотиите му.
JIMI
на 19.10.2007 в 13:24:27 #5Бих искал да добавя, като прочетох пак Неделчо, че издаването на тази книга съвпада със Рейгъновия период. Периода на така наречения жесток, вълчи капитализъм. Резултата е и в заглавието на друга статия от днес - 20 години от Катастрофата. Рейгъновата роля не беше да затвърди капитализма, а да свали Социализма. И той успя чрез междузвездните войнил Този ...манн концентрира вниманието в отричането на всичко започващо със социално. Е, явно това му е била задачата и за това са го направили толкова важен. За да имаш успах в управлението ти трябва консенсус в мнението на народа, независимо дали управляваш ред нек или тибетски скот. Но не ми е ясно какво довежда до разглежаднето на конюктурни научни трудове във реалитета на днешния ден, когато долара не вече това, което беше през 1980 год.
JIMI
на 19.10.2007 в 13:17:02 #4Кихано, приятелю, действително статията е популярно четиво. Най-много ме жъгна простия факт, че някой си някъде поради някакви си причини е набеден за голям капацитет и в БГ го приемат за такъв без да се замислят аджеба, абе точно какво е толкова ценното в неговата мисъл. Това като че ли е начин на мислене и поведение на нацията ни от 1944 год. насам- големите знаят, ние ще слушаме. Това е ,което ме плаши, че ще продължи и за в бъдеще. Погледни днес заглавията в този сайт - ужас, тревога за страните от Източна Европа, няма страшно за Източна Европа, Криза във финасирането, Няма криза, пари има, Долара пада,Доу Джоунс се вдига. Анархия мать порядки!
JIMI
на 19.10.2007 в 11:15:45 #3Правилно, Неделчо. Ама аз не искам да чакам да видя какво ще стане и да кажа, бях прав или не уцелих.Не ми е по вкуса, издигането на такива капацитети, които не звучат даже и съвременно. Нали с тебе сме на мнението, че форума е място за собствени мнения. Важното е да са собствени. Ако на някой не му харесват, да не ги чете или да си каже своето пък да поспориме. В спора се ражда истината. Колкото до Китай-това епримера за максилмата по добре надценявай откалкото подценявай. Именно в този упоритост да не се подчинявмат на свободния пазар, освободен по правилата на големите Американски и Каймански банки, се крие силата на Китай. И защо мислиш, че трябва да се подчинят? Ако големите финансови институции бяха успели да хванат в смъртната си прегръдка Китйския финасов център, тогава щат нещат ще играят по техния кавал.Но когато те супяват да виреят недзависимо, вече успяват да са огромна заплаха именно за свободния пазар. Нали този мозък ..манн е написал, че плановите иконмики са обречени. Е, Китайската е планова, но пазарно планова. Резултатите са на лице. И в Северна Европа всичко се движи по план. Не спуснат от ЦК на някоя партия, а от централната банка и министерството на финасиите със зададени рамки на макроикономиката.т.е. имат заложен планиран разтеж и всички сметки за бюджети и т.н. са правят на базата на заложен разтеж. Е товна ако не е плановост, здраве му кажи. Но този ...манн е писал, взел си е парите ама дали е прав е твоя, моя и на форумниците - истинските потърпевши с право и роля да разберем това.
Неделчо Съботинов
на 19.10.2007 в 10:35:46 #2Книгата е писана 1980 г. и продължава да е актуална и до днес, колкото до Китай, ще видим следващите няколко години как ще се развива в условията на свободен световен пазар, когато падне подкрепата на държавата. Да не забравяме и валутният фактор, който играе съществена роля за износа на азиатската държава. Партията поддържа юана изключително подценен спрямо основните световни валути и така подпомага износа, но големите икономики недоволстват. В момента, в който Китай започне да играе по правилата на западните си партньори, тогава ще правим сравнения и изводи...
JIMI
на 19.10.2007 в 01:05:06 #1Нещо липсва в тази статия. Прочетох я два пъти и се чудя къде е академичното начало и научния принос. Някакви събрани наблюдения от мигове в историята на света, които не са и верни. Някакви заключения за плановите, наверно има пред вид соц. икон., които и децата вече не им обръшат внимание. Нишо ценно за такава скъпа фирма.Това за Индия е пълен кош с плява. Ако има централно планирана икономика, което е пълен бълшит, защо има най-големия процент на развитие в света? Кое не е верно - че е централно балансирана или че е свободен пазар? Ай, ай мистър гений. За Адам Смит се знае и сме го учили и през социалистическо време и той просто и ясно е дал определенията за пазарните отношения и монетаризма. Интересно ми е такива капацитети защо не обяснят на хората защо, когато предприемчивостта и свободата на действие създадат един икономически елемент, производител например, какво , кои закони на пазара се изкривяват така, че той след време или се продава или фалира въпреки успешния си бизнес. При социално ориентираните пазарни икономики е ясно, но при фиктивно свободните как се стига формално до фузии, сливания и глобално изчезване. Не да ми го констатират, а да го обяснят. Дали пазара не е свободен само за някои, както и мира напоследък идва само ако те омиротворят. Много ме учудва кои икономики ще реферира тоя капацитет, които са социални и са слаби. Норвежката, Френската, Немската, Английската, Шведската или Финландската. Нарочно испускам поне още 10 такива. Нещо не ми е ясно, какво иска да каже, защото е верно, че социалните не са икономики на свободната 100% инициатива и монетаризъм, но в никакъв случай не са само слаби.Поседния абзац е направо трепач. Кога е писано това? Няма и капка истина в него. Примера, които го оборва е Китай. Всеки знае техните евтини техн. изделия. Те се изнасяха на стоинист под себестойността им. Разликата се погасяваше от държавата с няколко цели - стъпване на пазра, завладяване на сектор, добиване на опит, развитие на поддържаща инфрастуктура, заводи за суровини. Сега вече китайските стоки почват да поскъпват, но и качеството им е повишено. Но най-важното те са на пазара твърдо и сектора на изгодните изделия е техен.Е, колко са сбъркали, г-н ..манн. Интересно колегата му от Харвард или Бостон или Йеил каква ли теория ще е спретн за академично обсъждане. И въобще наскоро прочетох доста много мнения във този форум, които задават един риторичен въпрос - кой има правото да каже,че точно този автор на статии е заслужил някаква награда. Как точно се преценяват заслугите му, колко души са се изстреляли напред благодарение неговите съждения и ако колегата му професор от друга институция не е на същото мнение, дали пък той не е мошенник в науката.