За строг мониторинг на кризата се обявиха учените от Икономическия институт на БАН. Те препоръчаха на бизнеса да продължи да действа така внимателно и адекватно, а правителството да се въздържа от действия, които биха задълбочили неблагоприятната перспектива, съобщиха от БАН, цитари от econ.bg.

Процесите се развиват в дълбочина, но скоро няма да свършат, заяви ст.н.с. ІІ степен д-р Митко Димитров, директор на Икономическия институт. Според него антикризистните мерки трябва да бъдат насочени към връщане на доверието на световните пазари, стимулиране на малките проекти по европейските програми и търсене на гъвкави варианти за обслужване на лошите кредити от търговските банки.

За кризата трябва да се говори със спокоен и делови тон, но е факт, че през последните месеци намаляват незлатните валутни резерви, печалбите на търговските банки, постъпленията в държавния бюджет, преките чуждестранни инвестиции, промишленото производство и износа, както и наетите по трудов договор, подчерта и проф. д-р Гарабед Минасян.

Той не е съгласен с обяснението на управляващите, че кризата в България е привнесена отвън и смята, че за нея има сериозни вътрешни фактори и причини. Такива са лошо функциониращата институционална и административна среда, която позволява съществуването на корупционни и криминализирани практики и провеждането на мащабни спекулативни действия на различни видове пазари - финансово-капитален, строителен, туристически и т.н.

Основно засегнати са 4 сектора - строителството и операциите с недвижимости, преките чуждестранни инвестиции, износът и туризмът, каза още проф. Минасян. Според него планът "Станишев" не отговаря на дневния ред за излизане от кризата, защото не казва откъде ще се намерят предвидените разходи за около 27-28 млрд. лева, които са над 40% от БВП на страната.

За да се справим с проблемите, трябва да бъдат проведени 4 антикризистни мерки, които да съответстват на идентифицираните кризисни фактори и причини. Най-общо те са - премахване на търканията в отношенията ни с ЕС, за да има вътрешна политическа и икономическа стабилност; повишаване качеството и ефективността на институциите; задължително подобряване на средата преди прякото финансово подпомагане на отделни сектори и въздържане на правителството от обсебване на икономическите функции, маскирани като държавно регулиране.

България ще изживее по свой начин кризата, защото основните проблеми у нас са по-високите лихвени равнища и инфлация над средната за страните от еврозоната, каза и ст.н.с. ІІ степен д-р Татяна Хубенова, ръководител на секция "Международна икономика" в Икономическия институт на БАН. Според нея увеличаването на лихвеното бреме за бизнеса и домакинствата ще принуди правителствата да включат час по-скоро антикризисни програми за излизане от неблагоприятната ситуация.

Добрата новина за нас все пак е, че остава зависимостта ни от пазарите на ЕС, при това с положително салдо, каза д-р Хубенова. Търговията ни със страните от ОНД обаче бележи устойчив застой, в стресово състояние е обмена ни и със съседните държави.

Учените от Икономическия институт на БАН определиха основните индикации за икономическата криза в България:

Намаляване на валутните резерви на страната - в края на септември 2008 г. те са били 27.3 млрд. лв., а към 10 април 2009 г. - 21.1 млрд. лв. Отбелязаният спад е от 22.3%;

Намалява среднодневният оборот на валутния пазар - към март 2009 г. той е с 19.6% по-нисък в сравнение с ноември 2008 г.;
Задържа се кредитирането в реалния сектор - за периода октомври 2008 г. - февруари 2009 г. търговските банки имат около 49 млрд. лв. несъбрани вземания от неправителствения сектор;

Нарастват лихвите по срочните депозити на банките, увеличават се таксите по кредитите - през февруари 2008 г. средната лихва по срочни депозити на домакинствата е 4.7%, а през януари 2009 г. същата лихва е 8.2%. Тоест за една година прирастът на лихвата е с 3.5 процентни пункта.

Намалява фискалният резерв - към февруари 2009 г. той е 8.5 млрд. евро, което е с 31% по-малко спрямо октомври 2008 г. Намалява износът и преките чуждестранни инвестиции. Спадът при ПЧИ през фавруари 2009 г. е с 31% спрямо февруари 2008 г.

Намалява промишленото производство и заетите по трудов договор - в началото на 2009 г. производството е с 18% по-ниско, оценено на годишна база.

България понася последиците от кризата чрез свиване на износа и стокообмена. В такава ситуация е необходимо да се задейства експортна политика за трети страни. По отношение на износа бизнесът вече реагира антикризисно. Прави впечатление, че се увеличава експортът на стоки към страни като Казахстан, Виетнам, Египет и Иран. Същевременно обаче рязко намаление на износа има към Китай, Сингапур и Индия, което е именно проявление на кризата.

В реалният сектор форматът на кризата се задълбочава. В този смисъл банките трябва да преосмислят лихвената си политика, тъй като в момента тя не е в интерес нито на българските фирми, нито на българските домакинства.

През настоящата година икономиката на България ще изпадне в рецесия, която ще продължи и през 2010 г.. Икономическите проблеми ще се проявят особено остро в следващите месеци. Прогнозите за България остават неблагоприятни по отношение на безработицата и развитието на главните макроикономически показатели. Опасността сега е, вместо бюджетен излишък, да не се получи дефицит.

Намаляването на притока на чуждестранни инвестиции в икономиката ще доведе до забавяне и на икономическия растеж. Стабилните макроикономически показатели, евтината работна ръка и възможностите за инвестиции в имоти досега привличаха чужди инвестиции. Сега ситуацията се променя, без да е ясно в каква посока ще се развива. Факт е, че притокът на чужди инвестиции в почти всички сектори рязко намалява. Общо за страната регистрираният спад от началото на годината е 24,4%, като в строителството, финансовото посредничество и търговията той е най- голям - 42%.

Очакванията, че кризата ще се пренесе от финансовия пазар върху реалния сектор, напълно се оправдаха. Кризата се развива в дълбочина и ще бъде продължителна. В този смисъл трябва да се помисли и за пакет от мерки, които да раздвижат фондовия пазар. Например чрез увеличаване на търгуваните пакети, пускане на нови емитенти и остатъчни пакети от вече приватизирани дружества и др.

Необходимо е да се обмисли и за интегриране на Българската фондова борса в международната търговия. Това може да стане чрез допускане на чужди инвеститори, които пряко да инвестират на нашия фондов пазар, или чрез договори за сътрудничество с други борси, в това число и размяна на дялове от капитала на БФБ с други борси.

За последните три месеца на 2008 г. заетите по трудово правоотношение са намалели с 2.5%. По сектори с най-голям дял е строителството.  Много силни съкращения имаше и в преработващата промишленост - шивашка, дървопреработваща, химическа и др. Общата наблюдавана тенденция по отношение на пазара на труда е към плавно покачване на безработицата.