Международният валутен фонд е заплашен да загуби значението си. Старите индустриални държави не искат да делят влиянието си в комисията с новите претенденти, спадат и постъпленията от лихви. Наложителна е основна реформа.

В средата на януари Родриго де Рато, изпълнителен директор на МВФ, взе участие в една рядка церемония. Шефът на централната банка на Черна гора пристигна в централата на МВФ във Вашингтон, за да търси членство в глобалната финансова организация.

От пет години насам не се бе случвало страна да иска да стане член на фонда. Последен бе Източен Тимор. Сега Черна гора е номер 185. И макар бюрократите от фонда да се радват на разширението, не това е, което ще определи дали мандатът на 58 - годишният испанец, бивш финансов и икономически министър на страната си, ще се увенчае с успех.

Много по-съществена е амбициозната му програма за реформи, за реализирането на която де Рато има две години. В края на тази седмица 185-те държави - членки се събират във Вашингтон за да обсъждат бъдещето разпределение на гласовете на отделните страни в МВФ. Става дума за това къде ще отиде властта в тази финансова институция, и това може би е най-важната точка от програмата на де Рато.

МВФ срочно се нуждае от нов импулс. Миналата година шефът на централната британска банка Мервин Кинг предупреждаваше, че фондът може да стане незначителен, при положение че не успее да се приспособи на новите глобализационни тенденции. Канадският му колега в края на този януари се съгласи и препоръча повече власт за фонда за „надзираване" на валутните курсове.

Де Рато е взел пред вид критиката и е съставил дълъг списък за реформи. Но не може да се забележи сериозен напредък по него. И между другото това се дължи на седемте най-силни индустриални държави (G7), които с голямо неудоволствие се лишават от тежестта на гласовете си във фонда.

До този момент индустриалните държави показваха поне добра воля. През септември миналата година те се съгласиха да се увеличи тежестта на гласовете на Китай, Мексико, Южна Корея и Турция. Така бързият ръст на тези страни получи подобаващо признание. Освен това главното събрание на МВФ реши в идните две години да преработи формулата за изчисляване на влиянието във фонда.

И все пак не може да се види голяма готовност към компромиси от членовете. САЩ задължително иска да си запази толкова гласове, че да може да упражнява вето. Европейците не са готови да преотстъпят местата си в комисията на един общ представител. А развиващите се пазари търсят все повече места като израз на промяна на силите. Трудно е да се намери компромис в тези условия.

През 1944 съвместно със Световната банка 45 нации основаха фонда, за да избягнат бъдещи световни валутни кризи - или поне да ограничат действието им. Ако някоя страна изпадне в несъстоятелност, МВФ бърза насреща с кредити. Но действителни пари се отпускат само тогава, когато страната приеме условията на фонда за финансова и икономическа политика. Който има тежкият глас във фонда, той може да определя условията за международно кредитиране и така да упражнява влияние върху политиката на кредитоискателите. Тази власт нито САЩ, нито ФРГ, нито Франция ще предадат лесно.

Твърдоглавството на старите членове може да има неприятни за всички последици. „Ако в дискусията за квотите не се отбележи напредък, то фондът може да загуби легитимността си", счита изследовател. Страните-претендентки могат да обърнат гръб на тази институция. Стабилността на световната финансова система ще пострада от това. Защото широкото членство прави от МВФ единствената международна организация, която държи глобален поглед върху икономическото развитие, търговията и финансовите потоци.

Но към шефа на МВФ изникват претенции от съвсем различна сфера. Фондът със седалище във Вашингтон регистрира загуби. Според последната оценка, в текущата финансова година, свършваща на 30ти април, фондът ще изхарчи $105 млн. повече, отколкото ще получи.

МВФ е станал жертва на чувствителното развитие в света през последните години. Досега той се финансираше изключително от лихвите, които длъжниците му изплащаха за получените пари. Но страни като Аржентина, Бразилия, Филипините или Индонезия изплатиха дълговете си предсрочно благодарение на глобалния икономически бум. От големите длъжници остана само Турция.

Но плащанията по лихвите от Турция не са достатъчни да финансират многобройните разходи на фонда. Освен че дава кредити, фондът наблюдава икономическата и финансовата политика на страните членки и надзирава световната финансова система, а също и маргинални явления като прането на пари в света.

Една комисия, в която между впрочем членуват Жан-Клод Трише и Алан Грийнспан, започна да търси нови източници на приходи. Комисията предлага МВФ да инвестира част от финансовите си резерви по малко по-рисков начин отколкото досега, да въведе такси за някои от услугите, които оказва и да продаде част от златните си запаси. Последните възлизат на повече от три хиляди тона. И за тези идеи де Рато ще трябва да говори през уикенда с представителите на страните от МВФ.

„Златните съветници" не са дали съвет на де Рато как да ограничи разходите на фонда, макар че посочват, че разходите драстично трябва да се намалят. Хорст Зиберт, професор и почетен президент на Килския институт за световно стопанство, настоява, че е „необходимо драстично да се намалят разходите, да се приключат страничните задачи и в съответствие с това да се намали персонала". Американският му колега Труман намира за неминуемо съкращаването щата на МВФ, в края на краищата има все по-малко кредитни програми за наблюдаване.

Де Рато изглежда иска да тръгне по друг път и да намери нови задачи за персонала си. През април миналата година му бе позволено да започва дискусии едновременно с няколко държави членки - новост в историята на фонда. Досега фондът можеше да преговаря само с един член и след това да проверява какви са последствията от взетото национално решение за другите държави.

Под ръководството на МВФ през изминалите месеци се срещнаха представители на правителствата на страните от евро зоната, САЩ, Япония, Китай и Саудитска Арабия за премахване на т.нар. глобални диспропорции. С това като цяло се имаше предвид, че САЩ внасят далеч повече, отколкото изнасят, докато износителите на петрол и азиатските държави правят големи излишъци.

Но темата май е загубила важността си напоследък, след като заплахата от рецесия в САЩ започна да изглежда по-далечна и се установи, че дисбалансите могат да се решат от само себе си. На предстоящото заседание де Рато официално ще докладва за напредъка по многостранните преговори.

Заместникът на де Рато, Джон Липски, каза наскоро, че дискусиите са довели до по-добро разбиране на политиката на всеки участник. За евентуална терапия на глобалното неравновесие не можело да става и дума: „Меко казано: не се случва нищо", казва експертът Труман.

Затова убедителната сила на де Рато е както никога под въпрос. Единствено ако доведе до някакво движение, той ще може да се превърне в един от най-влиятелните членове на МВФ от момента на създаването му. Обаче без подкрепата на министрите на G7 той няма какво да постигне. Така че възможността през този уикенд нещо да се раздвижи не е много голяма.

Превел от немски Димитър Събев