В петък Файненшъл Таймс публикува голям материал за опасностите, които кредитната криза носи - с известно закъснение - също и за страните от бившия Съветски блок. В анализа на FT България не е подмината като държава, за чиято икономика опасност има. След годините на бурен растеж след падането на тоталитаризма, нерегулираният пазар показа на Нова Европа обратната си страна.

Лев Партсхаладзе, строителен предприемач от Украйна, е пуснал акции на LSE преди три години. Тогава той действително е считал, че за строителния и имотния бум в неговата страна край няма да има. Днес крановете на много започнати сгради в Киев бездействат, а продажбите на жилища спадат. Той е принуден да признае, че възходът е спрял.

"Виждаме как финансовата криза се превръща в световна икономическа криза. Тя все още не е засегнала Украйна изцяло, но е близо" - твърди предприемачът, чиято компания XXI Century Investments е загубила 97% от пазарната си капитализацияв последните месеци.

Днес се разбра, че Украйна получава от МВФ $14 млрд. кредит. Украйна и Партсхаладзе не са сами в бедата - Русия до този момент е заделила почти $200 млрд. за справяне с последиците от финансовата криза на пазарите, а Унгария получи 5 млрд. евро кредит от ЕЦБ, като МВФ каза, че при нужда ще отпусне още.

В Полша премиерът Доналд Туск настоява, че страната му е остров на стабилността - но анализаторите все по-сериозно се съмняват в способността на Полша да въведе евро в обозримо бъдеще. Фондовият пазар в Полша съкрати капитализацията си наполовина - странен остров на стабилността, дори щом в Украйна борсата е падала с три четвърти.

Латвия и Естония са в рецесия, първата от десет години. Богатият Казахстан вижда забавяне на икономическия растеж. В Русия олигархът Олег Дерипаска, който притежава частни богатства повече от брутния продукт на някои страни в региона, трябваше да продава активи, за да събере нужния му оперативен кеш. Други богаташи се възползват и купуват отлични, но финансово притеснени компании, почти на безценица.

Строителните предприемачи в региона се опитват да държат цените високи - но въпреки това имотните пазари са се забавили. Валутите на страните в региона чувстват значителен натиск, макар през първата половина на 2008 г. да се засилваха: така е с унгарския форинт и украинската гривна.

Дори анализаторите на „Файненшъл Таймс" не могат да видят в бъдещето какъв ще е ефектът от глобалната криза върху източния регион, който става все по-важен за Западна Европа като „внасящ пазар и източник на евтин труд".

Но надеждите, че Нова Европа може да се отърве леко, вече се изпариха. Освен трудностите за компаниите, някои страни ще се сблъскат с трудност и да финансират дефицитите си по текущата сметка.

Това е изводът на Ерик Берглоф от ЕБВР: „сега несигурността е особено висока ... тези страни ще си имат работа с поскъпването на кредита и икономическото забавяне в САЩ и Западна Европа, освен с пълното изключване на международното финансиране - и никой няма да може да издържи срещу това".

Резултатът от шока ще е ново увеличаване на ролята на държавата в икономиката - също, както се случва и на Запад. Това вероятно ще доведе до политически конфликти за разпределянето на оскъдните финансови ресурси. Както и на запад, може да има вълна от обществено недоволство срещу онези, които зрелищно разбогатяха в годините на икономическия бум. Както и в протестите срещу тоталитаризма преди време, Унгария отново е първа в негодуванието срещу социалното неравенство.

В централна и югоизточна Европа много икономисти твърдяха, че страните им са предпазени от глобалната буря (не беше ли това убеждение най-показателно в България?) Причината за въображаемата имунизация: финансирането идвало не от национални банки, а от мултинационалните банки, които са изкупили местните кредитори.

Според Берглоф обаче, силната страна може да се обърне в уязвимо място. Банките - майки в чужбина са под натиск. Банките отричат, че имат планове да се оттеглят, но вече повишиха цената на кредита в чужда валута, в каквато е близо половината от дълга на домакинства и компании в централна Европа.

Полша, Чехия и Словакия са в по-добро икономическо положение от Унгария, която натрупа големи задължения до „годината на истината" 2006. В Чехия лихвите на вътрешния пазар са ниски, а кредити в чужда валута на практика няма. Но тези страни, както и Унгария, са изложени на друга промяна с възможни болезнени последици - съкращаване на търсенето на местни стоки от западна Европа. Словакия, която е тежко зависима от автомобилната индустрия, е особено уязвима.

Банкерите са съгласни, че с изключение на Унгария страните от централна Европа са по-малко уязвими по сравнение с Балтийските държави и югоизточна Европа. Нашите проблеми са дефицитите по текущата сметка, които са особено високи. Ние зависим прекомерно от чуждестранните преки инвестиции и от кредита за финансиране на бързия икономически растеж.

Икономическият ръст се забавя (според МВФ 4.3% за България през 2009 г.) и банките се чудят коя ще е тази страна, която ще избегне твърдото кацане. Или нещо по-лошо. Естония и Латвия имаха финансови трудности и преди кризата, Литва не изостава в лошото. Поне дефицитът по текущите сметки на балтийските страни се съкращава, от 18% от БВП средно миналата година до 8.6% по прогнози на МВФ за 2009.

За югоизточна Европа МВФ очаква средно 14% от БВП дефицит за 2009 г. (този процент обаче България го надхвърли само за първите осем месеца на 2008 година). МВФ и FT специално изтъкват чудовищния 21.5% дефицит в платежния баланс на България. Нужно е да се вземат мерки, за да се преодолеят външните и външните дисбаланси - но дали ще имаме време за подобни мерки? Според МВФ Румъния и България, заедно с Украйна, Унгария и Балтийските държави, са най-уязвими за „риск за финансовата стабилност".

Анализаторът на Файненшъл Таймс успокоява в края на своя материал: ако има някакъв повод за спокойствие, това е, че тези „бивши комунистически страни" имат повече опит от другите във въвеждането под натиск на строга икономическа политика.