След като 5 млрд. долара бяха налети за 6 години в един цялостно провалил се опит да се подпомогне пакистанско военно усилие срещу бойци на Ал Кайда (чрез т. нар. Фонд за подкрепяне на коалицията), някои цивилни и военни представители на управляващите в САЩ признават, че над разходването на средствата е имало твърде слаб контрол и цялостната стратегия трябва да бъде изцяло променена, пише днес International Herald Tribune.

Историята

Военната помощ потича към Пакистан след атаките от 11 септември 2001г. От тогава 5 млрд. щатски долара са „изконсумирани" под формата на възстановителни заплащания. Това представлява и голяма част от общата помощ от Вашингтон за Исламабад, която за периода наброява около 10 млрд. щатски долара.

Финансовата помощ е държана в пълна секретност. Показателно е, че в интервю един висш американски офицер на служба в Афганистан споделя, че е научил за съществуването на помощта едва през 2006г., когато е присъствал на една среща в Исламабад.

Към средата на 2007г. цифрата от около 1 млрд. долара годишно става известна на широката публика. Не на последно място фактор за това е недоволството сред американски военни и цивилни служещи, които отчитат неуспехите на помощта в практически аспект и някои очевидни финансови несъответствия. Като например факта, че през 2005г. и 2006г., докато трае примирието между пакистанските части и бунтовниците в пограничните „племенни" зони на Пакистан, фактурите с военни разходи продължават да текат към САЩ.

Някои наблюдатели забелязват съвсем нагледни примери, че парите не стигат до фронтовата част. Американски служител описва войници, газещи със сандали в снега с какски от времето на Първата световна война, въоръжени с едва-работещ автомат „Калашников" и с амуниции от около 10 патрона за всеки.

Резултатите също са красноречиви. В момента наблюдаваме разширеното присъствие на Ал Кайда в големите градове на Пакистан и Афганистан, изразяващо се материално в рекорден брой самоубийствени бомбени атентати. Преди няколко години това присъствие беше предимно в отдалечени гранични области и военната помощ бе предвидена за да го запази именно там. Реалностите днес отчитат очевидния провал.

Всъщност в подобно заключение се съгласяват и от двете страни. Също спор няма, че може би най-големият провал илюстрира неуспехът по въоръжаването на Пакистан с хеликоптерни подразделения.

Къде са парите?

Тук обаче започват взаимните обвинения.

Според Первез Мушараф САЩ не снабдяват страната му с достатъчно части за поддръжка на хеликоптерите. Стигнахме до там, че от 20 хеликоптера „Кобра" имахме само един използваем, оплаква се той.

Американските военни предлагат друга гледна точка. Според тях САЩ е снабдил Пакистан с необходими части на стойност 8 млн. долара през последните 6 месеца и смята да даде още такива през следващата година, които ще възлезнат на сумата от 4 до 6 млн. долара.
САЩ също така са възстановили на пакистанската армия 55 млн. долара за хеликоптерни операции през първите 8 месеца на 2007г., а в последствие е установено, че за цялата година в такива операции са изразходвани едва 25 млн. долара.

Взаимните нападки и обвинения далеч не обхващат само хеликоптерната „сага". Американски официални лица недоволстват и обвиняват Пакистан най-малко в преувеличаване на разходите и натоварване на фактурите с до 30%.
Има предположения, че парите отиват в средства, насочени срещу заплаха от индийска страна, много повече отколкото за противодействие на терористични организации.
От вътрешната опозиция смятат, че средствата в голяма степен се изразходват в изкуствено поддържане на правителството на Мушараф.

От Пакистан от своя страна заявяват, че парите служат за покриване на вече изразходвани средства по поддържането на 100-хилядна пакистанска армия по граничните зони. Те обвиняват САЩ в нежелание да ги снабдят с някои така необходими за военните операции видове техника (модерни вертолети, очила за нощно виждане и т.н.). Пакистански военни заявяват, че са обидени от незачитането на усилията им, коствали живота на около 1000 полицаи и войници и отричат да са „товарили" сметките.

След 6 години - план

Нуждата от по-внимателен мониторинг на тези средства сега е очвидно осъзната.

Като първа стъпка можем да приемем налагането на ограничения върху 300млн. долара военна помощ и задържането на 50 млн. долара, които бяха обвързани с условие за възстановяване на демократичния ред в страната.

По-рано миналата седмица Пентагонът разработи секретен план за усвояването на Фонда за подкрепяне на коалицията. Той най-общо насочва средствата към конкретни и специфични екипировка и подготовка за пакистанската армия, които да са насочени към операции в планинските райони, където са и основните опорни пунктове на Ал-Кайда и Талибаните.

Ами сега?

Както в голяма част от случаите при затегнатата ситуация в Афганистан и Ирак, е трудно да се намери американски служител, който да даде конкретна прогноза обвързана със срокове и резултати.
Според интервюирани военни е вероятно да отнеме от три до пет години само екипирането и обучението на адекватна фронтова сила. Не бих се ангажирал с никакви предвидими очевидни резултати, тъй като перспективите са твърде необещаващи, заявява служител на Департамента по отбраната на САЩ.