След поредица от главоломни перипетии в първата половина на 90-те години на ХХ в. българският лев намери спокоен и сигурен пристан със закотвянето си към DEM (респективно EUR).

Облегчаващо обстоятелство беше неимоверната обезценка на местната валута непосредствено преди въвеждането на паричен съвет (ПС) - с повече от 20 пъти за 18 месеца (януари 1996 г. - юни 1997 г.).

Тази стартова позиция формира благоприятна вътрешна среда за постепенно и безболезнено адаптиране на производствените структури към новите реалности.

Системата на ПС у нас е обект на перманентен професионален интерес. Периодично се извисяват гласове за преоценка на валутния режим, за смяна на действащия ПС. Най-общо основанията се фокусират върху т.нар. "надценяване" на българския лев. При това точното формулиране на понятието "надценяване" на местната валута остава на заден план.

Показателен е например професионално непремереният хор за своевременен и незабавен отказ от ПС у нас непосредствено след финансовата катастрофа в Аржентина в началото на 2002 г., като алтернативата (поддържането на ПС) се свързваше с неизбежни финансово-икономически катаклизми в непосредственото бъдеще напълно в духа на аржентинската криза. Животът потвърди необосноваността на тези предвиждания.

Адекватният и ангажиран прочит на икономическите реалности у нас оформя друг извод. Търсенето на българската валута на вътрешния пазар последователно нараства. От въвеждането на ПС БНБ е нетен купувач на резервна валута с повишаваща се интензивност. През 1998-2000 г. БНБ изкупува от вътрешния валутен пазар средногодишно нетно по около 320 млн. EUR, през следващите три години (2001-2003 г.) същият показател нараства на 550 млн. EUR, а през 2004-2005 г. - на 1300 млн. EUR.

Общо за 9-годишното действие на ПС у нас БНБ изкупи нетно от вътрешния валутен пазар 6 млрд. EUR. Същевременно ежедневният оборот на вътрешния валутен пазар систематично нараства. За 1999-2000 г. той е 55 млн. EUR, покачва се на 85 млн. EUR през 2001-2003 г., на 160 млн. EUR за следващите 2004-2005 г. и на 555 млн. EUR в първите осем месеца на 2006 г.

Инвеститорите в българската икономика, икономическите агенти и населението оценяват позитивно местната валута, търсят я и оперират с нея. Подобна реалност съвсем не се съгласува с концепцията за "надцененост" на местната валута, която предполага масирано бягство от местната валута и преминаване на чуждестранни валутни позиции.

Сигурността на българския лев позволи на БНБ да увеличи брутните международни валутни резерви на страната за времето след въвеждането на ПС с повече от пет пъти - от по-малко от три милиарда лева в средата на 1997 г. до 15.4 млрд. BGN девет години по-късно.

При това за целия този период България изплаща значителни суми в чуждестранна валута за обслужване на брутния си външен дълг (например, повече от пет милиарда EUR през 2005 г.).

Наблюдава се позитивно развитие във валутната структура на депозитите на населението и икономическите агенти и по-общо - на пасивите на търговските банки (ТБ) у нас. Депозитите в BGN нарастват от 42% през 2001 г. до примерно 50% към 2006 г. По-динамична е валутната структура на пасивите на ТБ при разграничаване на EUR и BGN-съставката, от една страна, и съставката в други чуждестранни валути, от друга.

През 2003 г. другите чуждестранни валути (не-BGN и не-EUR) формират 22% от пасивите на ТБ, докато в началото на 2006 г. този дял спада на 13%. Подобно развитие е забележително за България, в която USD традиционно е притежавала доминираща валутна репутация.

При равновесно състояние на валутния курс темповете на икономически растеж предопределят прираста на валутните резерви. У нас валутните резерви нарастват изпреварващо спрямо темповете на прираст на БВП.

При равни други условия това е индикатор за доминиране на търсенето на местна валута, което рефлектира в неговото относително оскъпяване. Следвайки икономическата теория следва да се заключи, че за "надценяване" на българския лев към момента на приемането ни в ЕС категорично не би могло да се говори.

ПС не е универсално добър валутен режим, но в условията на България той дава положителни резултати и неговото действие вероятно ще продължи и в бъдеще. Толкова повече когато на не толкова отдалечения хоризонт се очертава окончателното възприемане на EUR като единствено платежно средство в страната.