Единната европейска валута поскъпна до над $1.60 спрямо долара във вторник, за пръв път от въвеждането й преди почти десетилетие. Причина бе изказването на гуверньора на френската централна банка, че битката с инфлацията в Европа може да изиска и по-високи лихви в Еврозоната, пише Financial Times.

Кристиан Ноайе (Christian Noyer) е казал пред френското радио: "Големият ни проблем е да гарантираме инфлацията да се върне под два процента в следващата година. Ако е нужно, ще преместим лихвените нива".

Този коментар разкрива решимостта на ЕЦБ да се пребори с инфлацията в Еврозоната, която миналия месец постигна 15 годишен връх от 3.6%. Също така разбираме, че хората, които определят европейската политика, вярват в могъщия икономически растеж в Еврозоната.

Драстичното поскъпване на евро прави повишението на лихвените нива от ЕЦБ не много вероятно през следващите месеци. Само че една многозначителна промяна в нагласите на пазара вече отчита възможност за повишение на лихвите в определен момент по-нататък през годината. Според ЕЦБ, икономическите неясноти правят неясна и посоката на следващата промяна на лихвеното ниво.

Може също така да се каже, че твърдата линия на банката е нещо като контраатака срещу политиците. Според специалист в Goldman Sachs, банкерите са реагирали остро на изказването от страна на МВФ, че има пространство за понижаване на лихвите. "Те искаха да премахнат от пазара очакванията за понижения на лихви - и сега го постигнаха", твърди анализаторът.

ЕЦБ изразява решимост да държи монетарната политика освободена от политически намеси. Ангела Меркел, канцлерът на ФРГ, осигурява силна подкрепа за това - особено след победата на изборите в Италия през миналата седмица на Силвио Берлускони, който добави глас към френския президент Никола Саркози в критиките към монетарната политика на ЕЦБ. Обаче повечето политици в Еврозоната, начело с Меркел, са непреклонни, че банката трябва да е независима.

Федералният резерв на САЩ и централната банка на Великобритания намаляваха лихвите си, но в Еврозоната те са 4%, непроменени от миналия юни. Доскоро някои икономисти предвиждаха, че забавеният икономически ръст ще принуди ЕЦБ също да съкрати лихвите си до края на годината.

Само че от редица членове на управителния борд на ЕЦБ напоследък излизат с изказвания, сходни с това на Ноайе. Френският банкер привлече вниманието и с това, че обикновено той не се отъждествява с „ястребите" (привържениците на по-високите лихви).

Важна роля в становището на ЕЦБ ще изиграе нагласата на Франция. Испания се сблъсква с остра корекция на жилищния сектор, докато икономическият ръст в Германия е удивително силен от началото на годината.

"Фактът, че Франция се държи по средата, вероятно предпазва икономическите показатели на Еврозоната от значително понижение. Тя е нещо като буфер" - твърди представител на RBS.

Франция става „главатар" на Еврозоната, тъй като до този момент в страната потреблението не е спаднало по-сериозно заради кредитната криза. Според Ноайе, френската икономика през тази година е регистрира ръст на БВП от 1.5-2 процента.

В сряда неспирният възход на евро се поукроти след изказването на финансовия министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че е загрижен за поевтиняването на валутата на САЩ. Юнкер е председател на групата на финансовите министри от Еврозоната.  Той е казал, че „не харесва" развоя на събитията на валутните пазари.

Тази сутрин в Лондон евро се разменя за $1.5944, като вчера в Ню Йорк бе поставен поредния вечен рекорд от $1.6019. Само тази година евро поскъпна с 10% спрямо американската валута и така прави европейските стоки по-малко конкурентоспособни в чужбина.