79-годишният доктор Джеймс Уотсън, от 1968 година директор на научно-изследователската лаборатория Колд Спринг Харбър, е известен като един от първооткривателите на структурата на молекулата на ДНК. Той получи Нобеловата награда по физиология и медицина през 1962 г.

Но доктор Уотсън стана популярен и със своите скандални изказвания, а също и с мътната история около откриването на ДНК (Уотсън е използвал образци от ДНК без съгласието на притежателите им, за което в последствие е упрекван в неетично поведение).

През 1997 Уотсън уж бе заявил, че жената има право на аборт, ако тестовете показват, че детето й може да има склонност към хомосексуализъм (сам ученият отрича да е правил толкова категорични заключения и пояснява, че е разглеждал въпроса от чисто теоретична гледна точка). След няколко години той отбелязва, че се чувства неловко, когато провежда събеседване с дебел човек - „знаеш, че няма да го вземеш на работа".

Преди няколко дни Уотсън с намерението си да чете лекция във Великобритания навлече бурния протест на правозащитниците. Възмущението отключи  статия публикувана от The Sunday Times, написана от ученичка на Уотсън, където се цитират възгледите на учения за интелекта на чернокожите.

Накратко Уотсън счита, че социалната политика, която провеждат цивилизованите страни по отношение към Африка, е обречена на провал, тъй като се основава на това, че негрите по вродените си интелектуални способности не се отличават от белите.

Всички опити говорели, че това не е така. Според Уотсън желанието да се мисли, че всички хора са равни, е естествено, но хората, на които се е налагало да имат чернокожи работници, знаят, че истината не е такава . Уотсън очаква да се намери генетическо потвърждение на възгледа му в следващите 15 години.

В Международната конвенция за ликвидация на всички форми на расова дискриминация от 1965 г пише: „Държавите-участници са убедени, че всяка теория на превъзходството, основана на расово различие, е лъжовна от научна гледна точка, в морално отношение е осъдителна, а в социално - несправедлива и опасна, и че не може да има оправдание за расова дискриминация, където и да било, нито на теория, нито на практика".

Уотсън признава, че има много „талантливи цветнокожи", но не счита, че те трябва да се награждават и повишават в службата само за това, защото са цветнокожи.

Изказванията за „ниския" интелект на негрите са породили резонанс на Острова и мнозина искат ученият да бъде изправен пред съда за думите си. Британската комисия за равенство и права на човека внимателно проверява изказванията на Уотсън. Самият той все още не е дал коментар.

Най-вероятно Джеймс Уотсън вярва в това, за което говори и иска доброто на „глупавите" чернокожи. Още повече, изказванията му не могат да се нарекат лъженаучни: хората са действително различни, белите изхождат от нещата, от които те самте се нуждаят, когато помагат на Африка. Изследванията показват, че при лечение на някои заболявания се изисква различен подход към негри и бели.

Може ли и в политиката някои държави да се приемат за по-глупави от други? Може ли цяла една раса да бъде по-глупава от друга?

Теоретически да. Практически самата постановка на въпроса предизвиква съмнения. Няма единно определение какво е това раса, критериите за обособяването на различни раси са размити. Физическите признаци даже в границите на една раса силно варират. Светът е пълен с хора, чиито предци са траки, гърци, славяни, българи, турци, татари. Към коя раса да ги отнесем? А как да измерим интелигентността? С това дали и колко по-силно сме разрушили природната среда?

Тези, които преди 300 години са товарели негри като животни в кораби надали са били чак толкова безнадеждно лоши хора. Според Римското право, робите са движими вещи - а римляните, образно казано, ни научиха на това какво е цивилизация и думата култура е измислена от Цицерон. Ако по него време бе известно съществуването на някаква генетична предопределеност, без съмнение щеше да се заключи, че на робите им било предопределено да са роби. Тези, които строяха газови камери преди 60 години, също вярваха, че делото им е право. Това между впрочем потвърждаваха изследванията на тогавашната наука.

Разбира се доктор Уотсън няма идея да поробва негрите или да лишава цветнокожите от правата им. Страшното е, че въз основа неговите чисто теоретични разсъждения за превъзходството, някой обсебен ще намери генетическо доказателство за превъзходство на някоя от расите, скрепено с авторитета на Нобелов лауреат.