„Нова война за пенсиите", четем от първа страница на „Стандарт"
Със скандал завърши неформалната среща на тристранката снощи. Осигурителната вноска да се повиши с 1,5%, но при условие, че увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране започне още от 1 януари 2011 г. Такова условие е поставил вицепремиерът Симеон Дянков по време на неформална среща на тристранния съвет вчера.
След края на почти тричасовата дискусия финансист номер 1 отново уточни, че в четвъртък на официално заседание на тристранката партньорите ще стигнат до консенсус. Той обаче отказа коментар за каквато и да било стойност на осигурителната тежест. По-късно се оказа, че предложението на вицепремиера буквално е изправило на нож синдикати и работодатели.
"Това буквално взриви диалога и след консултации с колегите от "Подкрепа" ще помислим за преминаване към ефективни стачни действия", заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров. От синдиката допълниха, че имат съмнение дали в четвъртък ще присъстват на тристранката. Димитров призова "здравия разум да надделее" и индиректно апелира към премиера Бойко Борисов да вземе нещата в свои ръце. Въпреки очакването, че министър-председателят ще присъства на тристранния съвет вчера, той така и не се появи. Лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев пък заподозря вицепремиера Дянков в опит за умишлено създаване на конфликт между социалните партньори. "Имам чувството, че тук се вижда нещо зад кадър. Разговорът вървеше приемливо и той видя, че вървим към разбирателство. Явно си търси повод да не се разберем", коментира д-р Тренчев.
Още от статията на „Стандарт"
„Дянков иска от 2011 г. да се вдигнат и стажът за пенсия, и осигуровките", съобщава от първата си страница „Сега"
Финансовият министър Симеон Дянков шокира вчера синдикатите и работодателите с предложението си през 2011 г. да се вдигнат осигуровките с 1.5% и едновременно с това да се увеличи стажът за пенсия за всички работещи и възрастта за пенсиониране на т.нар. категорийни работници. Само така според него ще има допълнителни 544 млн. лв. за здравеопазването в бюджет 2011.
Синдикатите обявиха, че напускат тристранната комисия, а работодателите - че се връщат в нея, но не променят позицията си, която е твърдо против всякакво увеличение на данъчно-осигурителната тежест.
Повишението на пенсионната вноска, предложено от Дянков, е компромис между 3-те процента, за които настояват синдикатите, и нулевото покачване, на което държи бизнесът. Министърът отказа да коментира конкретните разчети при 1.5-процентно вдигане на осигуровките, но подчерта, че сметките са "много точни и са такива, каквито са". Той бе категоричен, че това са числата, които ще се обсъждат в четвъртък на националния съвет за тристранно сътрудничество.
Бизнесът вчера обяви, че се връща в тристранката, тъй като правителството е спряло да води двустранни преговори с профсъюзите. "Ние обаче сме категорично против всякакво увеличаване на осигурителната тежест без реформи, защото това само ги задържа, не ги стимулира", обясни Васил Велев, който е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че няма точки в диалога, по които да е постигнато съгласие, и едва ли ще има, затова накрая ще се наложи правителството да вземе политическо решение какво да прави.
Още от статията на „Сега"
„Калпавите строители аут от държавните търгове", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Калпавите строителни компании, които не се придържат стриктно към условията в подписаните с държавата договори, няма да бъдат допускани за в бъдеще до конкурси за обществени поръчки. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов, който вчера инспектира заедно със строителния министър Росен Плевнелиев как вървят работите по изграждането на 2-ри,3-ти и 4-ти лот на автомагистрала „Тракия".
Бойко Борисов поздрави българската компания „Трейс" и гръцкото дружество „Актор", които са изпълнители на строежа на 2-ри и 3-ти ЛОТ на аутобана.
Дейностите на българските строители се движели по график, а гърците дори изпреварвали плана с цели четири месеца, похвали се министър-председателят. Според него по този начин дори зимата няма да попречи на градежа на аутобана. Той призова обаче деветте български компании, строящи отсечката между Ямбол и Карнобат, да се поучат от своите колеги и да се стегнат. Премиерът уточни, че за тях е въпрос на чест и ако не се справят с договореното строителство на магистралата, занапред конкурсите за пътища ще бъдат правени така, че издънилите се фирми да не могат никога повече да участват в такива. „Съдбата на българския строителен бизнес е в ръцете на тези девет фирми", заяви премиерът. Той напомни, че предстои изграждането на хиляди километри пътища сред които магистралите „Струма" и „Хемус", както и Южната дъга на София.
Проблеми със строителството на трите лота на „Тракия" няма и българите трябва да знаят, че ще имат магистрала в срок, т.е. в средата на 2012 година, обеща Бойко Борисов.
Още от статията на „Монитор"
„Зърното с рекордни цени на световния пазар", съобщава от първата си страница „Дневник"
Цените на зърното растат стремително на международните пазари. Причината е в по-слабата реколта в големите страни производители, особено в САЩ, на фона на повишено търсене, тласкано нагоре и от индустрията за биогорива.
В понеделник цената на царевицата се повиши с 8.5% на борсата в Чикаго - най-голямото й увеличение за един ден от 1973 г., което задейства защитен механизъм и търговията беше прекратена. Житото поскъпна с 2.8%.
В България също се регистрира повишено търсене на зърно, основно за износ. "От май досега са изнесени над 1.2 млн. тона пшеница, ние не помним такъв висок експорт за такова кратко време през последните десетина години", коментира председателят на консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов.
По думите му поскъпването при някои при някои култури е с 50%, като средната цена на фуражната пшеница вече е 330 лв. за тон, а за хлебна - 370 лв.
Скъпото зърно вече оказва влияние и върху цените на фуражите - отчита се скок и на техните цени на световните пазари, но анализаторите засега са предпазливи в прогнозите си дали това ще доведе до верижна реакция. По този начин преди три години се роди терминът агфлация, а някои райони в света изпитаха продоволствена криза. По борсите поскъпват и други култури - памукът е на 15-годишен връх, а захарта на осеммесечен.
От съюза на животновъдите в България заявиха, че купуваната от тях храна за животните поскъпва. Председателят на сдружението Пенка Христова уточни, че изкупните цени на месото не са променени, без да се ангажира с прогнози дали ще се задържат.
Още от статията на „Дневник"
„САЩ и Русия активизират свои енергийни проекти у нас", съобщава от първата си страница „Класа"
Председателят на управителния съвет на „Газпром" Алексей Милер пристига в четвъртък вечерта в България. Той ще проведе разговори с българските власти за строителството на газопровода „Южен поток" и за подготвяните нови договори за доставки на природен газ. Информацията бе потвърдена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но без да се уточнява какво точно ще се обсъжда при визитата. Очаква се Милер да има среща с премиера Бойко Борисов, а за петък са предвидени разговори с енергийния министър Трайчо Трайков.
Между България и Русия има неясноти по отношение на строежа на „Южен поток", писа руският печат. Заради това се допуска, че отново в обръщение ще влезе вариантът тръбата да мине през Румъния. Преговори за нов договор за доставка на газ пък се водят от миналата година, но по искането на страната ни това да става без посредници при доставките още няма развитие. Според изпълнителния директор на „Булгаргаз" Димитър Гогов сегашните контракти ще бъдат в сила до края на 2012 г. Очаква се документът да бъде парафиран до средата на следващата година.
Междувременно американският посланик у нас Н. Пр. Джеймс Уорлик заяви вчера, че значим американски инвеститор има интерес да участва в дейности по съхранение на отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй". Уорлик не уточни името на компанията, като заяви, че вече са водени предварителни разговори по темата.
Още от статията на „Класа"
„Кредиторите ще плащат за ликвидация на "спящите" фирми", предупреждава „Сега"
Пререгистрацията на фирмите в Търговския регистър, която трябваше да приключи до края на 2010 г., се удължава с още половин година - до 30 юни 2011 г. Дружествата, които пропуснат и този срок, няма да минават през служебна ликвидация, а ще бъдат обявени на сайта на Агенцията по вписванията. Така всеки, който има интерес, ще може да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация по реда на Търговския закон. Това предвижда законопроект, подготвен от правосъдното министерство.
Заварените от Закона за търговския регистър фирми имаха на разположение 3 г. да се пререгистрират, но 80 дни преди крайния срок се оказа, че по-малко от 300 000 са изпълнили задължението си. В същото време над 800 000 предприятия, които съществуват в съдебните регистри, не са подали документи за вписване. Много от тях всъщност са неактивни - източени, фалирали или просто замразени, без никаква дейност.
Законът сега предвижда след крайния срок фирмите, чиито собственици нехаят или се крият, да бъдат ликвидирани служебно, т.е. държавата да се погрижи за това и после да си търси парите от търговеца. Процедурата предполага назначаване на ликвидатор, обявяване на ликвидацията, даване на срок на кредиторите да предявят претенции. Според някои изчисления това би струвало на бюджета към 500 млн. лв., които после държавата би трябвало да си прибере от собствениците на ликвидираните дружества. Но в повечето случаи това ще са фирми, източени и натоварени със задължения, включително към бюджета.
Още от статията на „Сега"
„Върнаха таксата за повторно пускане на тока на 19 лв.", съобщава „Монитор"
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) отново върна таксата за повторно включване на тока на 19 лв. за нормалната и на 38 лв. за експресната услуга. Това е станало с решение на регулатора, съобщи вчера неговият шеф Ангел Семерджиев.
ДКЕВР беше принуден да вземе такова решение, след като в началото на септември ЧЕЗ, която доставя тока в Западна България, тихомълком увеличи двойно таксите за пускане на спрения заради неплатена сметка ток. Така досега ЧЕЗ събираше по 76,88 лв. за експресно възстановяване на елзахранването на нередовните платци, а за нормалната услуга - по 38,44 лв. Основание на ЧЕЗ да вдигне двойно таксите е решение на петчленен състав на Върховния административен съд от 13 юли 2010 г. Делото се гледаше от съда по жалба на ЧЕЗ, след като в началото на октомври 2008 г. ДКЕВР определи таван на услугата за повторно включване. Според ВАС определените от ДКЕВР максимални цени на тези услуги не са икономически обосновани и не възстановяват разходите за извършването им. За това и ги отменят. Освен това съдът смята, че ДКЕВР не е доказала как е определила точно такъв таван на цените за тези услуги.
Шефът на ДКЕВР обаче обясни, че комисията се е съобразила с решението на съда. Регулаторът е изискал допълнителна информация от дружествата и след анализа й не е намерил причина да се налагат по-високи такси. Според Семерджиев дружествата могат да избегнат разходите, които калкулират за повторно включване. Семерджиев добави, че този път експертите на регулаторната комисия са се постарали така да аргументират решението си, че то да издържи в съда.
Още от статията на „Монитор"
"Хаотичните действия на кабинета се превръщат във фактор за обществено недоверие", казва в интервю за „Дневник" Геновева Петрова, политолог, изпълнителен директор на "Алфа рисърч"
Най-новото проучване показва, че, от една страна, правителството овладява спада на доверие към себе си и леко покачва одобрението си, от друга страна, управляващата ГЕРБ губи подкрепа. На какво се дължи това противоречие?
- Отношението към правителството и подкрепата за ГЕРБ се влияят от различни фактори. Спадът на доверието към правителството за момента е овладян благодарение на личната активност на ключови негови представители.
Персоналната ангажираност на премиера Борисов с всяко управленско решение, инициативите на земеделския министър, започналото строителство на магистрали са част от конкретните поводи, които повишават доверието на хората към самите тях и същевременно стабилизират общия рейтинг на кабинета.
В по-общ план обаче доминираща част от избирателите не откриват признаци за трайно подобрение в икономическата среда, жизнения стандарт, сигурността на хората и социалната им защита. Подобна оценка оказва по-значително влияние именно върху електоралните нагласи и е в основата на тенденцията към плавен спад в подкрепата за управляващата партия.
Как реагират хората, променят ли си мнението, когато някои от личните акции на министри остават без последствия?
- Атрактивните акции на отделни министри са на път да се превърнат в запазена марка на кабинета "Борисов". Те са сред факторите, които месеци наред крепяха високо доверието в кабинета. Такъв е примерът с одобрението за дейността на вътрешния министър Цветанов, такава е в момента и ситуацията със земеделския министър Мирослав Найденов.
Въздействието на индивидуалните акции обаче бързо започва да отслабва, ако те останат без последствия. Така например разкритията и арестите, извършени в рамките на акциите на МВР, в продължение на месеци поставят Цветан Цветанов в позицията на най-одобрявания министър. През октомври обаче, въпреки че остава на първо място, той е един от членовете на кабинета, чиито рейтинг бележи най-интензивен спад.
Значение за това има цялостната оценка за дейността му, но една от най-силните причини се крие във факта, че въпреки разкритията хората продължават да се чувстват несигурни, че от акциите няма реален ефект и не на последно място - че на моменти се стига до превишаване на права от страна на полицаите.
Аналогична би била ситуацията и с други широко отразени акции - проверките на НАП, на други контролни органи. Ако не се стигне до промяна на наследените порочни механизми за извършване на злоупотреби и незаконно облагодетелстване със законни средства, хората все по-трайно ще оттеглят доверието си.
При положение че голям процент от хората са с негативно отношение към ставащото в ключови социални сфери, как да си обясним, че правителството все пак удържа спада на доверието?
- За момента одобрението се дължи в най-голяма степен на действията, които показват засилен контрол в отделни сфери, например проверките на НАП, на земеделското министерство и на започналите строежи на магистрали. Те все още позволяват на правителството да се ползва с доверие в аванс, т.е., да получава подкрепа за "първата крачка".
С напредване на мандата обаче този кредит в аванс става все по-ограничен и към днешна дата успява единствено да овладее спада, но не и да обърне посоката на тенденцията - отрицателните оценки за правителството доминират над положителните.
Какви според вас са причините за отлива на десни избиратели от ГЕРБ?
- За десните избиратели един от най-важните приоритети на управлението бе реализирането на реформи в ключови публични сектори. Отлагането и дори отказът от такива реформи, непоследователността в действията на правителството, честата смяна на позиции и приемането на нерядко противоречиви спрямо заявената политическа ориентация на партията решения постепенно, но трайно разочароват десните избиратели. Критичността им към правителството надвишава с около пет пункта средното за страната равнище.
Още от интервюто на „Дневник"
„Договорът за "Тракия" защитава държавата", казва в интервю за „Стандарт" председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" Божидар Йотов
Г-н Йотов, след като Мостстрой поиска фалит, ще се наложи ли избор на нов изпълнител на ЛОТ 4 НА магистрала "Тракия"?
- От неделя водим интензивни разговори и провеждаме срещи с всички фирми, участващи в Сдружение "Тракия IV", което спечели търга за проектиране и строителство на ЛОТ 4 Ямбол - Карнобат. До две седмици ще има решение по въпроса. Няма нищо притеснително, защото, както вече казахме, договорът гарантира солидарна, безусловна и неограничена отговорност на всеки отделен участник в Сдружението за изпълнението на проекта - ЛОТ 4 на АМ "Тракия", с който е защитен държавният интерес.
Забелязахте ли нещо обезпокоително при инспекцията на магистрлата вчера?
- Заедно с премиера минахме по цялото трасе. Няма отклонение от сроковете на строителство на ЛОТ - 2, 3 и 4 на АМ "Тракия".
От началото на годината сте председател на Управителния съвет на Агенцията за пътна инфраструктура /АПИ/, която е сред най-противоречиво приеманите в държавата. Имате ли подкрепа в това отношение?
- Агенция "Пътна инфраструктура" поддържа и управлява 19 435 километра пътища. Знаете, имахме тежко наследство, но настоящото ръководство на АПИ вече не се обръща назад и ние следваме нашата управленска концепция и изпълняваме приоритетите на правителството. Претенциите към нас са огромни и от много посоки - граждани, областни и общински управи, частни компании. Разполагаме с ограничен финансов ресурс - такава е ситуацията в държавата. Всички сме наясно с това. През 2011 г. са заложени сравнително по-големи суми за пътно проектиране, рехабилитация и ново строителство.
Вие и вашият екип носите голяма отговорност пред европейските и българските институции. Оперирате с големи инвестиции по различни програми. Трудно ли се налага този нов стил на управление?
- Полагаме големи усилия, за да върнем общественото доверие, в т.ч. и на европейските институции. Искам да напомня, че 2007, 2008 и 2009 г. на практика не е имало усвояване на европейски пари. Финансирането по Оперативна програма "Регионално развитие" беше изцяло спряно. Сега работим, за да компенсираме закъснения от почти три години и половина. Само за 2010 г. са проведени 148 открити процедури по ЗОП за различни дейности, свързани с нашата работа. До края на годината очакваме броят им да достигне 250. И това не са просто цифри. Зад тях стои трудът на различни експертни екипи от АПИ. Стилът, който вече успяхме да наложим, е на база прозрачност и законност. Това се отчита от европейските институции и от контролиращите български органи. Същото отговорно отношение и спазване на всички изисквания, свързани с качеството на работа и сроковете на изпълнение, изискваме и от фирмите изпълнители. Бих искал да обърна внимание и на факта, че в нашите обществени поръчки участват средно по 5-6 чужди компании.
Още от интервюто на „Стандарт"
"Стремежът ни е да задържим лихвите на сегашните нива", казва в интервю за „Класа" Виолина Маринова, председател на АББ и изпълнителен директор на Банка ДСК
Г-жо Маринова, според мнението на различни банкери приетият Закон за потребителските кредити може да доведе до ново покачване на лихвените нива заради възможността клиентите да се откажат от заема до 14 дни без наказателна лихва. Има ли такава опасност?
- Среднопретеглените лихви по депозитите и кредитите за фирми и домакинства за последните две години са пазарно формирани и не могат да бъдат наречени „необосновано високи". Данните на БНБ показват, че за август лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити са достигнали най-ниските си нива от две години насам. За отпуснатите заеми в левове процентът е под 9, което се случва за втори път от първата половина на 2008 г. - първият беше през май тази година.
Лихвите по кредитите са спаднали с 0,8% на годишна база, докато тези по депозитите са се увеличили с 0,9 на сто и са на адекватни нива и заради по-високия риск в системата в условията на криза. Стремежът на банковия сектор е да задържи лихвените проценти на сегашните им нива, защото тяхното покачване ще доведе до затруднения при обслужването на кредитите и до по-висок дял на проблемните заеми.
Когато говорим за линията на поведение на кредитополучателите при обслужване на техните задължения, не бива да забравяме освен платежоспособността им и тяхната платежоготовност, т.е. важна е не само възможността, но и желанието при наличие на средства добросъвестно да изплащат кредитите си. Що се отнася до Закона за потребителския кредит, той предвижда клиентът да може 14 дни след изтегляне на кредита да го върне, без да дава обяснения на банката и без да дължи наказателна лихва. В случай че това се превърне в масова практика, завишаването на кредитният риск е възможно да повлияе на цената на кредита.
Според мен не е добър тон в общественото пространство да се задълбочава тезата за асиметрия в интересите на получателите на кредит и на кредиторите. Намаленият спред между лихвите по кредити и депозити плюс разходите за провизии, които банките заделят за увеличените просрочени заеми, означава, че цената на кризата се поема от кредиторите и от банките.
Повишаването на събираемостта е фокусът за банките, провизионната им политика е адекватна, те имат и капиталова база, която е доста по-висока от тази в страните в Европа. Трябва да се отбележи и ролята на БНБ за поддържане на стабилността на банковия сектор, който при настъпване на кризата имаше капиталова адекватност от 14%, а сега нивата й са около 18%.
В момента работна група към министъра по еврофондовете Томислав Дончев обсъжда идеята търговските банки да приемат проекти по ОП „Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони. Каква е целта на подобна инициатива и кога тя може да бъде реализирана?
- Има сформирана работна група на Асоциацията на банките и представители на Оперативната програма „Конкурентоспособност", както и Програмата за развитие на селските райони. Обсъжда се идеята търговските банки да бъдат междинни звена по усвояване на еврофондовете, като се прилагат различни модели и добри практики, вече работещи в Гърция, Италия, Ирландия и др. Очаква се да нарасне ролята на банките както в подпомагането на логистиката при кандидатстване по програмите (предоставяне на добре развитата клонова мрежа на банките за осигуряване на по-бързо и по-ефективно обработване на документацията, които в по-голямата си част са познати за кредитните институции), в оценяването на проектните предложения, на паричните потоци и верификацията на разходите, така и предоставяне на ресурс за кредитиране за съфинансиране и/или осигуряване на самоучастието на бенефициентите (мостовото финансиране по проектите и т.н.). Обсъжда се възможността бенефициентите да подават документацията в съответния клон на банката, проектите да се приемат в офиса на банката, която се очаква да осигури и съответното съфинансиране. Предвижда се банките да придвижват проекта, а после да възстанови средствата от еврофондовете. Включването на банките най-вероятно ще стане през следващия програмен период 2014-2020 г. Възможно е пилотно включване още през този програмен период, който изтича в края на 2013 г.
Директорът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов лансира идеята в ЕС да се приеме директива, според която по-рисковите финансови институции да внасят по-високи вноски към фонда. Доколко тази идея би се отразила на банките?
- Това е мярка за ограничаване на риска, който по мое мнение в българския банков сектор е балансиран. У нас действа пропорционална система при гарантиране на влоговете, при която банките плащат процент върху депозитната си база. Нека не забравяме, че дори в пика на кризата за поддържането на доверието на гражданите и фирмите към банковата ни система определено голяма роля изигра завишаването на гарантираната сума на депозитите в лева и чуждестранна валута до 100 000 лв. (близо 50 000 евро). Влязлото в сила от 18 ноември 2008 г. изменение в Закона за гарантиране на влоговете, което произтича и от промените в съответната директива на ЕС, показва категорично отговорното поведение на банките към техните клиенти и обуслови запазването на деловите отношения между тях. Резултатите от стрес тестовете в европейските банки, в които са включени и сценарии с двуцифрена рецесия, показват, че не съществува реален риск. Що се отнася до банките в България, то не бих ги причислила към рисковите финансови институции. Напротив, като цяло банковата система е стабилна, защото е добре регулирана, дисциплинирана и ръководена прагматично.
Още от интервюто на „Класа"