Китайските лидери със сигурност не съжаляват за успешната си кампания по спечелване на домакинството за летните олимпийски игри през 2008 г., въпреки че вече доста критици определиха слогана на игрите „Един свят, една мечта", като прекалено сладникав. Най-сериозна критика това послание получава от част от родните комунистически управници, които изглежда не възприемат идеята за единност.

Най-стряскащият случай от последните дни беше, когато шестима активисти от Великобритания, САЩ и Канада решиха да разпънат огромен транспарант с площ 42 квадратни метра до Великата китайска стена, на който пишеше "Един свят, една мечта; Свобода за Тибет 2008". За голяма част от населението на Тибет, олимпийските игри в Пекин 2008 се разглеждат като катастрофа, точно по същата причина, по която централната власт ги възприема като триумф. Тези игри са символ на приобщаването на Китай към страните, които уважават човешките права.

От тази гледна точка, олимпийските игри ще засилят още повече контрола на Китай върху Тибет. Тибетският духовен водач Далай Лама, който от 1959 г. живее в изгнание в Индия не веднъж е предлагал на китайското народно правителство да признае Тибет за автономна република, но без успех. Китайските политици се надяват, че след смъртта на Далай Лама, който в момента е над 70 годишен, съпротивата на Тибет ще отслабне.

Поддръжниците на духовния водач се събраха по-рано днес на протестен митинг в Делхи, където 14 тибетски граждани провеждат вече един месец гладна стачка. Техните искания са изгнаниците от китайската провинция да бъдат реабилитирани и да могат да се върнат по родните си места.

Истинското предизвикателство пред Китай по въпросите със зачитането на човешките права тепърва предстои и то не е свързано само с провинция Тибет. Докато азиатската страна не докаже, че гражданите й имат права, светът не трябва да се учудва защо има страни, които се опитват да бойкотират игрите и се разграничават от мотото „Един свят, една мечта".