„Отпускът в България най-къс в цяла Европа", пише в. „24 часа"
Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза. Това става ясно от обобщена информация на Главната инспекция на труда (ГИТ) за задължителните отпуски и минимално заплащане в Европа.
Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, обясниха пред "24 часа" от ГИТ.
20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.
Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. 20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС. Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. В Белгия е определен лимит от 38 работни часа на седмица, докато у нас той е 40 часа.
Прочети още от в. „24 часа"

"И чиновниците с право на стачка" е заглавиe от в. "Труд"
Чиновниците да могат да стачкуват ефективно, като спират да работят. Това предвиждат промени в Закона за държавния служител, които ще бъдат обсъдени в понеделник от правителството, работодателите и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Освен това с проекта се дава право на синдикалните организации на държавните служители да сключват колективни трудови договори с шефовете на институциите, в които работят.
Според сегашното законодателство стачката в администрацията може да е само символична - с лентички и плакати. Още през 2005 г. Съветът на Европа обаче се произнесе, че по този начин България нарушава 2 конвенции на Международната организация на труда и Европейската социална харта. Промените първоначално щяха да бъдат направени през 2010 г., но тогава така и не бяха приети. Сега социалният министър Ивайло Калфин ги внася отново.
Прочети още от в. "Труд"

"България харчи за болници с 20% повече от европейските страни" е водещo заглавиe на в. "Сега"
България не може да се похвали с добри здравни показатели, но е сред лидерите в Европа по разходи за болнична помощ. У нас 52% от изразходваните държавни средства за лечение са за болниците, което е близо с 20% над дела, предназначен за болници в другите страни. Това е записано в концепцията "Цели за здраве 2020", приета от кабинета миналата седмица. Във Франция например за болници отиват 37% от публичните разходи за лечение, в Чехия - 33%, в Испания - 31%, а в Белгия - едва 29%, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани в концепцията.

Освен това болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори при сравнение на България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване. Въпреки че броят болнични легла на 1000 души е намалял значително в сравнение с пика през 90-те години на миналия век, той остава по-висок от средните европейски нива. В същото време нараства броят на разкритите нови болнични заведения, основно в частния сектор.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Всеки втори абонат се грее само от щранговете" четем на първа страница във в. "Монитор"
Между 15% и 45% от абонатите на топлофикациите у нас се греят само от щранговете. Средно за година 35-40% от топлината, която влиза в сградата, „потъва" в сградната инсталация. Ако абонатите, които не ползват парно и са демонтирали радиаторите си, спрат да плащат за сградна инсталация, то съседите им, които ползват, ще плащат с 6-18% повече топлина. В същото време отказалите се ще плащат с 33% по-малко, за да се отопляват, защото така или иначе в дома им влиза топлина от вертикалните тръби на инсталацията.
Това сочат данните на Асоциацията на топлофикационните дружества в България. Нейният председател Илия Николаев ги обяви пред депутатите от енергийната комисия в парламента в края на миналата седмица. Повод за това беше предложението на Валери Симеонов от Патриотичния фронт с промяна в Закона за енергетиката да се позволи на отказалите се от парно да не плащат сградна инсталация. „Това означава, че
изрядните клиенти ще бъдат натоварени - без да ползват тази енергия, те ще я плащат", посочи Николаев.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Какво да чака България от енергийния съюз", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Идеята за енергиен съюз в ЕС, която първоначално беше издигната преди две години от тогавашния полски премиер Доналд Туск (сегашен председател на Европейския съвет), беше посрещната с много надежди в Източна Европа. Особено по-радикалното предложение за общо закупуване на газ, така че страни като България или Естония да се възползват от по-добрите цени на Германия. За последните няколко месеца надеждите се поохладиха. Първо, отпадна възможността за единна покупка на газ, тъй като тя би нарушила европейското антимонополно законодателство. Но и защото Германия, точно както и при идеята за общи евробондове, се страхува, че подобрявайки условията за София и Талин, по-трудно ще постига изгодни условия за себе си. Миналата седмица пък унгарският премиер Виктор Орбан по време на посещението на руския президент Владимир Путин директно се противопостави на съюза. Формално, защото ограничавал суверенитета на Будапеща, но реално заради по-добри условия за търговия с Русия. С това пропада и идеята за общо противопоставяне на опита на "Газпром" да премести транзитните коридори за газ от Украйна към Турция.
На този фон предстоящото на 25 февруари обявяване на пътната карта към Европейския енергиен съюз (ЕЕС) вече не се очаква като кой знае колко голямо събитие. Въпреки това последната чернова на документа, който ще бъде приет (и изтекъл в euractiv), показва, че Европейската комисия все пак се старае да начертае някаква ясна визия. И да замести някой от пропадналите идеи с нещо работещо. Например общото закупуване на газ ще бъде заменено от платформа за прозрачност - с цени и обеми, така че например България да бъде наясно колко от излишния газ на Словакия може да си поръча вместо този по нейния договор с "Газпром".
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Рестарт на енергетиката", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Рестарт на енергетиката с 4 милиарда лева ще поиска ГЕРБ. Партията на премиера Бойко Борисов ще предложи НЕК да бъде спасена с кредит, равен на пасивите в енергийната система. "Ако не занулим дълговете на компанията, ще имаме тежък проблем в държавата. Има различни варианти за това - може да се вземе заем, за да се изчистят сметките, и оттам нататък, който направи и 1 лев повече разходи, отколкото е изкарал, ще си има работа с прокуратурата", обясни Борисов. Според него чрез тегленето на кредит с държавни гаранции сметките на НЕК ще бъдат изчистени, а системата ще може да се рестартира. "Ще се мисли за кредитиране на енергетиката, но първо трябва да запушим дупките в сектора", каза вчера и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Най-вероятно с промяна в Закона за енергетиката мнозинството ще инициира дебат в пленарна зала между политическите сили до края на март. В петък вечер премиерът е провел първото съвещание по темата с Томислав Дончев, Теменужка Петкова и експерти от финансовото ведомство.
"Енергетиката е във финансов колапс и ако ние не предприемем бързи и адекватни действия, много от които са непопулярни и никой досега не си e помислял да предприема, състоянието ще се влоши и българската енергетика ще колабира, а от там и икономиката", каза вчера пред БНР Петкова. Тя съобщи още, че в петък е подписан меморандум за разбирателство с двете американски централи "Марица-изток" 1 и 3, като е постигнато общо виждане, че трябва да бъдат предоговорени условията по дългосрочните договори по отношение на цената.
Прочети още от в. "Стандарт"
l
„"Eврохолд България" купува бизнеса на HDI в България и Украйна", пише в. "Капитал Daily"
Финансовата група "Еврохолд България" ще купи застрахователния бизнес на германската Talanx International в България и Украйна, съобщиха от българското дружество. Договорите за придобиването на "ХДИ Застраховане" в България и на HDI Strakhuvannya вече са подписани. Цената по сделките засега не е ясна, като от "Еврохолд" обясниха, че не могат да я съобщят. Източници на "Капитал Daily" от застрахователния сектор коментираха, че най-вероятно цената не е била висока предвид желанието на германската компания да излезе от инвестициите си на малък пазар като България и от държава със сериозни политически проблеми като Украйна. Точната стойност на сделка при подобен тип компании не е само цената за покупко-продажба, а се включва и оценка на паричните средства и резервите, с които разполага закупуваната компания. Това е третият чужд застраховатл, който напуска българския пазар през последните две години. И в двата предишни случая - "Интерамерикан" и QBE, купувач бе групата "Еврохолд".
Сделката ще стане чрез подхолдинга "Евроинс иншурънс груп". Предвижда се след купуването ХДИ да се слее с "Евроинс", обясни Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд България" и един от най-големите акционери в дружеството. Досегашният директор на българското "ХДИ Застраховане" Петър Аврамов ще бъде главен изпълнителен директор на "Евроинс България".
От "Еврохолд" уточняват, че премийният приход на двете компании е 13 млн. евро на българската компания, 16 млн. евро - на украинската.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Цената на войната", пише в. "Сега"
Угрижени сме да сметнем загубите от дъмпинга на полските ябълки и картофи, заливащи България поради отрязания руски пазар, пишем петиции до Брюксел за компенсации на краварите, млекарите и месарите, засегнати от забраните на Москва в отговор на европейските санкции срещу Русия. Без съмнение ударът изневиделица е шок за нашите предимно микро- до дребни производители, вероятно ще е фатален за стотици от тях. За жалост не вярвам еврокомисията да се трогне от прошенията. Помощ - колкото за Бог да прости - сигурно ще отделят, но принципният отговор вече ни го обадиха по повод АЕЦ "Белене" и "Южен поток": всяка страна и всеки европеец сам носи риска и разходите за общата политика. Така е. Затова е редно да питаме колко ни струва европейската политика и да правим предварително сметката. Не личи такава далновидност. Не личи например да си задаваме въпроса колко струва гражданската война в съседната ни (едно Черно море ни свързва) и толкова близка до нас по душевност и историческа съдба Украйна. Защо да ни интересува? Нас не ни засяга. Нали живеем на балканския остров на стабилността. Нали тук размирици са невъзможни, камо ли гражданска война. А точно сега е моментът не само да зяпаме как мечката играе у комшиите, но и да анализираме ставащото. Особено в икономически план, който лесно ни убягва, когато гърмят оръдията. Няма друг начин да премерим ценността на мира, освен като изчислим цената на войната.
Прочети още от в. "Сега"

"Ръстът на заплатите се забавя" пише в. „Труд"
Ръстът на доходите в България забавя темпо. През 2014 г. средната брутна заплата в страната се е увеличила с 2,2%. Това е над три пъти по-малко отколкото през 2013 г., когато ръстът е бил 7,6%.
Данните на НСИ показват, че в края на миналата година средностатистическият българин е получавал средно по 865 лв. бруто на месец, или с 19 лв. повече спрямо декември 2013 г. За сравнение през предходните 12 месеца средната заплата се е увеличила с 44 лв.
Реално в джоба на хората са влезели по-малко пари, тъй като статистиката отчита брутния доход. Сметката показва, че след удържането на осигуровки и данъци чистата средна заплата през декември 2014 г. е била около 680 лв.
Прочети още от в. „Труд"

"Сиренето на едро поскъпна с 62 стотинки", четем във в. "Монитор"
Кравето сирене поскъпна на едро от началото на годината с 62 ст. Това сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
В края на първата десетдневка на януари млечният продукт се предлагаше на борсите в страната средно по 5,26 лв./кг, а в петък котировките бяха на ниво 5,88 лв./кг.
Статистиката сочи още, че сиренето менте с палма също е поскъпнало за последните близо 2 месеца от 2,31 лв./кг на 2,42 лв. В същото време обаче кравето масло в пакетче от 125 грама е поевтиняло с 10 ст. до 1,30 лв. От началото на януари петъчна котировка за краве сирене, произведено по БДС, бе регистрирана само веднъж по 9,08 лв./кг. В средата на месеца се появи и цена от 11,10 лв./кг за овче сирене по стандарта. За периода кашкавалът „Витоша" поевтиня от 11,30 лв./кг на 10,52 лв.
Цените на захарта остават сравнително стабилни за последните 6 седмици и се колебаят между 1,15 лв./кг и 1,20 лв. При зрелия фасул се наблюдава нова тенденция на поскъпване и в сравнение с 9 януари той поскъпна с 29 ст. за кило до 4,32 лв. Цената му на едро е с половин лев по-висока, отколкото на пилешките бутчета.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Искаме от плана "Юнкер" ВЕЦ на Дунав и 2 моста", пише в. „24 часа"
Построяването на българо-румънска ВЕЦ на Дунав да бъде финансирано от Еврокомисията по плана "Юнкер". Това ще поискат двете държави, обяви президентът Росен Плевнелиев на среща с румънския бизнес вечерта в петък.
За финансиране по плана "Юнкер" ще бъдат предложени и третият и четвъртият мост над Дунав - при Силистра - Кълъраш, и при Никопол - Турну Мъгуреле, обясни Плевнелиев. Но не каза какви суми ще са нужни.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Гаражът колкото гарсониера", пише в. "Стандарт"
Пазарът на имоти в големите градове се раздвижи. Според брокери причините са по-ниските лихви и сътресенията в банковия сектор. Обичайно най-много се търсят двустайни апартаменти, защото лесно се препродават. Има тенденция към повишаване на интереса към гаражите и вилите в екоселища.
Гаражите са сред най-търсените имоти в момента. Това съобщиха брокери от различни агенции пред "Стандарт". Космическа е цената им в Пловдив. Засиленото търсене доведе до поскъпване на този вид недвижима собственост, обясниха специалистите. Най-висока е цената на гаражите в центъра, защото могат да пестят пари за синя зона. Другото им предназначение е да се ползват за магазинчета, тъй като наемите в района са космически. В зависимост от локацията, цената на гараж може да стигне до сумата, която се иска за малък апартамент. В централната градска например излиза между 15 и 20 бона, колкото панелка в "Тракия". Гаражи се търсят и в други квартали, като в покрайнините масово се превръщат в работилници и складове на фирми. Отдават се клетки и под наем за 50-70 лева на месец. Цената на другите имоти под тепетата в момента е непроменена от близо година насам. Брокерите обаче очакват скок през пролетта, когато обикновено започва новото търсене и предлагане.
Прочети още от в. "Стандарт"